Пролетта донесе четирилистна детелина и две чертички за мнозина. ~бебеправене 390~

Момичета, малко офтопик, ама: ако някоя от вас проявява интерес бих искала да й подаря книгата "Зачеването" на Елизабет Каткин. https://cdn.ozone.bg/media/catalog/product/cache/1/image/400x498 … achevaneto-30.jpg

На мен ми помогна доста в нагласата ми за инвитро процедурата. Пишете ми, моля, ако някой проявява интерес

Лина, аз като лежах в болницата за миседа, в стаята с мен имаше момиче, което кюретираха същия ден по сходна причина. Ясно е на всички какви емоционални развалини бяхме. През деня предиобед идват 2 жени на около 40г., хахо-хихи, оставиха си багажа и отидоха уж на изследвания. Върнаха се в 20ч вечерта, въпреки че уж не можеха да напускат болницата, ама имали уговорка с не знам коя лекарка и цял ден ходили по магазини и на заведения. Оказа се, че и двете са близки семейни приятелки, мъжете им работят заедно, забременели по едно и също време и идват за аборт по желание (чак се замислих как пък така са забременели). И двете имаха по 1 дете вече. То не беше закачки помежду им, бъзици за аборти и т.н. И хич не се усещат, че в същата стая има други две момичета загубили първите си рожби. Някои хора просто с кеф да ги набучиш на кол Аз бях доста емоционално изтощена и само чаках да се махна, та дори и не им скръцнах със зъби... на вятъра да си говориш.

Марго, пий много течности - по 2-3л два дни преди взимането, да им е по-лесно изтеглянето на кръвта, а и да има достатъчно обем, че да не колабират вените.

Потресаващи са тези случаи за мен, все пак начини за предпазване има. И друг път съм споделяла, че аборта го приемам в наистина краен случай, иначе си е егати немарливостта включително и към собственото здраве.
Без никой да ме пита да споделя, че не разбирам хората, които решават да нямат деца, ама наистина. За мен децата са смисъла на живота в голяма степен, разбира се никой не искам да засегна, а и не ангажирам никой със собственото си мнение.

Марго, успех с всичките спринцовки.  Това не е реално просто :/

AA Ужасна история, много съжалявам, че си преживяла нещо такова! Аз сигурно щях голям скандал да вдигна, нямаше да издържа. Не е човешко така да се държиш

X E Р А Аз също, както казах, не ги разбирам. Не мога и не искам да си представям да ми мине животът без деца, на мен винаги ми е било мечта да имам голямо семейство. Въпреки това, уважавам хората, които правят съзнателен избор да нямат поколение по простата причина, че не създават деца, които после не гледат. Имам приятелки, които не искат - може би за сега, може би завинаги, само времето ще покаже. Говорила съм си с тях по темата и те ми казват, че не искат да се съобразяват с дете и това е напълно ок - поне си го знаят и признават. Интересното е, че повечето от тях идват от много счупени семейства и може би това оказва влияние до някаква степен, знам ли. То май това със счупеното семейство има два изхода - или много ще искаш да създадеш здраво семейство и да не повтаряш грешките на родителите си или изобщо няма да искаш да създаваш семейство.

Стана ми смешно и реших да ви споделя как се забременявало случайно. И после се чудя що при нас не се получи

Лина, аз имам една позната, даже близка, която не знае дори какво е овулация и ме гледаше като гръмната, фокато ѝ обяснявах, а има 3 деца.... Случайни и трите.
Аз също изпитвам същите емоции. Около нас всички имат деца. Аз да си призная допреди Коледа не давах на ММ и дума да повдигне по темата. Той е на 39 и няма как да не иска. Аз тепърва развивам бизнес и т.н. В крайна сметка омъжвайки се за човек с толкова голяма разлика си знаех какво ме очаква. Ноо не исках и да чуя. И изведнъж се преобърна нещо и аз настоях да започнем с опитите, защото си казах, че сега съм млада, тялото ми се предполага, че е по-силно и здраво. А и след това ще имам цял живот да работя живот и здраве...
Ама ей го на.. Не става и не става

Никога не съм се умилявала от деца и на 20+ години ми беше чудно как хората се решават. За мен беше нещо в далечното бъдеще, не го мислех и не съм го лелеяла. Бившия ми беше запален по децата, но си представяше след 10 години и не го бяхме обсъждали дори. С настоящия ми половин (Мимирита, знам как се хилиш) някъде на втората година нещо ми прищрака, че аз деца искам и то точно от него. Така че за мен е било въпрос явно да намеря правилния човек, за да проискам деца. Той в началото не искаше особено, че си имаше някакъв емоционален багаж, но в последствие го обмисли и решихме в някакъв момент миналата година преди пандемията, че сме готови, разказвала съм. Уважавам хората, които не искат деца, но си мисля, че хората, които го прокламират всъщност някъде дълбоко в себе си искат. Тези, които наистина не искат, не го навират в очите на останалите обикновено. Ама може и да бъркам и просто да е въпрос на възпитание.

Момичета-кокичета, идвам и аз официално с огромното желание да ви поръся с прашец, и то РОЗОВ 🌸
Всички тук ми бяхте голяма подкрепа докато треперех над овулации, после бледите две черти и несигурното бъдеще.
Все още имаме много път напред, но успешно преминаха прегледи, морфологии и изследвания за първия триместър. Смело навлизам във втория 🙏🏻
Който иска розовко, нека взима от розовите розички 💓💓💓

Аз също имам братовчед, който не иска деца. Просто казва, че не си се представя, не иска. Неговото семейство също е “счупено” и още малък му се наложи да порасне. Нямам нищо против, щом не иска (който и да е), не виждам нещо нередно
АА ю гат ми
Рейнбоооууу чудесноооо Много се радвам и за изследванията, и за розовичкото! И определено те подкрепям в това, че всички тук СТЕ чудесни! Стискам палци до края всичко да е така безпроблемно И плахичко още, но съм тръгнала по теб

Rainbow грабим розички с пълни шепи.. 😀.
Аз лично винаги съм искала да имам две дечица, но след като завърша висшето си образование, после започнах работа исках поне година да мине за да си утвърдя позицията... Е сега вече почти 4 години правим опити и не се получава. Като се сетя, винаги се обвинявам, че съм чакала, но откъде да знам че така ще стане. Все пак съм била и по-млада и глупава...Дано не е прекалено късно. Надявам се да намерим причината.Много се ядосвам като кажат, че всичко ни е наред, но резултат няма. Не че искам да имаме сериозен проблем, но поне знаеш какво лекуваш. А ние сега караме на сляпо, водим се неизяснен стерилитет.

Мисля че ще се съгласните с мен, че никой не започва опити с идеята, че ще отнеме много време. Всички живеем с мисълта, че ще бъдем от късметлиите при които става от първия опит или поне не отнема повече от няколко месеца. Ей ме мен - на 22 и съм решила, че го искам и мога, но не става. Наскоро дадох един тест за бременост на моя приятелка, която не иска деца все още, ама не се пазят изобщо и тя е един от малкото хора на които съм разказвала какво съм преживяла и мога да дам поне някакъв съвет, макар че като ми говореше, че ако е бременна ще го махне и направо стомаха ми се обръщаше, защото си спомнях за моя кюретаж и някак все там се връщах. Но той живота е непредвидим и докато аз си мечтая да видя 2 черти, то има жени, които се ужасяват от тази мисъл и това е нормално - това е моят и техният избор. Дано Господ да даде здрави дечица на всички, които мечтаят за това ❤️

Аз като имам 2 забременявания от раз, а сега вече 3 месеца не става какво да кажа?

Е,не 🤦‍♀️ Всъщност, масово хората са необразовани по темата, което е много жалко. Като по-малка, гледайки по американските предавания как забременяват без да искат, се чудех как така не знаят, какво по дяволите, правят.

Сега около Деня на детето, целият ми фейсбук беше гръмнал със снимки на дечица, беше ми много жално че аз си нямам. И то все мои съученици на моята възраст. Имам чувството, че всички около мен са или бремнни, или имат деца. Постоянно си мисля, ако не беше аборта как скоро щях да раждам.
На работа пък постоянно чувам коментари от сорта "е, ти 'щото нямаш дете, за т' ва не знаеш...". Ок, мерси че каза. Изобщо не се усещат.
Вярно че моята история е по-различна. При нас стана от 3тия път и изобщо не съм вярвала, че ще стане толкова бързо. Дори в този месец бяхме направили само 2 опита. Но уви, не беше успешно.
И аз се обвинявам, че не сме почнали по-рано. Честно казано, беше ме много страх. Исках да си вземем апартамент, да завърша образованието си, да се докажа на работа.. Неща които постигнах, но не мога да им се зарадвам. Опитвам се да се убеждавам, че това което се случи беше жесток знак, който да ме накара да бъда благодарна за нещата които имам - прекрасен мъж, покрив над главата, храна на масата. Преди не се замислях.
Приключвам, че темата ми е много болна и тежка, и ми се насълзяват очитемщ.

Чакам МЦ на 09.06. Имах +тест за Ову на 24.05., но не сме правили опити. Направих го за да си изчисля дата на следващата менструация. Мисля че след аборта от 28 е станал на 33-34 дни. Та сега като ми дойде и си замине, почваме. Не знам какво очаквам, май ще се опитам да се пусна по течението.
Минавам смело под розовото прахче на Рейнбоу, даже ще си събера и в джобчетата. Мечта ми е момиченце

Ей, Рейнбоу, честито!!! Розовото е най-голямата ми мечта и грабя с пълни шепи!