Качваме се от втората спирка и автобусът все още е празен та има бол място за сядане. Съответно сяда детето, а аз до него също. Т.е. ползваме двойна седалка.
Да, ама в почивен ден рейсът се понапълни, та все пак реших по едно време да взема Крис в скута си, въпреки, че е тясно, неудобно, че ми тежи и че в такъв момент се чудя къде да си дяна раницата или дамската чанта. Съответно до мен две бабета услужливо се канят една друга коя да седне като едната прави коментар "че госпожата чак сега се сетила да освободи мястото" (госпожата съм аз).
В това време виждам, че ръцете на Кристиян са целите в мръсотия, защото се беше хванал за предната седалка (много мръсна) - и той от нямай къде, а няма и половин час откакто сме излезли, та им отговорих, че мисля че детето ми има право на комфортно пътуване точно както и те и им показах мръсните му ръце. Те естествено ме обвиниха в лошо възпитание и т. н. Все неща от сорта на какви били децата, щото родителите им били като мен...
Та....до колко децата ни имат право на комфортно пътуване. Нормално е едно 3 годишно дете да се гушка от майката, но когато детето е по-голямо? А ако майката има здравословен проблем и не може точно в този момент да си гушка детето? Издразниха ме много, въпреки че разбирам и тяхната гледна точка.
Как пътувате вие? Как се справяте с баланса между възпитаване, осигуряване на комфорт и безопасност, и грубото возене от шофьорите, които понякога дори не спират напълно, а очакват от пътниците, едва ли не в движение да слизат при по-пусти спирки в края на трасето.
Честно ви питам. Смятате ли, че е неморално при нашенските условия децата да се возят сами на седалка, докато родителят също е седнал