Вие не сте ужасна майка, а напротив вие сте добра майка, която иска да даде най-доброто от себе си и да дари детето си с прекрасни неща. В момента изпитате следродилна тревожност, което е нещо често срещащо се напоследък. Знаете поговорката, че за отглеждането на едно дете трябва цяло село, но тези дни селото се е превърнало само в мама и е ужасно трудно и много тежи на психиката. Бих ви посъветвала да разговаряте с психолог, с някой позитивен приятел или престанете да четете диагнози в интернет, но силно се съмнявам, че ще го направите.
Ще ви разкажа моята история, защото аз преминах през това, което сега се ви се случва.
Аз имах лека бременност и леко раждане и се прибрахме вкъщи и няма ще идея какво се прави с бебе. Всичко, което вършех от храненето и къпането до хранителните добавки и заниманията за бебе аз поставях под въпрос и четях за да разбера как да дам доброто на моето дете. Всяка статия ме караше да се чувствам все по-подготвена, но и по-изплашена за нещата които дори не бих предположила, че могат да се объркат. Като малкият беше на 2 месеца както си играехме тупна на пода по глава от 45см и аз изпитвах всичко, което изпитвате сега и бях склонна за рентгени и скенери, но малкия освен че плака 3-4 минути нямаше някакви проблеми. Дните след това толкова се бях вторачила в него, че имах чувство че е отпуснат, че не иска да яде, че е спрял да гука и т.н. Все неща, които никой друг не виждаше. Ходихме до спешното 2 пъти, правихме ТФЕ и все още се стряскам като се сетя. Истината е обаче, че природата е направила бебетата много по-здрави отколкото предполагаме и в повечето случаи нищо йм няма. Ние обаче като майки няма как да преценим те как са, защото в нашите очи и малката драскотина е голяма рана и затова човек трябва да си избере педиатър и да му се довери. В случая ако вашият педиатър ви казва, че детето е ок- изберете да му се доверите. Упойката е тежка особено за малко дете, може да има нужда от време за да я изхвърли от организма, а може от много притеснение на вас да ви се струва така. Може детето да усеща вашата тревожност и да е напрегнато. Спрете да четете, защото няма смисъл - ако му е писано на някой да е здрав - ще е здрав. От вас се иска да давате на детето любов и хубави моменти, да го храните, обличате и му помагате, всичко друго не зависи от вас. Като порасне ще пада, пак ще ходите до спешното, после ще настива, ще хване ковид, ще хване въшки или глисти и ще порасне човек. Знам, че изглежда страшно и че е трудно с толкова неизвестни, но знам и че тревожността ще ви мине. При мен намаля на 90% когато малкия проходи и главно защото в рамките на 1 ден успяваше да си разбие главата 3 в някой ъгъл и 2 пъти в пода и след това ставаше и продължаваше. Да, има шанс да се претепе, но и има шанс както си вървиш да ти падне тухла на главата, шансове на този свят безброй и не може да мислите за всички.
П.С. Увреждания от упойки не стават от първата упойка, а когато се правят няколко упойки една след друга в рамките на много кратко време.
Виж целия пост
Ще ви разкажа моята история, защото аз преминах през това, което сега се ви се случва.
Аз имах лека бременност и леко раждане и се прибрахме вкъщи и няма ще идея какво се прави с бебе. Всичко, което вършех от храненето и къпането до хранителните добавки и заниманията за бебе аз поставях под въпрос и четях за да разбера как да дам доброто на моето дете. Всяка статия ме караше да се чувствам все по-подготвена, но и по-изплашена за нещата които дори не бих предположила, че могат да се объркат. Като малкият беше на 2 месеца както си играехме тупна на пода по глава от 45см и аз изпитвах всичко, което изпитвате сега и бях склонна за рентгени и скенери, но малкия освен че плака 3-4 минути нямаше някакви проблеми. Дните след това толкова се бях вторачила в него, че имах чувство че е отпуснат, че не иска да яде, че е спрял да гука и т.н. Все неща, които никой друг не виждаше. Ходихме до спешното 2 пъти, правихме ТФЕ и все още се стряскам като се сетя. Истината е обаче, че природата е направила бебетата много по-здрави отколкото предполагаме и в повечето случаи нищо йм няма. Ние обаче като майки няма как да преценим те как са, защото в нашите очи и малката драскотина е голяма рана и затова човек трябва да си избере педиатър и да му се довери. В случая ако вашият педиатър ви казва, че детето е ок- изберете да му се доверите. Упойката е тежка особено за малко дете, може да има нужда от време за да я изхвърли от организма, а може от много притеснение на вас да ви се струва така. Може детето да усеща вашата тревожност и да е напрегнато. Спрете да четете, защото няма смисъл - ако му е писано на някой да е здрав - ще е здрав. От вас се иска да давате на детето любов и хубави моменти, да го храните, обличате и му помагате, всичко друго не зависи от вас. Като порасне ще пада, пак ще ходите до спешното, после ще настива, ще хване ковид, ще хване въшки или глисти и ще порасне човек. Знам, че изглежда страшно и че е трудно с толкова неизвестни, но знам и че тревожността ще ви мине. При мен намаля на 90% когато малкия проходи и главно защото в рамките на 1 ден успяваше да си разбие главата 3 в някой ъгъл и 2 пъти в пода и след това ставаше и продължаваше. Да, има шанс да се претепе, но и има шанс както си вървиш да ти падне тухла на главата, шансове на този свят безброй и не може да мислите за всички.
П.С. Увреждания от упойки не стават от първата упойка, а когато се правят няколко упойки една след друга в рамките на много кратко време.