Страх от интимни отношения след раждане, нормално ли е?

На твое място щях да отида на гости на мама за известно време. Да ми се наместят чакрите, а той да реши - ще става ли баща или не.

С детето се държи перфектно, проблема му съм аз. Постоянно обеснява колко е изморен от работа, а аз по цял ден съм лежала и нищо повече.

Не знам, може би аз съм спряла да го привличам и проблема си е в мен. Една година без явно му е дошло в повече, но и на мен не ми е било лесно. 2 пъти лежах за задържане с кръвоизливи и какво ли не, не ми е било изобщо до интимни отношения. Мислех си да не е заради това,че съм напълняла ама аз влезнах да раждам 53, сега три месеца по-късно аз тежа 43 кг, въпреки кърменето. Преди може би седмица ми се смееше, че не съм се била изкъпала, а аз му обеснявам,ще всичкото по корема са пигментни петна и няма как да ги махна просто( а аз съм много бяла).
Обяснявам му,че си имам терзания и си ми е страшна болка,че вече почти няма нямам никаква кърма и за мен това си е жестоко падение, той ми обеснява какво толкова съм се вайкала, нали детето вече било свикнало на АМ.
Предполагах,че заради секса е изнервен и знам ли от там да е породено това отношение...

Нееее, това е пързалка, просто не може да бъде иначе. В нея бил проблемът?! Ами да, като си избрала неандерталец за мъж. Аз се отписвам от темата, че се нервирах, а с две малки деца тези нерви ми трябват.

Извинявай и все пак благодаря,че се включи. Няма как да знам какъв е бил като преди да се роди детето нямаше нищо общо с този човек от сега.

Не че нещо, ама след една година без секс сигурно и аз нямаше да съм по-различен. Не случайно е измислен лафа за недое*ания....
Липсата на секс, постоянното отблъскване скапва съвсем сигурно и трайно отношенията. След 3 месеца от раждането не би трябвало да има никакъв физиологич. проблем, опитайте, след това говорете за другите си проблеми.

За теб, Рф, не се и съмнявам, че си от същия дол дренки, но си мислех, пардон, надявах, че в реала такива @#$%&@ са изключения. Явно не. Момичета, родили сте скоро, вместо на ръце да ви носят, те се държат като примати. Не бил същия, моля ти се... никой не е същия след като стане родител.

Какво му обичаш на този муньо - не знам. Не е страх от секса, а нежелание да павиш секс с мъж, който не те харесва.


Много тъпо мнение. Тя да не би да е правила секс през това време????? Ох, горките мъже, мънинките те, докато една жена кара тежка бременност и ражда.... наложило им се да се самообслужват... голям проблем.

Има мъже, които смятат майчинството за нищо работа. Някои се освестват с времето, други не. Оставяй му детето понякога, да види какво е. Оставяй и къщата мръсна, казваш, че детето е ревало цял ден и толкоз. За кърмата не се отказвай, има такъв период, в който намалява, особено ако и цикълът се е върнал. Минавала съм го това, с първото не знаех и се отказах на 1,5 месеца, защото ми дойде тогава. С второто се кърмим вече 1г и 5 месеца, но пак имаше намаляване около втория месец, а след петия спряхме АМ.
Колкото до отношенията ви, пробвай първо със секса... може и това да е проблемът и да се понаредят нещата, но недей да си мълчиш и да преглъщаш обиди...

 
Явно хората правилно са казали- "Да си гледал като си избирал".
Ще пробвам да отидем на семеен терапевт ли знам ли. Не искам момиченцето ми да е без баща- за сега раздяла не е за обсъждане.


RF не мисля,че е удачно това, което казваш.
През цялото време аз също не съм ходила наляво и надясно, а съм се молила всеки ден детенцето ми да изкара поне до 7мия месец на бременността и да се роди жива и здрава. Далеч не ми е било до нещо друго и не мисля,че това че е цяла година е предпоставка за оправдание от негова страна.

Появата на бебето по принцип обръща нагоре с краката дотогавашния живот - всичко се променя, старите навици и забавления отиват на заден план, защото детето си иска своето и не търпи уговорки и клинчене. И в някои семейства това се приема по-леко (осъзната необходимост), в други има мърморене и бунт. И в цялата тази нова обстановка все пак има момент, когато бебето спи и двамата остават сами. Тогава сексът е връзката със старите времена, сексът отпуска напрежението и носи някакво удоволствие и затова е много важен. Сексът не е само за кеф, сексът е и за здраве, за хормонален и психически баланс и за затвърждаване на връзката. Не се смейте, ама както маймуните се пощят, а лъвиците се ближат една друга, в семейството сексът играе същата роля. Ако и там закуцат нещата, почват проблеми. Затова за секса трябва да се мисли и да се полагат грижи, но жените много често поради намаленото от грижите за бебето сили го пренебрегват, а това е голяма грешка. Даже и да не може нормален секс, пак трябва някакъв заместител, именно като демонстрация на привързаността и любовта в семейството. Мъжете пък са доста първосигнални същества и рязването на секса започва да трупа в тях скрита неприязън и затаен бунт. И накрая той избива я в грубост и отрицание на женския принос, я в любовница, я в друга проява на отчуждение. Пък ако мъжът е и някакъв грубиян и катил по природа нещата съвсем увисват. Изобщо девет месеца грижи за здравето и за бебето, колкото и да са нужни, неизбежно се отразяват на връзката и водят до някакво отчуждаване.

Ъъм, как така първо да правели секс пък после да говорели за отношението му?!
Първо разговор за отношението, после промяна в отношението му и чааааак след това секс, когато тя се почувства обгрижвана, уважавана и ценена. Тогава ще й дойде мерака.

Всеки си преценява кое първо, кое второ. Понякога ситуацията изисква да надмогнеш егото си и да не се държиш като ощипан, дори да те боли. Мъжът явно не успява, може да не се е замислял, може толкова да му е капацитета, може да е първосигнален. Ако жена му е достатъчно хитра, ще се опита да намери начин да завърти нещата в своя и в полза на семейството, стига да го иска. Аз смятам, че е възможно в секса да е скрито разковничето, особено при хора, които не умеят да разговарят, даже първото помага за второто, когато има отчуждение.
Хората са различни, така че... няма общовалидна рецепта.
Съгласна съм, че е обидно да правиш секс, ако не се чувстваш оценен, тежи...обаче и да се опитваш да манипулираш, отказвайки секс, също не завършва добре.

Още от началото тябва да се сложат картите на масата. Това дете е ваше, дома е ваш, всичко е общо. Абсолютно трябва да го включваш във всякакви грижи за детето. Не да го гледа отстрани като кукла и приема за твоя работа. Същото и за домакински задължения, като е гладен, а няма готова храна, да сготви, да поръча, да купи. Мъжа ми като е бил с детето си готвя, като не мога, готви той. Забележки за чистота никога не ми е правил. Ако не съм успяла примерно да изпера нещо, което му е нужно, човека си пуска пералня и толкова. Сядате и говорите, казваш си как се чувстваш, кое в предението му не е ок, нека той си каже какво го мъчи, нека разбере ти как се чувстваш. Не очаквай да го предположи от самосебе си, много хора не се усещат сами. Сексът е важен както за него, така и за теб. Дори и да не го осъзнаваш, една връзка без.. не е връзка. Като не го казвам назидателно, а защото и на теб ти е нужен. Да се почувстваш обичана, желана, обгрижена жена.
Поговорете сериозно, не оставяй нещата на течението, проблемите ще се задълбочат. Трябва й двамата са сте отворени да работите за връзката си.

Едва ли не се е замислял, защото съм го повтаряла милион пъти кое искам поне малко да промени в отношението си към мен.
Той не можел да бъде нежен и щом аз съм искала нежност сме нямали да правим секс или да съм си ходила при комшията.
Затова си мисля,че проблема си е мой, че много мрънкам явно не знам. Той очаква да върша всичко. Преди правехме абсолютно всичко заедно, дори работихме на едно и също място и сега е коренна разлика. Дори леглото не иска да си изпъне, яде и зарязва на масата примерно и още куп други...

Няма да повтаряш, това е дуднене и той не му обръща внимание, изобщо не те чува, не разбира и не схваща. Той се прибира от работа, бутваш му бебето в ръцете, и се изнасяш. Да стои сам с детето.

Не си изпрала - ау, да скъпи, пусни си ги сам. Недей да му раздигаш масата - на следващия ден да я намери пак, ау скъпи, ама ти го яде това.