ЮНЧЕТО вече говори и с мама и тате спори - Тема 12

И Мирослав не приказва. Както казва Elsi аз си го разбирам. Но по скоро от жестовете.
Постоянно нещо недоволства вкъщи. В яслата уж не е такъв.
Може би съм споделяла,че лятото Мирослав започна да посещава хранителен логопед ев един детски център заради това,че не дъвче и ,че отказва да учи нови думи.Постепенноо разбрахме,че всъщност това и като цяло постоянното му недоволстване,страх и странности в характера му са идвали от там,че при него не се е инегрирал Рефлексът на Моро. Той все още е там и ни създава много "бели". От там и неговата свръхсензитивност и закърняване на сензорните му усещания и постоянният му стремеж да се предпазва от всичко.
Малко ме е яд,че по рано не съм потърсила такава помощ. Забелязвах,че рефлекът на Моро е мноооого силно изразен при него. Даже все намеквах на педиатъра,да не би да има рахит,а тя ме убеждаваше,че няма нищо притеснително.
Доста време ще трябва да работим върху това,но няма как. Надявам се поне до първа група в градината да сме преодолели страха от гърнето. 😄

Ами нашето момиче говори, но най-дългото изречение, което казва е "мама това сирене ли е" например каза днес, не че е малко. Но като цяло си служи с отделни думи или мн простички изрази "бързо на гърненце". Аз пък развих анемия след раждането и сега се притеснявам че си влача отдавна дефицити с които съм си изкарала и бременността, но вярвам силно, че нещата ще се подобрят.

Alienora, на Киндиру ходили ли сте? Аз навремето като водех Мишко, там с бебешката група се работи основно за отпадане на вродените рефлекси и развиване на постродилните, инструкторката наблюдаваше дали това се случва в срок и ако не- какво да правим, за да стимулираме. Не знам дали на този етап би ви било от полза, понеже за тази възраст групите правят други неща, но може да ги питаш. Това са все неща, които ние- майките- няма как да ги знаем и развиваме. Затова искам сега и бебето да запиша като стане на 3-4 месеца, дано пандемичната обстановка позволи

Здравейте за празниците ще пътуваме близо до София и искам да ви попитам за препоръка на доктор/клиника, където мога да заведа детето, ако има нещо и да получа адекватно лечение и внимание. Сополив е тези дни и се притеснявам, че като съм си вкъщи ми е по-спокойно, знам си лекарите.

Поликлиника България, но е 120 лв нощния преглед.

МЦ Здравето, около 50лв беше прегледа там последно като ходихме.

Честито Рождество,момичета!⭐
Здраве,топлина и уют да има в домовете ви!

Честито рождество! Бъдете здрави
Имам въпрос за стихчетата и песничките, как да заинтригувам детето и да може да научи някое? Самата аз никак не обичах ученето на стихчета и не ми се отдаваше както и рецитирането, но пък запомнях с лекота текстове на песни и тн, когато не беше насила

Честито Рождество! Ние се приспиваме с песнички от бебета и съвсем естествено започнаха сами да ги пеят. Сега само репертоара ни е по-голям

Моят много се впечатлява от приказки в стихотворна форма и все ги повтаря после. Иначе пробвах директно да седнем да учим стихче- не се заинтригува. Що се отнася до песничките- ако някоя му хареса ме кара да я пея / пускам до откат докато не я научи

Честита Нова Година момичета! 😘 Да сте живи и здрави! Нека тази година да ни донесе безброй щастливи моменти!

Здравейте, надявам се всички сте добре! Отбивам се да споделя, че съм в очакване на бебе номер 2, но съм със сериозно кървене и вече 4ти ден съм в болница. Първата ми бременност също беше тежка с няколко влизания в болница, над 2 месеца лежане, но тогава бях сама и можех да си позволя да лежа и да не ставам. Много ми тежи,че започвайки така ще ощетя откъм време и преживявания малката. Много ми липсва, тя не разбира защо трябва да лежа, иска да играем, да я нося, а на мен сърцето ми се къса. Ако някой е минал през това, съм отворена за съвети!

Здравей, 33hope, първо честито и пожелавам един сладък пухкав вързоп накрая аз минах през това- с бебе номер 3 прокървих в 5-6 седмица след като вдигнах малкия (юнчето) с количката. Получих сериозно отлепяне, заради което първо по спешност отбих малкия, защото още кърмех, АГ даваше шанс 50/50 да се задържи. Второ - пих конски дози дуфастон и но шпа три месеца и трето- прекарах на легло първите почти 4 месеца, втория триместър имах позволение за леки разходки до 2-3 км и третия триместър- пак на легло заради много контракции. Пътуване с кола беше забранено за цялата бременност. При мен разликата беше, че той беше още по-мъничък и освен това имам и голям батко ученик. Беше много много трудно, защото имах забрана да вдигам повече от 1 кг за цялата бременност и помощ от баба и дядо поради стечение на обстоятелствата получавах рядко. Чисто психически не се чувствах добре- първо от страх да не загубя бременността, защото беше чакана и желана и второ- защото не се чувствах пълноценен родител за малкия, той беше само на година и половина. За начало адаптирах всичко вкъщи да не се налага да го вдигам- смъкнах столчето за хранене, за да се качва сам, за тоалетната взех двойно стъпало, за чешмата го научих сам да се качва на стола и да го измивам. По-нататък като можех по малко да излизам първо го хващах за ръчичка и слизахме по многото стълби пред блока, после се връщах и смъквах количката по рампата докато той ме чака долу, защото точно на въпросната рампа се наложи да вдигна количката и получих отлепянето. Сам се качваше и слизаше от нея (много трудно го увещавах, но няма как). Докато лежах вкъщи в начална бременност поне за късмет времето беше гадно и не изтървахме много разходките. Аз лежах на дивана, а той ми носеше книжки да четем и играчките, с които иска да играем. Ако искаше да го гушкам знаеше, че идва и сам се покатерва в мен докато съм седнала. Като цяло не беше лесно, но не и невъзможно. Твоето детенце вече е голямо и ще е сравнително поносимо да изготвите дневната рутина спрямо новото положение. Те в момента са в дълбок бебешки пубертет и видимо може да ти протестира, но това е нормално явление за възрастта. При мен накрая всичко беше наред, отлепянето се “залепи” с оформяне на плацентата, контракциите овладяхме с двойна доза магнезий и мислейки, че няма да дочакам 9 месец, родих само няколко дни преди термин, супер бързо за няма и два часа, а това е най-едрото и доносено бебе от трите ми. Стискам ти палци всичко да е наред и най-вече да устискаш психически, знай, че ситуацията ти не е никак сложна и уникална, макар и крайно неудобна. Пиши да разказваш как върви.

За щастие при мен бременността е лека, но все пак избягвам да я вдигам. Сега е фаза, че е голяма кака и се дразни ако някой и каже, че е бебе. За това използваме, че големите как не ги носят, а само бебетата. Големите каки носят гащи, не се напишкват в тях, големите каки се обличат сами, големите каки се хранят сами Много често се споменава вкъщи.
Обясняваме много, че мама има бебе в корема и трябва много да го пазим, защото е мъничко. Много ме болят ставите и кръста и често лежа. Обяснявам, че мама в боли и за това лежи и ако иска може да донесе книжка или играчка и ще си играем докато мама е седнала. Купихме лекарски комплект за игра и често играем с него, постоянно ме преглежда и ми слага инжекции Много рисуваме и играем с пластелин. Баща и компенсира в активните игри. В началото беше малко трудно, но после свикна и вече знае.

Ох с това носене и аз имам голям проблем. Но моя го прави само на мен да иска да го нося. Даже от входа до колата /2метра буквално/ пак иска да го нося. Ако е с баща си или баба си, върви, но с мен НЕ. Аз нямам бебе в корема, но вече много ме боли гърба, все пак е 15кг. Ама този номер с "големите не ги носят" не става при него. З анякои неща казва "Бобо е голям", ама като не му изнася казва, че е още малък не знам как да го прекратя това носене вече, сериозно ми писна