Домакиня в 21 век?

Добре де, ако има собствени доходи, за които не се налага да си мръдне пръста (в смисъл на каквато и да е работа за получаването им). Тези доходи са си им лични и реално семейството харчи доходите на мъжа. Жената си "върши домакинските задължения" (кавички има), но ги съвместява с приятни на нея неща и т.н. Тогава каква е тази жена? Тя реално е неработеща и още по-реално е домакиня.

Тези, които се изживяват като обслужващ персонал и не са доволни от това, не ги наричам аз домакини.
Както и това:
С уточнението "без всичката", защото в едно домакинство всеки е редно да допринася по силите и възможностите си, според мен. А лежащият пред телевизора тулуп сигурно не е с ограничени физически възможности да се помръдне.

То, че може, може. Ние 4 отгледахме, работейки и двамата. От сегашните ми разбирания, това е било грешка спрямо самата мен, хем не се оплаквам и явно не ми е тежало, след като сама съм си го причинила. Но сега разбрах защо бабите ми са били домакини (образовани, с широк кръг интереси и обгрижващи с кеф семействата си) преди да се появят суфражистките и труженичките. Жалко, че нямахме възможност по-рано да мина в редиците на "лелките с пеньоари".

Ако не исках да бъда домакиня, нямаше да бъда. Както вече писах - това е решение, което се взима от двамата - поне в нашето семейство е така. Просто написах това, за да поясня защо за ММ това е нещо нормално.

Не знам какво значи израза "обрулени, панелни домакини" - аз лично не познавам домакини, които да отговарят на това описание. Домакините около мен са същите, като мен - много далече от това описание. Но пък сигурно има и друг тип домакини - принудени да стоят само вкъщи, без пари, без кола, готвещи и чистещи по цял ден. Радвам се, че нито съм от тях, нито познавам такива жени.

Аз не би бих била домакиня, но мога да разбера, че има жени, които биха направили такъв избор и биха били щастливи с него. За мен притеснително е не друго, а това, което много вече изтъкнаха - финансовата обезпеченост в случай, че нещата се разпаднат по каквато и да е причина. Иначе щом някой се чувства щастлив, пълноценен и реализиран бидейки каквото и да е, значи няма какво да се коментира. Животът си е негов, а щастието е строго индивидуално.

Аз напълно вярвам, че има щастливи домакини! Лично познавам даже. Обаче тук си говорим всеки за себе си.

Lady, ти си се доверила на своя мъж и си последвала традициите на семейството му, но колко жени са толкова смели да се навият на това? На мен мъж ако ми разкаже семейнатаси история, че очаква да съм домакиня като майка му, бих дала бързо заден ход.

Зависи какво човек разбира под "щастлива". А то може и да е различно от "реализирана". Още повече, че може човек да си мисли, че нещо ще го прави щастлив, пък то се оказва, че не е съвсем така. Та дали ще бъде щастлив - няма гаранция и с постигане на съкровени желания.
От друга страна човек се чувства добре като реализира човешкия си потенциал през живота си и това става чрез професията и чрез общуване с хората, освен в семейството. Така че това също е важно. Ако го удовлетворява това цял живот да бъде вкъщи, нека така да бъде. Но в един момент се оказва, че не е това, което си търсил, но е вече късно да се промени ситуацията и да се започне наново.

За да имаш собствени доходи,не винаги е необходимо да ходиш на работа от 8.00 до 19.00ч.

Много е изкушаващ начина на живот на бабите ни, наистина. Съгласна съм с това на 100%. Просто не мисля, че е за всеки и не мисля, че майката домакиня е по-добра от работещата. Аз се възхищавам в пъти повече на близките до мен жени, които са независими, изкарват си парите с желание и/или труд и си гледат съвсем добре децата. Мен са ме учили, че човек трябва да е с хората, да е образован и зает (в рамките на нормалното разбира се). Ок е примерно да се работи на половин ден или не всеки ден, но да не се работи изобщо не го разбирам.
Мъжете не са ни длъжни да ни издържат, както и ние не сме им длъжни да им гладим ризите.

Ето това показва колко различни сме хората и как в такива случаи няма правилно и грешно

Пак казвам - всичко си е до мъжа. Докато бях с БНД се наложи да остана 2 години без работа /съкратиха ме/ и това беше ад. Той хем се радваше, че съм си вкъщи, хем не даваше нито лев. Че и колата ми взе. Започнах работа при първа възожност и се разведох.
Сега нещата са различни. Разбира се имах си едно на ум и уговорката беше, че ако не ми хареса, ще се върна на работа. Ама то пък взе, че ми хареса

Другото което е важно да поясня - аз все пак имам добро образование и 18 години трудов стаж. В момента може да съм домакиня, но се водя, че съм на работа в една фирма, плащам си осигуровки и стажа продължава да ми тече. Така че, ако се наложи в даден момент ще започна пак работа. Все пак не съм станала домакина веднага след гимназията

Да си домакиня не означава непременно да готвиш и да чистиш денонощно-аз например си имам детегледачка и жена която почиства, които ми помагат в домакинството. Готвя за кеф, когато не искам - поръчвам. Но всъщност освен изброените имам още хиляди задълженията по дома и семейството, защото съм поела изцяло грижата за тях, така че мъжът ми да е свободен да се грижи само за работа - т. Е. Ремонти, деца логистика, занимания, лекари, графици, пътувания, пазаруване са мое задължение, съпругът участва след инструкции отиди там и направи това .... По този начин го освобождавам от битовизми, за да си гледа бизнеса. Това е идеята
не сте прави, че домакинята си оплътнява времето непременно в мола- за мен това е възможност да развивам себе си - спорт, йога, медитация, изкуство, градинарство, и да науча децата на много неща у дома, пред вид плачевното образование, което се предлага, при това да го правя с кеф, не с нерви.
Когато работех и нямах деца, не съм си и мечтала да се занимавам с всичко това, защото през седмицата бачках до късно, уикенда с мъжа ми си отспивахме, макс някое кино, ресторант или спорт... Просто за друго нямах енергия....
Но сте прави, че е хубаво да се измисли някакъв вариант за осигуряване на жената примерно застраховка живот....
 За разговорите, умирам от смях, интелектуалното ниво не зависи от заниманията, а от интересите и природните дадености. Ето, сега си препрочитам Пруст с голям кеф, но мъжът ми, бачкайки не може даже и да си го помисли или да схване за какъв иде кеф иде реч😁

То домакини едно време имало ли е в БГ? Аз помня едната ми баба, която беше отлична домакиня, готвеше прекрасно и въртеше цялата къща, но освен това работеше в завод и блъскаше по полето заедно с дядо ми, както и участваше наравно в гледането на животните. Другата ми баба пък беше медицинска сестра, а преди това беше застъпвала години труд заедно с дядо ми в Сибир. Сега вече е друго, но едно време, тоя тип американски домакини от филмите, тук не мога да си го представя.

Не е било масово явление, но е имало със сигурност.

Има жени, които си стоят в къщи и не са домакини.
Има и такива, които ходят на работа и са домакини.

"Ето, сега си препрочитам Пруст с голям кеф, но мъжът ми, бачкайки не може даже и да си го помисли или да схване за какъв иде кеф иде реч😁"- Правилно ли схванах, че жена - домакиня с отбор помощници се кефи, че бачкатора мъж няма възможност да чете нейната умна литература

За първото съм съгласна, за второто не. Освен ако не се сложи едно "и" пред домакини.

Бабите ми, прабабите ми, всички бяха домакини (помня ги, понеже бяха дълголетни). Единствено майка ми и леля ми бяха работещи и после аз и сестра ми (сестра ми е по-възрастна от мен с 8 г. и продължава да работи в собствен бизнес, който е различен от образованието и професията й).
Не знам дали би ми харесало да остана у дома на 20 или 30 години или пък с малки деца, за чиято логистика да имам ангажимент. Уточнявам. Тогава сигурно нямаше да знам какво да правя и какво искам от живота.  Спрях да работя след 20-годишен стаж.
Между другото, точно в офисите съм чувала най-много разговори за битовизми, манджи, пазаруване, чистене и подобни, за съжаление.