Ядосвате ли се много когато бебето плаче повечко??

  • 7 647
  • 84
# 30
Едва ли на някоя майка не и е познато това чуство.Всички сме се сблъсквали и продължаваме да се сблъскваме и при по-големите дечица.Много е трудно когато отглеждаш сама детето си в смисъл,таткото е  на работа ,а през деня сте сами.Ако имаш възможност оставяй бебето на някой близък дори за 15 минути все пак и ти си човек,вечер пък таткото да те отменя и така,децата растат бързо после за лошите моменти ще си спомняш с насмешка.Успех Hug
Виж целия пост
# 31
Рядко, но по много. Свиква се Peace
Виж целия пост
# 32
Спомням си само един път, когато бях направо на ръба на нервна криза - една нощ не заспа около 6 часа, а аз вече не можех очите си да държа отворени от умора. Кърмих я до 8-мия месец, включително и през нощта и въпросната нощ я кърмих даже на всеки 2 часа, с надеждата да се унесе и да заспи, но не...рев, който се редуваше с бодърстване. В останалите случаи, когато е ревала по-продължително време /а тя си беше доста ревлива, при това от самото начало/ по-скоро се притеснявах, отколкото ядосвах.
Сега се ядосвам много повече, макар че не реве, а мрънка и се тръшка... ooooh! Whistling
Тъй че, въоръжи се с търпение  Grinning
Виж целия пост
# 33
Моят син не беше ревливо бебе, но и в редките случаи, когато е плакал не съм му се ядосвала.
Не го приемам за нормално да се ядосваш на триседмично бебе.
Виж целия пост
# 34
Аз също много се изнервям родих преди 38 дни но хормоните в мен все още си казват думата пък и аз сам си нервна по рождение.Онзи ден му се скарах бях бясна после се мразех заради това  Cry Гушках го цял ден гузна от постъпката си.Мисля 4е е нормално всяка млада майка да се 4уства така
Виж целия пост
# 35
Цитат
Не го приемам за нормално да се ядосваш на триседмично бебе

Искаш да кажеш че е нещо ненормално ли?
Виж целия пост
# 36
"после ми става съвестно и гадно че така се ядосвам на малкото човече,но така се получава..."

Да, точно така. Това е моето мнение. И ти го казвам с най-добро чувство. Ядосвам се сега, когато е по-голям и не ме слуша, тръшка се, прави неща, които много добре знае, че не трябва да прави. Но на триседмично бебе за какво да му се ядосам, за това, че плаче? И като се ядосам какво правя? А бебето как се чувства аз като съм му ядосана? А детето ти е толкова мъничко, какво ще правиш по-нататък?
Виж целия пост
# 37
Не. Дори в най-плачливия период на бебка не съм и се ядосвала. Зарязвах всичко и си я гушках. Но те разбирам за цеденето. Трябва да имаш време, а не можеш да го намериш (това е една от силните страни на кърменето- спестяваш си тази процедура. можеш да се опиташ да си организираш деня по някакъв начин.Да правиш необходимите неща когато бебчето спи или има някой, на който да го оставиш. Успех и повече спокойствие.
Виж целия пост
# 38
Цитат
Да, точно така. Това е моето мнение
Слава богу че в книгите пише че няма нищо ненормално в това да се изпитват такива чувства.А и не всички си признават какви мисли ги сполитат докато бебето плаче в продължение на часове...
Виж целия пост
# 39
Ами чети си книгите и се самоуспокоявай. В моите книги пише да потърся помощ при такива ситуации. В друг пост тук една майка пише, че даже се и скарала на бебе на 38 дни. И това ли да махна с ръка и да приема за нормално?
Виж целия пост
# 40
...постоянния плач (от колики), отчаянието, че не можеш да му помогнеш (за коликите), недоспиването, собствената ти болка (резултат от бременност и раждане) много намаляват издръжливостта на критични ситуации...

Така, че ДА, може да се случи да се ядосаш.
И ако не беше толкова често срещано яление първите месеци, нямаше да има толкова статии как да се справяме със стреса в първите месеци след раждането в бебешките списания. Поне в тукашните списания има.
Виж целия пост
# 41
Е и,какво като се е скарала?Дошло и е малко в повече.Не всички са с волски нерви.Това не изключва да се търси помощ ,когато положението излезе извън контрол.
Както сама каза твоето бебе е било кротко така че..
Виж целия пост
# 42
Ядосвате ли се много когато бебето плаче повечко??Аз наскоро родих ,по принцип съм малко нервна  и когато зареве бебчо по-продължително и незнам за какво и ако точно в този момент трябва да се изпомпвам(понеже не кърмя) много се ядосвам,ама голям яд ме хваща направо.Опитвам се да овладявам тези моменти..после ми става съвестно и гадно че така се ядосвам на малкото човече,но така се получава...Може би трябва време да посвикна

Не можех да се ядосам. Бях смазана от постоянния стрес, недоспиването, по-точно неспането и физическите болки. ooooh!
Беше ми много мъчително, че бебето ми страда (имаше много силни колики), а аз не мога да му помогна с нищо. Tired


Защо се изцеждаш? Давай му да суче. Прекият контакт с теб ще го успокоява. Бебетата имат нужда да усещат мама. И използвай всяка свободна минута да си почиваш! Peace
Виж целия пост
# 43
Amarena , аз бях всъщност, като теб по отношение на бебето. Но мъжа ми се изнервяше ужасно и понеже с него съм говорила много по въпроса, мога да се поставя на мястото на ядосалите се майки.
Но понеже видях, че даваш акъл на човек който цеди да кърми - не се сдържах пак да взема участие... аз цедях и ако някой ми беше казал да кърмя ... не знам какво щях да го направя.  Twisted Evil  Ние, цедящите (някога), сме азбсолютно наясно, че по доста "точки" е по-лесно да кърмиш . Но щом го правим въпреки това, значи си има причина.
Виж целия пост
# 44
Моето дете беше много кротко бебе, но и то си имаше своите моменти, повярвай ми. Моят съвет е вместо тук да търсиш одобрението на майките, че ти е нормално поведението да помислиш дали не ти е нужна помощ. Аз лично, ако се ядосвах и крясках на новороденото си бебе щях да се поизплаша, не да се успокоявам.
И колкото и да ти е неприятен този спор с мен се надявам да те е накарал да се замислиш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия