Добро утро момичета
Нека захванем новата седмица с усмивка, настроение и хъс за нови неща.
Времето се очертава да е слънчево, така че можем да свършим доста работа.
Енгин разбрах, че се е покрил - най-вероятно оформя визията за снимките на новия филм, също така явно текат и последни уточнения преди снимките.
Още месец и ще се покаже...
Скрит текст:
Сега за тези, на които би им било интересно за моето двудневно приключение из Родопите - вярно казват всички "Че за Родопите не се разказва, те трябва да се преживеят".
Красиво е и сякаш попадаш в място на спокойствието, тишината нарушавана от птичите песни и гледаш света от високото.
Живея и аз в планински район, но това което се преживява в Родопите е различно усещане.
Красива, но трудна планина. Гледах тези накацали по високите склонове къщички и направо се чувствах разглезена от удобствата на големия град. Хората там заслужават респект и уважение.
Пампорово - тишина /вярно, че сега не е активен сезон/ но там слушаш само птиците и гледаш онези вековни мури. Пълен релакс. Впечатлиха ме също Роженските поляни, които събират много любители и изпълнители на народната музика. Като екнат онези родопски гайди /гледала съм по ТВ/ но сега можах някак да си ги представя на живо като усещане.
След това - адреналинът от терасата на Обсерваторията. Не зная дали всъщност сте наясно, че тя е с "решетъчен" под и такива перила. Т.е. все едно си стъпил във въздуха - направо си е страшничко и малка част от групата успяха да си наложат да излязат и просто да стъпят за една снимка. А панорамата /после я гледах от снимката е величествена/.
Качихме се и на Снежанка на кулата. Там времето ни изигра малко, но аз понеже се качих в първата 10 / по 5 души в асансьора/ успях за 2 минути да "хвана" слънцето и да направя една обиколка на терата и да заснема гледката. Буквално със свършването на снимките , падна мъгла и така пък остана доста време за оценяване на един домашно приготвен чийзкейк със сладко от боровинки и кафе /всичко беше прекрасно, най-вече обслужването/. Остана и малко време да разгледаме и долу /лифта, щандовете със сувенири/ и познайте - кап-кап -дъждец. Хайде набързо към автобуса и към хотела. На Пампорово обаче - дъжд нямаше все още, настанихме се и решихме да се разходим /смугло времето, леко ветровито - но става/. Е, да ама докато се нагласим - дъждът дойде. Обаче желанието ни да видим поне това около хотела, явно беше доста силно, защото той реши да направи една 1 часова пауза и походихме наоколо.
След като се прибрахме - порой цяла нощ, което малко ни обезсърчи, защото в неделята трябваше да минем през Лъки за Кръстова гора. Но сутринта ни посрещна със слънце, щедро при това и ясно синьо небе.
Не зная дали сте пътували от Пампорово за Лъки с автобус /защото с кола или малък бус е по-лесно/, както и после да продължите към Бачковски манастир /след Кръстова гора/ - но това е пътуване с адреналин, което пък беше просто една репетиция за качването и слизането на Кръстова гора.
Голям автобус, как се "сгъваше" по завоите и дали не сме ги взимали на 3 колела - просто не зная. Това което виждах през прозореца... абе, направо сърцето ми беше май-май някъде в петите. 14 километра ми се сториха като 140.
А на Кръстов връх - там все едно си наистина близо до Бога. Двата часа време за обикаляне минаха много бързо и хайде отново към емоцията "тесен път, много завои и голям автобус". Имахме щастието и късмета - първо с нашия професионален водач и второ, че нямаше друг автобус в това време на слизането и качването.
Абсолютно са прави, че посещението на Кръстов връх трябва да става с по-малки превозни средства. Значи имахме моменти, когато от насрещна лека кола слизаше човек, който помагаше на шофьора си за разминаването, което си беше буквално на сантиметри. Препотихме се с едно младо момиче, на което нашият шофьор даваше указания как да позиционира колата си за да се разминем.
Но всичко е добре, когато свършва добре и преодоляването на другия опасен пътен участък от Лъки за Бачковски манастир го приех по-спокойно. Впечатляваха ме обаче къщите по склоновете - все едно са в нищото. Път - придвижване с какво? Но определено хората си живеят там, занимават се с животновъдство или пък видяхме ниви със засети картофи. Живот запълнен с труд.
Замислих се ние колко сме свикнали с удобствата - магазинът ти е на удобно място - кеф ти това, кеф ти онова, ама не пропускаме да измрънкаме /абе много скъпо.../.
Почти навсякъде където минават туристи се предлагат домашни сладка, сирене, кашкавал и масло, отделно няколко вида мед. Купих си доста неща - както и 2 икони от Кръстова гора.
Ами от мен толкова - каквото и както можах ви разказах. Кому е било интересно - ще се радвам, кому не - дано ме е прескочил.
Снимката е от нета, не е моя- моите са в телефона и не се качват в темата, защото са много големи. Ако все пак успея да кача някоя - ще ви кажа кои са.
Но вижте при хубаво време - гледка от терасата на Снежанка.
Красиво е и сякаш попадаш в място на спокойствието, тишината нарушавана от птичите песни и гледаш света от високото.
Живея и аз в планински район, но това което се преживява в Родопите е различно усещане.
Красива, но трудна планина. Гледах тези накацали по високите склонове къщички и направо се чувствах разглезена от удобствата на големия град. Хората там заслужават респект и уважение.
Пампорово - тишина /вярно, че сега не е активен сезон/ но там слушаш само птиците и гледаш онези вековни мури. Пълен релакс. Впечатлиха ме също Роженските поляни, които събират много любители и изпълнители на народната музика. Като екнат онези родопски гайди /гледала съм по ТВ/ но сега можах някак да си ги представя на живо като усещане.
След това - адреналинът от терасата на Обсерваторията. Не зная дали всъщност сте наясно, че тя е с "решетъчен" под и такива перила. Т.е. все едно си стъпил във въздуха - направо си е страшничко и малка част от групата успяха да си наложат да излязат и просто да стъпят за една снимка. А панорамата /после я гледах от снимката е величествена/.
Качихме се и на Снежанка на кулата. Там времето ни изигра малко, но аз понеже се качих в първата 10 / по 5 души в асансьора/ успях за 2 минути да "хвана" слънцето и да направя една обиколка на терата и да заснема гледката. Буквално със свършването на снимките , падна мъгла и така пък остана доста време за оценяване на един домашно приготвен чийзкейк със сладко от боровинки и кафе /всичко беше прекрасно, най-вече обслужването/. Остана и малко време да разгледаме и долу /лифта, щандовете със сувенири/ и познайте - кап-кап -дъждец. Хайде набързо към автобуса и към хотела. На Пампорово обаче - дъжд нямаше все още, настанихме се и решихме да се разходим /смугло времето, леко ветровито - но става/. Е, да ама докато се нагласим - дъждът дойде. Обаче желанието ни да видим поне това около хотела, явно беше доста силно, защото той реши да направи една 1 часова пауза и походихме наоколо.
След като се прибрахме - порой цяла нощ, което малко ни обезсърчи, защото в неделята трябваше да минем през Лъки за Кръстова гора. Но сутринта ни посрещна със слънце, щедро при това и ясно синьо небе.
Не зная дали сте пътували от Пампорово за Лъки с автобус /защото с кола или малък бус е по-лесно/, както и после да продължите към Бачковски манастир /след Кръстова гора/ - но това е пътуване с адреналин, което пък беше просто една репетиция за качването и слизането на Кръстова гора.
Голям автобус, как се "сгъваше" по завоите и дали не сме ги взимали на 3 колела - просто не зная. Това което виждах през прозореца... абе, направо сърцето ми беше май-май някъде в петите. 14 километра ми се сториха като 140.
А на Кръстов връх - там все едно си наистина близо до Бога. Двата часа време за обикаляне минаха много бързо и хайде отново към емоцията "тесен път, много завои и голям автобус". Имахме щастието и късмета - първо с нашия професионален водач и второ, че нямаше друг автобус в това време на слизането и качването.
Абсолютно са прави, че посещението на Кръстов връх трябва да става с по-малки превозни средства. Значи имахме моменти, когато от насрещна лека кола слизаше човек, който помагаше на шофьора си за разминаването, което си беше буквално на сантиметри. Препотихме се с едно младо момиче, на което нашият шофьор даваше указания как да позиционира колата си за да се разминем.
Но всичко е добре, когато свършва добре и преодоляването на другия опасен пътен участък от Лъки за Бачковски манастир го приех по-спокойно. Впечатляваха ме обаче къщите по склоновете - все едно са в нищото. Път - придвижване с какво? Но определено хората си живеят там, занимават се с животновъдство или пък видяхме ниви със засети картофи. Живот запълнен с труд.
Замислих се ние колко сме свикнали с удобствата - магазинът ти е на удобно място - кеф ти това, кеф ти онова, ама не пропускаме да измрънкаме /абе много скъпо.../.
Почти навсякъде където минават туристи се предлагат домашни сладка, сирене, кашкавал и масло, отделно няколко вида мед. Купих си доста неща - както и 2 икони от Кръстова гора.
Ами от мен толкова - каквото и както можах ви разказах. Кому е било интересно - ще се радвам, кому не - дано ме е прескочил.
Снимката е от нета, не е моя- моите са в телефона и не се качват в темата, защото са много големи. Ако все пак успея да кача някоя - ще ви кажа кои са.
Но вижте при хубаво време - гледка от терасата на Снежанка.
за пътешествието. 
, уж се каним да ходим на плаж, пък положението не е никак добре 
