ОКТОМВРИ още е далече, но стигнахме средата вече! - Тема 9

Елмаз, направи тръпки ме побиха като прочетох разказа ти... И искам да ти кажа, че и на мен ми се случи същото с първата бременност. Бащата на дъщеря ми ме изгони месец преди раждането от апартамента, където живеехме заедно, не помня каква причина ми истъкна тогава. Аз от срам да не ме разберат (сякаш аз съм била виновна) отидох на гости у приятелка в друг град. Често имахме разправии с него, но все се надявах, че нещата ще се оправят като се роди детето. Обадих му се да кажа къде съм, че семейството ми нищо не знае, уж добре мина разговора. Чувахме се потелефона всеки ден, разбрахме се че ще остана при нея за седмица. Накрая, когато се прибрах у дома него го нямаше, а багажът ми беше прилежно нагласен в найлонови торбички. Няма да обяснявам как се почувствах от гледката. След няколко часа си дойде и ми каза "Нали знаеш какво осночава това?"... Тръгнах си с част от торбите и се прибрах при родителите ми.
Когато усетих, че раждам бях съвсем сама у дома. Опитах се да се свържа с него, но не ми вдигна. Запалих колата и се закарах с болницата сама. За капак на всичко детето, както вече съм казвала, се роди 1500гр 12 дни преди термин. Накрая вече ми се обади след изпратен от мен СМС с предложение да кръстим детето на майка му. Като му казах, че вече съм му дала име чух само КАКВО?!? след което затвори. Смени си и телефонния номер. След месец някъде ми се обади, за да се видим да ми даде остатъка от багажа. Срещата беше на някакъв паркинг, където отидох с детето. Не пожела да го види, само прехвърлаше торби от едната кола в другата. След още два месеца го срещнах случайно на улицата. Седнахме на една пейка, подържа детето, реши че иска да опитаме отново. Аз бях само на 20 години тогава, ужасно уплашане и умираща от срам, че съм самотна майка. Съгласих се! Припозна детето и живяхме още 5-6 години заедно, като в началото беше просто ужасно. Все ми намираше косури, все нещо не бях направила правилно, все, все, все... Полека лека нещата се оправиха и имахме нормални отношение, но аз порастнах. Придобих самочувствие, мозъкът ми се избистри и тотално ми беше опротивял. Когато му казах, че не мога повече да живея с него и искам да се разделим му дойде като гръм от ясно небе! Най-доброто решение в живота ми!!! В началото много ми помагаше за малката, вземеше е от градина, даваше и някакви пари като издръжка. Но когато се събрах със съпруга ми започна да се отдръпва, което за мен не беше крайно лошо. Две години не съм го занимавала с пари, но когато реших, че е време да си поеме пълната финансова отговорност за детето започна да ми вади от 9 кладенеца вода защо това не може да стане. Осъдих го за издръжка и от тогава не се е обаждал никакакъв. Вече може би трета година, не съм сигурна. Малката и тя не иска да го вижда, а аз не съм й казала и една дума за него. В редките случаи, в които го спомената го нарича човека и казва, че неин баща е сегашният ми мъж.
А относно декларацията за извеждане на дете зад граница - такава може да се издаде както при нотариус със съгласието на родителя така и от съда. Предимството на декларацията от родител е, че може да се издаде без срок на действие, но пък може да се оттегли във всеки един момент. Което обикновено се научава на митницата. Тази издадена от съд важи за срок от 2 години в повечето случаи, но имаш сигурността, че ще си пътувате спокойно и без неприятни изненади. Ако някоя от вас се интересува мога да напиша отделен пост за процедурата.

Elmazche, много ми е мъчно за твоята ситуация, но наистина изглеждаш като силна жена, която ще извлече най-доброто от нея! Въпреки крайната идиотщина на този мъж, детето със сигурност е благословение! Господ си знае работата и рано или късно добрите и честни хора получават щастието, което заслужават

Преди няколко години сестра ми беше в подобна ситуация, наложи се дори от чужбина да я прибираме сама в 6ти месец беше точно. И аз мога само да посъветвам такъв "баща" никъде да не фигурира защото само проблеми може да създаде.

Сега съм много по-спокойна, точно защото признах пред себе си, че той не ме заслужава,  нито мен, нито детето. Дано само някой ден не каже съжалявам за всичко...🤷‍♀️

И да каже - ма*ната му. Не допускай да го съжалиш и да му дадеш втори шанс.
И моят сега съжалява. И в момента, в който ме усети по-благоразположена, се започва с фасоните (които естествено аз порязвам на секундата, но пак се опитва). Тези мъже не заслужават нито нас, нито децата ни, нито дори да ги наричаме мъже.

За съжаление ми прави впечатление, че това е все по-често срещано явление! Много тъжно и жалко е. Поне обществото започва да приема добре жени в нашето положение, а не като преди години да ти се натяква, че едва ли не сама си си виновна и всъщност ти не си наред... Има подкрепа и разбиране, а укорът и осъдитвлните коментари вече имат нов адресант и това не е майката, която сама се грижи за детето си

Elmazche , ще каже . И ще те потърси да знаеш ...
Ще започне да се прави на жертва и уж да "съжалява " . Сега ще си похойка малко и като му притрябва я пари или нещо друго ще те потърси с думите " обичам ви , това не вях аз , не знам какво ми става ,прости ми " и тн .... но на това не вярвай , изкоренавай го и махай.
 Такива мъже  са слаби психически и  при едно евентуално събиране ще започне с психически тормоз  а нищо чудно да започне и с бой.
Момичета много мъчно ми става ,когато чета какви неща сте преживели ..... Snej и за теб също....
Майка ми се разведе с баща ми преди 20 години й но пък 13 години преди това го търпя . Беше трудно но пък не след дълго се намери мъжа в живота , който ни отгледа със сестра ми , и съм радостна и щастлива че е уважавана и обичана от истински мъж .
Сетих се също и за една позната , която когато забременя  не след дълго инзе нищастник я остави сама бременна..... тя отиде при родителите си съкрушена , но пък не мина много време и съдбата я събра с човек ,който беше по голям от нея. Родиха си още 2 деца , живеят щастливо и доволно , има живот за завиждане , майка ми и тя .
Така че след всяка лоша бурия , изгрява слънце и идва нещо найстина добро.

Да ви покажа какви кошари харесах

Елмазче на твое име си го запиши както си решила после и в чужбина да ходиш на почивка няма да го търсиш неизвестно къде за подпис. 😉И Успех ще се справиш.живота ни изправя пред трудности ,но ето твоето е за добро. На какво щеше да научи детето.Лош пример

в Борисовата градина

Елмазче, няма да се повтарям, момичетата са казали всичко. Аз много се раздвам на жени, като вас  с Боби, които преминавайки през такова изпитание са силни и борбени. Горе главата, важното в този момент е ти да си добре и бебо.
Аз гледам разни немски сайтове за бебешки стоки и си набелязвам разни работи.

Чанта също харесах много е готина става на порт бебе. Има място за шишета,лигавче,памперсче и т.н.

Sunhine, вчера гледа същата в Patpat, обаче не съм поръчвала оттам и се зачудих. Някоя мама, ако има опит, моля да сподели.

Здравейте аз пиша за първи път. Чакаме момиченце на 8.10 (първо детенце) и ви следя с интерес откакто скоро открих темата.
Бях чела на няколко места, че всичко в Patpat било от Aliexpress, но на по-високи цени. Да не говорим пък, че едни гривнички и чорапки-дрънкалки в хиполенд са 30 лв. (сега намалени на 22), а онзи ден ми излезе реклама на същите в алито за 5-6 лв. И наистина са същите, съдейки по снимките на хора, които са поръчвали. За тези говоря:

По принцип малко се притеснявам да поръчвам китайски неща, а за бебе съвсем бях сигурна, че няма да го правя, но сега като гледам как масово навсякъде всичко е от там, включително и по чуждите сайтове, но на цени в пъти по-високи, вече не знам. Те ако не са продуктите от там, ще са материалите и то същата работа...
Някоя ако има опит със стоки за деца от алито, моля да сподели, положителен или отрицателен - все ще е от полза.

Здравейте,

Искам да питам мамите от София, които мислят да раждат в Майчин Дом, дали са посещавали училище за родители?
http://school.maichindom.com/grafik/
Аз мисля да ги посетя юли за всички уроци.
Желаещи да ми пишат на лично.
Хубава неделя.

П.С. Хубава раница:
https://www.roshko.bg/kinderkraft-bolly-ranitsa-za-detska-kolichka-cherna

Здравейте! Следя темата и много бих се радвала, ако ме включите!
Терминът ми е на 30-ти септември 2021, очаквам момченце и имам дъщеря на 8 години.
Ще пиша на ЛС, за да ме добавите в групата във ФБ.

Благодаря Ви предварително!!!

Тези шарени дрънкащи чорапи и гривнички ги имам от Алито, но не успях да ги ползвам за дъщеря ми, защото са наистина много малки. За малко и слабичко бебенце са, макар по описание на месеците да трябваше да й станат.
Като майка затрупала се тотално още от първата година на каката с играчки, на мамите, на които им предстои първо дете, бих дала съвет да взимат минимално количество играчки. Най-добронамерено ви съветвам, не правете тази масова грешка, която направих и аз. Особено първата година, година и нещо, дори две на бебетата им е любопитно всичко друго, но не и дрънкалката, за която сте се изръсили 20-30 лв. Каката на някои от играчките, които съм й купувал отдавна, те първа започна да им обръща малко повече внимание, когато беше на 3г.+
Вярно е, че всяко дете си е индивидуално- някои много си играят сами, други не толкова, но говорейки с близки и познати, всички споделят моите впечатления.