Моето майчинство също не е спряно - последния път си го взех, когато вече детето ми ходеше на ясла.
Виж целия пост
Детски ясли...храна..отношение....очаквания 2
- Публикувана: 16 окт. 2006, 10:37 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2006, 10:16 ч.
# 240
15 ноем. 2006, 12:32 ч.
# 242
15 ноем. 2006, 19:05 ч.
Мерси ви мами, днес говорих с лелите и да се надяваме да няма други инциденти.
Тарталетке, да оздравявате, ние пихме суметролим миналата седмица защото имахме кашлица а аз тамън бях започнала работа и нямаше как да си стоим вкъщи.
Виж целия пост
Тарталетке, да оздравявате, ние пихме суметролим миналата седмица защото имахме кашлица а аз тамън бях започнала работа и нямаше как да си стоим вкъщи.
# 243
15 ноем. 2006, 21:24 ч.
Ей днес беше първата усмихната сутрин на Борис 
даже не вярвах на очите си. 
Стана детето беше спокоен/друг път със ставането реве и така чак до градината , а там още повече/ облече се , тръгнахме говорехме си и просто беше супер спокойно. Там също премина така дори не промрънка даже. Влезе си сам в групата , поздрави с "Добро утро" учителката /обикновено като я видеше ревеше още повече/ ....бях като тресната не можах да го позная . По-късно се зарадвах и сякаш нещо ми падна от раменете , нещо което вече два месеца ми тежи откакто го водя там /в дните когато не е болен/. Направо съм щастлива пу пу пу и утре да е така... пък и ако не боледува ....... ще си отдъхна ..... ама хайде да не пиша за болести.
angelcheto , бързо оздравяване ти пожелавам.
Виж целия пост
даже не вярвах на очите си. Стана детето беше спокоен/друг път със ставането реве и така чак до градината , а там още повече/ облече се , тръгнахме говорехме си и просто беше супер спокойно. Там също премина така дори не промрънка даже. Влезе си сам в групата , поздрави с "Добро утро" учителката /обикновено като я видеше ревеше още повече/ ....бях като тресната не можах да го позная . По-късно се зарадвах и сякаш нещо ми падна от раменете , нещо което вече два месеца ми тежи откакто го водя там /в дните когато не е болен/. Направо съм щастлива пу пу пу и утре да е така... пък и ако не боледува ....... ще си отдъхна ..... ама хайде да не пиша за болести. angelcheto , бързо оздравяване ти пожелавам.
# 244
15 ноем. 2006, 21:34 ч.
Fortune, по-хубаво от това, здраве му кажи...
Аз също мечтая за този миг, защото всеки ден ме гложди едно чувство за вина, особено, като се сетя как ме поглежда безпомощно, когато сестрата го грабва на вътре... Иначе знам, че е за добро и така ще му е лесно по-нататък, но е гадно.
Дано адаша да продължи да ходи с мерак на градина и да е здрав, за да си спокойна и ти.
Виж целия пост
Аз също мечтая за този миг, защото всеки ден ме гложди едно чувство за вина, особено, като се сетя как ме поглежда безпомощно, когато сестрата го грабва на вътре... Иначе знам, че е за добро и така ще му е лесно по-нататък, но е гадно.
Дано адаша да продължи да ходи с мерак на градина и да е здрав, за да си спокойна и ти.
# 245
15 ноем. 2006, 22:13 ч.
Ще дойде и при вас този момент просто Боби е по-малък... Желая ти го от сърце. За добро ги водим дечковците...толкова научават там ... това е полезно за тях като личности и разбирането им за самостоятелността , която тепърва им предстои. 
Виж целия пост
Fortune, по-хубаво от това, здраве му кажи...
Аз също мечтая за този миг, защото всеки ден ме гложди едно чувство за вина, особено, като се сетя как ме поглежда безпомощно, когато сестрата го грабва на вътре... Иначе знам, че е за добро и така ще му е лесно по-нататък, но е гадно.
Дано адаша да продължи да ходи с мерак на градина и да е здрав, за да си спокойна и ти.
Аз също мечтая за този миг, защото всеки ден ме гложди едно чувство за вина, особено, като се сетя как ме поглежда безпомощно, когато сестрата го грабва на вътре... Иначе знам, че е за добро и така ще му е лесно по-нататък, но е гадно.
Дано адаша да продължи да ходи с мерак на градина и да е здрав, за да си спокойна и ти.
За добро ги водим дечковците...толкова научават там ... това е полезно за тях като личности и разбирането им за самостоятелността , която тепърва им предстои.
# 246
16 ноем. 2006, 11:54 ч.
да,и аз съм на това мнение
не, че имах избор, се пак
но моят син е толкова малък и въпреки това, още от първите дни усетих генерална промяна в него(в положителна насока)
аз съм разказвала в някоя тема, не помня в коя-как той след две седмици ясла ми демонстрираше гимнастика вкъщи, а е толкова малък-нищо не можеше да прави сам още,дори не стъпваше стабилно
Виж целия пост
не, че имах избор, се пак
но моят син е толкова малък и въпреки това, още от първите дни усетих генерална промяна в него(в положителна насока)
аз съм разказвала в някоя тема, не помня в коя-как той след две седмици ясла ми демонстрираше гимнастика вкъщи, а е толкова малък-нищо не можеше да прави сам още,дори не стъпваше стабилно
# 247
16 ноем. 2006, 12:20 ч.
ех, миличките ни малки големи слънца... Браво на Борис 
Теди също се чувства малко по-добре /пу-пу/.
Лека и безболестна ви желая!
Виж целия пост
Теди също се чувства малко по-добре /пу-пу/.Лека и безболестна ви желая!
# 248
16 ноем. 2006, 12:55 ч.
От твоите уста в божиите уши... както казва поверието.
Виж целия пост
ех, миличките ни малки големи слънца... Браво на Борис Теди също се чувства малко по-добре /пу-пу/.
Лека и безболестна ви желая!
Теди също се чувства малко по-добре /пу-пу/.Лека и безболестна ви желая!
От твоите уста в божиите уши... както казва поверието.
# 249
16 ноем. 2006, 14:04 ч.
Аз сега се двоумя, дали другата седмица да пробвам да го оставя за цял ден 
Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...
Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
Виж целия пост
Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
# 250
16 ноем. 2006, 14:14 ч.
точно по факторите,които си изброила
спал ли е там?защото на нас това ни бе най-големия проблем
Виж целия пост
Аз сега се двоумя, дали другата седмица да пробвам да го оставя за цял ден Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...
Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
спал ли е там?защото на нас това ни бе най-големия проблем
# 251
16 ноем. 2006, 14:49 ч.
Освен това трябва ти и обратна връзка от сестрите - как се чувства когато е там, плаче ли, играе ли, готов ли е според тях да бъде оставен за цял ден
Виж целия пост
Аз сега се двоумя, дали другата седмица да пробвам да го оставя за цял ден Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...
Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
Човека си яде там, вече не плаче, дори сутрин, като влизаме е по-сдържан в недоволството си. Опасявам се да не свикне много с това, че го вземам на обяд и после по-трудно да свикне да спи там...Я ми помогнете - кажете вие как преценихте кога детето е готово да остане цял ден в яслата?
Освен това трябва ти и обратна връзка от сестрите - как се чувства когато е там, плаче ли, играе ли, готов ли е според тях да бъде оставен за цял ден
# 252
16 ноем. 2006, 15:00 ч.
Незнам дали тук е мястото да пиша това, но синът ми другата седмица тръгва на ясла 
Ужасно се притеснявам, в главата ми нахлуват такива "черни" мисли, че съм на крачка да се откажа. Дали учителките ще го гледат, как ще се храни, как ще спи, ами ако се удари... 
Знам че немога вечно да съм до него, но много се страхувам Как да преодолея това, за сега ми се струва невъзможно 
Виж целия пост
Ужасно се притеснявам, в главата ми нахлуват такива "черни" мисли, че съм на крачка да се откажа. Дали учителките ще го гледат, как ще се храни, как ще спи, ами ако се удари... Знам че немога вечно да съм до него, но много се страхувам
Как да преодолея това, за сега ми се струва невъзможно
# 253
16 ноем. 2006, 15:21 ч.
не изпадай в такива черни мисли,още по-малко тук,където сме податливи
бъди спокойна,детето само ще ти покаже как се чувства, аз за пореден път, казвам че съм много доволна
прави нещо друго, недей сяда да мислиш какво е
пък и доколкото разбрах,можеш да останеш с него първия ден,за да му е по-лесно адаптирането
не мога да ти кажа да не се притесняваш,защото историята разказва и за случаи, в които притеснението не е напразно,но не се самонавивай.
пък и този малък човек е самостоятелен индивид и трябва да започне да се изгражда като такъв,имам предвид, че няма цял живот да е по цял ден с теб
не се колебай,не се тормози излишно, но следи детето и поведението му
Виж целия пост
бъди спокойна,детето само ще ти покаже как се чувства, аз за пореден път, казвам че съм много доволна
прави нещо друго, недей сяда да мислиш какво е
пък и доколкото разбрах,можеш да останеш с него първия ден,за да му е по-лесно адаптирането
не мога да ти кажа да не се притесняваш,защото историята разказва и за случаи, в които притеснението не е напразно,но не се самонавивай.
пък и този малък човек е самостоятелен индивид и трябва да започне да се изгражда като такъв,имам предвид, че няма цял живот да е по цял ден с теб
не се колебай,не се тормози излишно, но следи детето и поведението му
# 254
16 ноем. 2006, 17:50 ч.
Днес влизам в яслата,поглеждам на стената и виждам изложба-рисункки на децата.И то какви! 
Някакви драсканици. 
И Анелия гордо ме дърпа ,за да ми покаже нейното произведение. 
И умира от щастие,като я похвалих,че много хубаво рисува.
Виж целия пост
Някакви драсканици. И Анелия гордо ме дърпа ,за да ми покаже нейното произведение. И умира от щастие,като я похвалих,че много хубаво рисува. Препоръчани теми