Автор: Радост Николова
При кои животни майчиният инстинкт е най-силно проявен
Грижите и ласките, с които майката обсипва своите малки, не са присъщи само на хората, но също така и на много животни.
Котките
Представителите на семейство котки са едни от най-грижовните майки на света. Те толкова много се вживяват в своето майчинство, че са способни да осиновят не само чужди котета, но и други животни. Познати са случаи, в които тигрица е кърмила прасенца, а котка – бебе катеричка.
Котките са рядко срещани чистници, затова проблемът с памперсите при тях не е актуален – котенцата винаги са облизани "до блясък", затоплени и накърмени. Майката се грижи за бебетата си до третия месец, защото на тази възраст те стават напълно самостоятелни.
Друга мустаката и ивичеста майка – тигрицата – кърми малките си 6 месеца, въпреки че те ядат месо от двумесечна възраст. След това настава времето за обучение. Първоначално майката ходи сама на лов и носи на тигърчетата прясно месо. След това започва да води и децата си. Към двегодишна възраст те тежат около 100 кг и под ръководството на майка си започват да ловуват сами. Самостоятелния си живот поемат, когато са напълно подготвени, здрави и силни. Характерно за тигрицата е, че сама се справя с отглеждането и обучението на децата си, въпреки че понякога таткото живее наблизо.
Слоновете
За да износи най-голямото сухоземно бебе, на слоницата са ѝ нужни 22 месеца. Ето един факт, който заслужава безкрайно уважение! След раждането на малкото майката не му казва "сбогом", а започва да се грижи за него и буквално го охранва. Слончетата се раждат напълно слепи, затова зависят за всичко от майка си. Друг интересен факт е, че в слонското общество е разпространена доброволната услуга на детегледачката. Естествено, всяко слонче си има майка, но едновременно с нея всички слоници от стадото се изживяват като негови "майки". Те се грижат за малкото и го предпазват от опасности като родно дете. А в това време "основната" майка може спокойно да се отдаде на търсенето на храна, за да обезпечи млякото за своето не чак толкова малко детенце.
Алигаторите
Свикнали сме да считаме тези непривлекателни животни за студенокръвни – и в прекия, и в преносния смисъл на думата. И дори не подозираме, че за тях също са присъщи проявите на нежна любов и грижа. Построявайки гнездото си, майката крокодил не само се приготвя да положи в него яйцата, но и определя пола на бъдещите си дечица. Например гнездото от листа е по-топло, в сравнение с това от влажен мъх, затова в него ще се излюпят повече момченца. Щом бъдещата майка реши въпроса за пола и положи яйцата, тя застъпва на стража: следи за температурата, влажността, прогонва любопитните и гладни посетители. Когато малките се излюпят, майката незабавно ги поема в зъбатата си паст, но не за да се нахрани с тях, а за да ги занесе до водата. Тя се грижи за рожбите си цяла година – съвсем немалък срок в животинското царство. Особено пък за крокодилите.
Орангутаните
Самката орангутан може да забременее веднъж на осем години. Затова не е трудно да си представим колко грижливо се отнася към дългоочакваното си дете. През първите две години от живота си малкото напълно зависи от нея. Освен това, през първите четири месеца физическият контакт между майката и бебето никога не се прекъсва – тя го носи със себе си навсякъде, без да го пусне дори за минута. То спи само в нейните прегръдки, в гнездото, която грижовната родителка изгражда всяка вечер. Даже подрастващите деца се стремят да се навъртат по-близо до своите майки – докато навършат 5 години. При това дъщерите не трябва да се отдалечават повече, отколкото синовете. Също като при хората!
Полярните мечки
Няма друга майка, която толкова да нехае за натрупаните по време на бременността килограми, както бялата мечка. Тя много добре знае, че най-важно е здравето на бъдещите малки. Затова не се притеснява, че "талията" ѝ нараства двойно. И в това няма нищо чудно – в суровите условия на Арктика една диета не само няма да ѝпозволи да кърми малките си, но и може да застраши собствения ѝ живот. С настъпването на зимата бъдещата майка подготвя бърлогата си, която се състои от тунел с тесен вход и три "стаи". Настанявайки се в нея, мечката изпада в състояние на лек сън. И в това полубудно състояние се ражда нейното потомство. Това е най-лекото и приятно раждане – по време на сън.
Мечетата се раждат голи, глухи, слепи и тежат между 450 – 900 г. Но през пролетта, когато излизат от бърлогата, благодарение на героичната си майка те вече са станали 12-килограмови пухкави топки. Чак след осеммесечната си принудителна диета майката може да се отправи по леда към морето за истинска храна – риба и тюлени. През следващите години тя се грижи за потомството си и го обучава в житейските науки. Но и това не е всичко – мечката няма нищо против да осинови изоставени или осиротели чужди мечета.
Голямата или двойнорога птица носорог (голямо малайско калао)
Птицата носорог живее по двойки или единично. След чифтосването родителите правят гнездо в хралупата на някое голямо дърво. Женската, с помощта на мъжкия, зазижда входа на хралупата и остава вътре в нея. Бъдещият татко подава храна на мътещата си благоверна съпруга през един малък отвор с големината на върха на клюна му. Строителният материал за стената на хралупата се състои от кал, фекалии и дребни плодове, които мъжкият грижливо е събрал. След кратко време тази смес се втвърдява като хоросан. "Съпругът" редовно снабдява партньорката си с храна, докато тя мъти 2 яйца в продължение на 31 дни. След като малките се излюпят и станат на 14 дни, двойката разбива стената, за да излезе женската. След това хралупата отново се зазижда и двете птици продължават да се грижат за потомството си, докато малките пораснат и напуснат гнездото. Тази хитрост е сигурна защита от хищниците. Двойнорогата птица използва хралупата за мътене в продължение на много години.
Източници:
http://www.neatorama.com/2011/05/07/the-8-best-mothers-in-the-animal-kingdom/
http://animal.discovery.com/tv/a-list/creature-countdowns/moms/moms.html
Image: africa / FreeDigitalPhotos.net
Виж целия пост
При кои животни майчиният инстинкт е най-силно проявен
Грижите и ласките, с които майката обсипва своите малки, не са присъщи само на хората, но също така и на много животни.
Котките
Представителите на семейство котки са едни от най-грижовните майки на света. Те толкова много се вживяват в своето майчинство, че са способни да осиновят не само чужди котета, но и други животни. Познати са случаи, в които тигрица е кърмила прасенца, а котка – бебе катеричка.
Котките са рядко срещани чистници, затова проблемът с памперсите при тях не е актуален – котенцата винаги са облизани "до блясък", затоплени и накърмени. Майката се грижи за бебетата си до третия месец, защото на тази възраст те стават напълно самостоятелни.
Друга мустаката и ивичеста майка – тигрицата – кърми малките си 6 месеца, въпреки че те ядат месо от двумесечна възраст. След това настава времето за обучение. Първоначално майката ходи сама на лов и носи на тигърчетата прясно месо. След това започва да води и децата си. Към двегодишна възраст те тежат около 100 кг и под ръководството на майка си започват да ловуват сами. Самостоятелния си живот поемат, когато са напълно подготвени, здрави и силни. Характерно за тигрицата е, че сама се справя с отглеждането и обучението на децата си, въпреки че понякога таткото живее наблизо.
Слоновете
За да износи най-голямото сухоземно бебе, на слоницата са ѝ нужни 22 месеца. Ето един факт, който заслужава безкрайно уважение! След раждането на малкото майката не му казва "сбогом", а започва да се грижи за него и буквално го охранва. Слончетата се раждат напълно слепи, затова зависят за всичко от майка си. Друг интересен факт е, че в слонското общество е разпространена доброволната услуга на детегледачката. Естествено, всяко слонче си има майка, но едновременно с нея всички слоници от стадото се изживяват като негови "майки". Те се грижат за малкото и го предпазват от опасности като родно дете. А в това време "основната" майка може спокойно да се отдаде на търсенето на храна, за да обезпечи млякото за своето не чак толкова малко детенце.
Алигаторите
Свикнали сме да считаме тези непривлекателни животни за студенокръвни – и в прекия, и в преносния смисъл на думата. И дори не подозираме, че за тях също са присъщи проявите на нежна любов и грижа. Построявайки гнездото си, майката крокодил не само се приготвя да положи в него яйцата, но и определя пола на бъдещите си дечица. Например гнездото от листа е по-топло, в сравнение с това от влажен мъх, затова в него ще се излюпят повече момченца. Щом бъдещата майка реши въпроса за пола и положи яйцата, тя застъпва на стража: следи за температурата, влажността, прогонва любопитните и гладни посетители. Когато малките се излюпят, майката незабавно ги поема в зъбатата си паст, но не за да се нахрани с тях, а за да ги занесе до водата. Тя се грижи за рожбите си цяла година – съвсем немалък срок в животинското царство. Особено пък за крокодилите.
Орангутаните
Самката орангутан може да забременее веднъж на осем години. Затова не е трудно да си представим колко грижливо се отнася към дългоочакваното си дете. През първите две години от живота си малкото напълно зависи от нея. Освен това, през първите четири месеца физическият контакт между майката и бебето никога не се прекъсва – тя го носи със себе си навсякъде, без да го пусне дори за минута. То спи само в нейните прегръдки, в гнездото, която грижовната родителка изгражда всяка вечер. Даже подрастващите деца се стремят да се навъртат по-близо до своите майки – докато навършат 5 години. При това дъщерите не трябва да се отдалечават повече, отколкото синовете. Също като при хората!
Полярните мечки
Няма друга майка, която толкова да нехае за натрупаните по време на бременността килограми, както бялата мечка. Тя много добре знае, че най-важно е здравето на бъдещите малки. Затова не се притеснява, че "талията" ѝ нараства двойно. И в това няма нищо чудно – в суровите условия на Арктика една диета не само няма да ѝпозволи да кърми малките си, но и може да застраши собствения ѝ живот. С настъпването на зимата бъдещата майка подготвя бърлогата си, която се състои от тунел с тесен вход и три "стаи". Настанявайки се в нея, мечката изпада в състояние на лек сън. И в това полубудно състояние се ражда нейното потомство. Това е най-лекото и приятно раждане – по време на сън.
Мечетата се раждат голи, глухи, слепи и тежат между 450 – 900 г. Но през пролетта, когато излизат от бърлогата, благодарение на героичната си майка те вече са станали 12-килограмови пухкави топки. Чак след осеммесечната си принудителна диета майката може да се отправи по леда към морето за истинска храна – риба и тюлени. През следващите години тя се грижи за потомството си и го обучава в житейските науки. Но и това не е всичко – мечката няма нищо против да осинови изоставени или осиротели чужди мечета.
Голямата или двойнорога птица носорог (голямо малайско калао)
Птицата носорог живее по двойки или единично. След чифтосването родителите правят гнездо в хралупата на някое голямо дърво. Женската, с помощта на мъжкия, зазижда входа на хралупата и остава вътре в нея. Бъдещият татко подава храна на мътещата си благоверна съпруга през един малък отвор с големината на върха на клюна му. Строителният материал за стената на хралупата се състои от кал, фекалии и дребни плодове, които мъжкият грижливо е събрал. След кратко време тази смес се втвърдява като хоросан. "Съпругът" редовно снабдява партньорката си с храна, докато тя мъти 2 яйца в продължение на 31 дни. След като малките се излюпят и станат на 14 дни, двойката разбива стената, за да излезе женската. След това хралупата отново се зазижда и двете птици продължават да се грижат за потомството си, докато малките пораснат и напуснат гнездото. Тази хитрост е сигурна защита от хищниците. Двойнорогата птица използва хралупата за мътене в продължение на много години.
Източници:
http://www.neatorama.com/2011/05/07/the-8-best-mothers-in-the-animal-kingdom/
http://animal.discovery.com/tv/a-list/creature-countdowns/moms/moms.html
Image: africa / FreeDigitalPhotos.net