Мъжете са твърдо убедени в това, че жените не могат да мълчат. Но така ли е в действителност? Има ли неща, които мъжете никога няма да узнаят от своите партньорки? За какво всъщност мълчат жените?

Защо и как мълчат жените

Помните ли пословицата: "Мълчанието е знак на съгласие"? Ако тя в някои случаи е вярна, това не се отнася до нас, жените. Обикновено ние мълчим не защото сме съгласни, а защото нещо не ни харесва – за наказание, от инат, поради голяма обида или недостиг на трезв разум (често ние, толкова умни и разсъдливи по принцип, губим всякакво хладнокръвие и умение да разсъждаваме трезво в ситуациите, отнасящи се до мъжете ни).

Демонстративно гордо мълчание, изпълнено със студено високомерие – ето така ние отмъщаваме на виновника за своите беди. Забравена годишнина от сватбата, закъснение за среща, заинтригуван поглед след преминаваща девойка – поводите за нашето недоволство могат да бъдат толкова много!

Освен това ние често премълчаваме истината, защото ни е жал за чувствата на нашите мъже и се стараем за пореден път да не ги разстроим. Не е нужно да му казваме, че преди него сме имали любовник с впечатляващи размери и не толкова забележима плешивина. Защо да насаждаме в неговата чувствителна душа излишни комплекси?

И, забележете, ние не лъжем, ние просто премълчаваме.


За какво мълчат жените: 15 главни теми

- За своята възраст. Също така за теглото и гръдната обиколка. Първо, големината на гърдите и без това се вижда, и второ, за какво му е да знае, че голяма част от обема им се дължи на подплънките (а в леглото, както е добре известно, "всички котки са черни" – може пък да не разбере разликата)? А относно теглото – по-добре е да си мисли, че живее с 50-килограмова перушинка (нищо че тази "перушинка" чупи кантарите).

- За броя на предишните партньори. Съгласете се, глупаво е да му давате излишен повод за ревност. А и според повечето мъже цифра над 10 е по-скоро недостатък, отколкото преимущество. Нали всички те в дъното на душата си мечтаят да бъдат Първият и Единственият. Или може и Вторият, но най-обичаният и изобщо, най-най-...

- Ние никога не си признаваме измяната. Защото ние най-много в живота си държим на семейството. А да го загубим заради някаква случайна глупост/тръпка/фатална грешка – за нас е равнозначно на смърт.

- Страхуваме се да признаем също, че жестоко ревнуваме своя мъж. Нали вече не сме на 17, ние сме красиви, преуспели, самодостатъчни, на нас не ни се полага да ревнуваме. А да признаем, че ненавиждаме онази безмозъчна кифла, която вече за пети път отърква пищния си бюст о неговия нос, че с огромно удоволствие бихме я сграбчили за блондинестите/брюнетестите/рижите чорли и изтръгнали похотливите ѝ очи – не считаме за нужно. По-добре е да си придадем вид, че това изобщо не ни засяга и с величествена походка да се отправим към тоалетната, уж да си понапудрим носа..., а там да избухнем в яростни ругатни по адрес на наглата съперница.

- Научихме се да се радваме на мъжките подаръци. Даже на тигана, поднесен с горд вид на 8 март, даже на новата мишка за общия компютър, подарена за Деня на влюбените, даже на кутията с омразните бонбони (а колко пъти сме му казвали, че ненавиждаме пияните вишни!) за рождения ни ден – само и само да не го обидим и да не скършим желанието му да ни прави подаръци. Възторжена усмивка, куп горещи благодарности – нищо не губим.

- Понякога ни е трудно да признаем, че безумно, просто до колики в корема и спазми в гърлото, се боим да не загубим любимия си мъж. Да спре да ни обича, да охладнее, да отиде при друга – безброй са поводите за нашите страхове. Но ние никога няма да му признаем това, да не би да се възгордее...

- Ние упорито мълчим за неприязънта си към неговите приятели/колеги/майка/куче. По-точно, мълчат най-твърдите от нас. Защото не всяка умее да скрие лютата ненавист към свекървата, която се опитва да контролира своето единствено и горещо обичано синче даже след 10 години семеен живот.

- Ние никога няма да му признаем, че всеки път, когато флиртуваме с чужд мъж, всъщност флиртуваме със самия него. Нека ревнува, нека знае, че по нас се заглеждат и други интересни мъже.

- Ние винаги намаляваме двойно и тройно сумите, които сме похарчили в магазините. Е, защо пък му е нужно да знае, че новата рокля струва половин заплата, а с парите, похарчени за новите сандалки, може да "обуе" новия си нисан?

- Нито един мъж никога няма да чуе от жена фразата: "Ти си недостоен за моето внимание!". Първо, това ще докаже, че тя е сгрешила, избирайки въпросния, и второ, ще докаже, че майка ѝ всъщност е била права.

- Ние никога няма да признаем, че мъжът не се е представил добре в леглото. Тактично мълчание и малко търпение – всичко това ще ни се изплати с лихвите в следващия любовен рунд.

- Ние никога няма да издадем страшната тайна, че въпреки поръчаната от нас в ресторанта зелена салата, нямаме нищо против сочната и ухаеща пържола в неговата чиния.

- А освен това - ние сме принцеси. А принцесите имат винаги свеж дъх, по рождение нямат никаква растителност по тялото си и никога не изпускат газове.

- Когато заявим, че "всичко е наред", това буквално означава: "Нищо не е наред, ти ми отделяш твърде малко време, за пореден път забрави да изхвърлиш боклука, не си ми се обяснявал в любов цели 3 часа, не забеляза новата ми прическа!".

- Почти всяка от нас има пари, скрити "за запас" или "за черни дни". Не, ние не се доверяваме на мъжете по този въпрос: ще спре да ни дава пари за глезотии, ще ореже семейния бюджет, ще го уволнят от работа, ще ни изостави. Ние сме длъжни да бъдем готови за всички житейски обрати.


Послеслов

Ние няма да правим каквито и да е изводи и няма да молим жените да говорят истината и само истината на своите мъже. Защото ние сме жени, а на нас ни се полага по право да бъдем загадъчни и неразгадаеми до края.

Просто ще отбележим какво си мислят мъжете, когато жената мълчи:

1. Тя има нисък коефициент на интелигентност и мълчи, защото е впечатлена от моя ум.

2. Тя има висок коефициент на интелигентност и разбира, че не за всичко може да се говори.

3. Няма значение какъв е коефициентът ѝ на интелигентност, важното е, че има големи гърди.


А за какво мълчите вие?




Image: FreeDigitalPhotos.net
Виж целия пост