Лаура притеснява ме бебето. Започва да реве яростно всеки път като излезем. Не й харесва количката, не й харесва седалката в колата и реве като обезумяла. Първият път като излязох само до супера рева два часа и два часа седях на паркинга на супера. Накрая я сложих в седалката и тя направо посиня. Наложи се да я гушна и така карах до нас въпреки че знам, че е много опасно, но иначе щеше да се задуши от рев
Виж целия пост
колко често излизате без детето?
- Публикувана: 3 ян. 2005, 22:57 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2005, 17:45 ч.
# 17
4 ян. 2005, 21:02 ч.
nicky има голяма вероятност бебето да 4увства твоето притеснение и паника. Ти, между другото как разбра, 4е на бебка не и харесва в коли4ката
Тя ли ти каза? 
Запо4ни да я извеждаш за около 10-15 минутки на разходка и така постепенно увели4авай времето, дай й врене за да свикне. Най-важното е да не се панираш, защото това са нормални неща и място за паника няма.
А ина4е по-темата: И ние с мъжът ми сме залепени като памперси за Раян, без него не можем да мръднем никъде. Сами сме и аз на байбиситерси сякаш немога да се доверя, но това не ни пре4и да излизаме, само се съобразяваме да има условия като за щур4о Раян
. Вярно е 4е от време на време на 4овек му се излиза само като двоика, както Лаура е казала на гала ве4еря, ама няма как съдба
Виж целия пост
Цитат на: nicky
Лаура притеснява ме бебето. Започва да реве яростно всеки път като излезем. Не й харесва количката, не й харесва седалката в колата и реве като обезумяла. Първият път като излязох само до супера рева два часа и два часа седях на паркинга на супера. Накрая я сложих в седалката и тя направо посиня. Наложи се да я гушна и така карах до нас въпреки че знам, че е много опасно, но иначе щеше да се задуши от рев
nicky има голяма вероятност бебето да 4увства твоето притеснение и паника. Ти, между другото как разбра, 4е на бебка не и харесва в коли4ката
Тя ли ти каза? Запо4ни да я извеждаш за около 10-15 минутки на разходка и така постепенно увели4авай времето, дай й врене за да свикне. Най-важното е да не се панираш, защото това са нормални неща и място за паника няма.А ина4е по-темата: И ние с мъжът ми сме залепени като памперси за Раян, без него не можем да мръднем никъде. Сами сме и аз на байбиситерси сякаш немога да се доверя, но това не ни пре4и да излизаме, само се съобразяваме да има условия като за щур4о Раян
. Вярно е 4е от време на време на 4овек му се излиза само като двоика, както Лаура е казала на гала ве4еря, ама няма как съдба
# 18
4 ян. 2005, 22:03 ч.
Навсякьде ходим с бебка. Оказа се че скоро започнали да откриват киносалони за родители с бебета. Дано скоро и наблизо да направят.
Иначе на повечето други места хората ходят с бебетата.
Е на театьр или опера не става за сьжаление.
Наскоро се запознах на едно коледно тьржество с едно едно семейство които за 7 години за прьв пьт отиваха някьде без сина си (той е на 7 години).
Виж целия пост
Иначе на повечето други места хората ходят с бебетата.
Е на театьр или опера не става за сьжаление.
Наскоро се запознах на едно коледно тьржество с едно едно семейство които за 7 години за прьв пьт отиваха някьде без сина си
(той е на 7 години).
# 19
4 ян. 2005, 22:36 ч.
WoW.....те найстина са се находили здраво
4ак пък до седмата година 
не ми се вярва да издържа, още докато майка живот и здраве дойде Януари и ще си заформим с мъжлето една гала ве4еря
Виж целия пост
Цитат на: Ружа72
Наскоро се запознах на едно коледно тьржество с едно едно семейство които за 7 години за прьв пьт отиваха някьде без сина си (той е на 7 години).
(той е на 7 години).WoW.....те найстина са се находили здраво
4ак пък до седмата година не ми се вярва да издържа, още докато майка живот и здраве дойде Януари и ще си заформим с мъжлето една гала ве4еря
# 20
5 ян. 2005, 01:29 ч.
без малката тук сме излизали само на 30 .12.за 1 час . докато спеше препуснахме до близкия търг.център с колата и за час бяхме готови с покупките 
.етествено сестра и си беше в къщи оборудвана с мобилни телефони.
а лятото в бг 1 месец я бяхме оставили на свекърва ми за временно отглеждане.тогава се чувствах много лоша майка и все си виках "утре си я взимам","после си я взимам" ...
но имахме много ходения
по нощно време та не беше добра идея да си е при нас.
тук на никой не ми се оставя,не че не мога примерно да разчитам на приятелка за малко,но не ми е грам спокойно.
да не говоря за детегледачки
,колкото случки съм слушала и гледала по тв ,особено за тези от латинска америка 
мерси!
Виж целия пост
.етествено сестра и си беше в къщи оборудвана с мобилни телефони.а лятото в бг 1 месец я бяхме оставили на свекърва ми за временно отглеждане.тогава се чувствах много лоша майка и все си виках "утре си я взимам","после си я взимам"
...но имахме много ходения
по нощно време та не беше добра идея да си е при нас.
тук на никой не ми се оставя,не че не мога примерно да разчитам на приятелка за малко,но не ми е грам спокойно.
да не говоря за детегледачки
,колкото случки съм слушала и гледала по тв ,особено за тези от латинска америка мерси!
# 21
5 ян. 2005, 11:34 ч.
Mmm, da, bolna tema. Nie za teatxr ili kino izobchto ne mislim dori. Za sega izlizame vinagi s neq na kafene ili restorant... Ot kakto se rodi si q mxknem s nas. Poneje kolata e pri men, ta si imam vsichki vxzmojni udobstva. Pxrvite meseci sxshto si q kxrmih nai-bezceremonno kxdeto ni svari nujdata. Zastavame si nqkxde na po-zakxtano, pokrivame se s pelenkata i haide. Zakxrmena e s hoikane nashta moma
Виж целия пост
# 22
5 ян. 2005, 14:29 ч.
привет,пак сьм аз..чета мненията ви и оставам с чувството че явно е вьпрос на човек и необходимости..не мога да повярвам че няма сьвсем 1 човек на к да можеш да се довериш ако решиш..отговорите по тази тема напомят онази "зашо говорим на децата си в 1л.мн.число"..откакто се роди гледам на дьщеря ни като на отделна личност с нейния си свят и интересни(к не ме кара да я обичам по-малко,даже напортив).Иска ми се и ние да пазим нас си (за мен развносилно на театьр,излизане и пр) за да не чува след време-"ние заради теб на една бира не сме отишли"..или дори да не го чуе-да до усети..или пьк да и е скука около нас защото последния филм к сме гледали е отпреди раждането и..и друго-нечестно ми се струва дете да е 300% зависимо от нас-ако се наложи да ида по работа някьде за 3 дни това ще значи да го обречем да не спи и да не яде ,а да се трьшка защо ни няма..
такива ми ти мисли...мерси пак за мненията
Виж целия пост
такива ми ти мисли...мерси пак за мненията
# 23
5 ян. 2005, 14:58 ч.
Искам само да разкажа нещо. На моя мъж баба му и дядо му не са се лишили от нищо заради децата си - когато искат са си излизали, ходели са на почивки, по живота, децата (свекър ми и сестра му) са ги гледали техните баба и дядо през това време. И сега не точно че обвиняват родителите си за това, но нещо подобно. Свекър ми, както и свекърва ми са се отдали ако не 100%, то поне 90% на децата си - излизания без децата са били изключително редки. Бабата и дядото не са искали да ги гледат за повече от час-два - който си бил раждал деца, да си ги гледал (въпреки че те самите не са го правили). Сега, когато свекърва ми и свекър ми останаха сами, децата се отделиха, нямат какво да си говорят даже.
Предполагам, че някъде има една златна среда. Но аз не знам къде е.
Понякога наистина се чувствам скучна - нито кино, нито театър, за 3 месеца по 1 книга и 3 филма... Малко интернет...
Обаче мисля, че успявам да дам да детето си самостоятелност, когато съм го оставяла сам, не плаче за мен, не се тръшка. Когато го заведа да си играе с децата в местната група, не ме търси и не плаче за мене. Отворен е за хора, за игри, общителен е.
Ще дойде време, когато ще тръгне на градина, на училище, ще прекарваме все по-малко време заедно, ще става все по-независим. Надявам се и аз да се запазя като жена и човек и да не стана някоя обсебваща майка.
Кой знае!
Виж целия пост
Предполагам, че някъде има една златна среда. Но аз не знам къде е.
Понякога наистина се чувствам скучна - нито кино, нито театър, за 3 месеца по 1 книга и 3 филма... Малко интернет...
Обаче мисля, че успявам да дам да детето си самостоятелност, когато съм го оставяла сам, не плаче за мен, не се тръшка. Когато го заведа да си играе с децата в местната група, не ме търси и не плаче за мене. Отворен е за хора, за игри, общителен е.
Ще дойде време, когато ще тръгне на градина, на училище, ще прекарваме все по-малко време заедно, ще става все по-независим. Надявам се и аз да се запазя като жена и човек и да не стана някоя обсебваща майка.
Кой знае!
# 24
5 ян. 2005, 15:21 ч.
Ами по принцип ни харесва когато излизаме всички заедно. Случва ми се рядко да изляза сама.......
Виж целия пост
# 25
5 ян. 2005, 15:53 ч.
ами аз и детето май ве4е сме едно цяло
от как се е родила не сме излизали много...но става дума само за задимените нощни дискоте4ки и ве4ерни излизания , а ина4е си ходим по разходки и ресторант4ета. тук е напълно нормално да влезе6 с бебе ... дори в някои заведения ако беб4ето е по голямо дават специално стол4е.. плюс 4е има доста кафенета " на въздух"
Всъщност понеже тук пове4ето семеиства имат пове4е от 2 деца (нормалното е 3) има доста удобства за родителите с деца. всъщност и хората са по " отворени" - например е нормално да остави6 децата си на приятелско семеиство за да излезеш само с съпруга си, следва6тата седмица обратно...и така си помагат. много познати са ми предлагали ве4е ако искам да им оставям Гери... но аз някак не мога.....за гледа4ка...не съм паранои4ка ноооо толкова репортажи показват ,4е по добре да си бъде с нас.
Всъщност за тези 9 месеца коренно променихме на4ина си на живот .... намерихме си други забавления...даже мога да кажа 4е ни6то не ни липсва от предшната "свобода", на кино не ходим.,но пък си ги теглим от нета, същото и за книгите има купища в нета, които приятел иска да ни види идва в къщи и ако излизаме то само с беба (като тя естествено е център на внимамие винаги)
Виж целия пост
от как се е родила не сме излизали много...но става дума само за задимените нощни дискоте4ки и ве4ерни излизания
, а ина4е си ходим по разходки и ресторант4ета. тук е напълно нормално да влезе6 с бебе ... дори в някои заведения ако беб4ето е по голямо дават специално стол4е.. плюс 4е има доста кафенета " на въздух" Всъщност понеже тук пове4ето семеиства имат пове4е от 2 деца (нормалното е 3) има доста удобства за родителите с деца. всъщност и хората са по " отворени" - например е нормално да остави6 децата си на приятелско семеиство за да излезеш само с съпруга си, следва6тата седмица обратно...и така си помагат. много познати са ми предлагали ве4е ако искам да им оставям Гери... но аз някак не мога.....за гледа4ка...не съм паранои4ка ноооо толкова репортажи показват ,4е по добре да си бъде с нас.
Всъщност за тези 9 месеца коренно променихме на4ина си на живот .... намерихме си други забавления...даже мога да кажа 4е ни6то не ни липсва от предшната "свобода", на кино не ходим.,но пък си ги теглим от нета, същото и за книгите има купища в нета, които приятел иска да ни види идва в къщи и ако излизаме то само с беба (като тя естествено е център на внимамие винаги)
# 26
6 ян. 2005, 02:34 ч.
И от мен привет.
И ние сме в Америка, Флорида.
И сме като Вас.
Никъде не ходим без нея. От както се е родила не съм се разделяла за миг от нея.
Тук е лесно и удобно. Ходим на разходки, по магазините, а и имаме един опит за театър /само дето музиката бе силна и по средата излязохме на вън, а татко го догледа сам без нас/.
Всички удоволствия много ни липсват. Обожавяме /със съпругът ми/ операта, театъра, киното, но ТЯ-АЛИ е по ценна от всичко това, а и най-важна на света.
: Нали за това сме ги създали?
Аз няма да се чувствам добре, ако трябва да я оставя на някого и да изляза. Просто цялото ми същество ще мисли за нея.
Виж целия пост
И ние сме в Америка, Флорида.
И сме като Вас.
Никъде не ходим без нея. От както се е родила не съм се разделяла за миг от нея.
Тук е лесно и удобно. Ходим на разходки, по магазините, а и имаме един опит за театър /само дето музиката бе силна и по средата излязохме на вън, а татко го догледа сам без нас/.Всички удоволствия много ни липсват. Обожавяме /със съпругът ми/ операта, театъра, киното, но ТЯ-АЛИ е по ценна от всичко това, а и най-важна на света.
: Нали за това сме ги създали?Аз няма да се чувствам добре, ако трябва да я оставя на някого и да изляза. Просто цялото ми същество ще мисли за нея.
# 27
6 ян. 2005, 13:03 ч.
nicky, познато ми е това с ревенето. мислех, че имаме единственото бебе, което не иска да излиза навън, само щом го сложехме в количката и се опищяваше всичко. Постепенно отмина. В колата също беше трагедия, но тъй като там просто трябваше да седи, постепенно свикна. И сега реве понякога, но те децата плачат, какво да се прави.
Иначе по темата: ние досега сме излизали един път без него, и го гледаше майка ми. все си мисля, че трябва да се научи и други хора да го гледат, но нямам доверие на никого. А и мисля, че ще ми липсва, ако го няма
Поздрави, Сара
Виж целия пост
Иначе по темата: ние досега сме излизали един път без него, и го гледаше майка ми. все си мисля, че трябва да се научи и други хора да го гледат, но нямам доверие на никого. А и мисля, че ще ми липсва, ако го няма
Поздрави, Сара
# 28
6 ян. 2005, 16:36 ч.
И ние сме май в екипа на "мама, татко и ние" .До сега Симона съм я оставяла два пъти на други хора. Един път една приятелка я гледа, докато с мъжо бяхме на Коледно парти (не ме питайте колко пъти звънях да питам как е) и един път на чайлд майндър, докато раждах Ели. ТОгава беше вече по-голяма и поне не плачеше от "чужди" хора...
Виж целия пост
.До сега Симона съм я оставяла два пъти на други хора. Един път една приятелка я гледа, докато с мъжо бяхме на Коледно парти (не ме питайте колко пъти звънях да питам как е) и един път на чайлд майндър, докато раждах Ели. ТОгава беше вече по-голяма и поне не плачеше от "чужди" хора...
# 29
6 ян. 2005, 16:39 ч.
..Сега Ели е на етап "недоврчивост" към непознати, но вярвам, че и той ще отмине. С тати се редуваме по единично в повечето случаи в излизанията, но пък предпочитам да сме заедно навсякъде (в това се уверих в самостоятелното ми посещение до Б-я, счупих телефона от звънене. Голям рев ме беше подгонил)
Виж целия пост
Препоръчани теми