Фентъзи и фантастика - 22

  • 29 222
  • 705
# 30
Чела съм 'Пикник край пътя", но много много отдавна и единственият спомен от нея, който ми е останал е, че ми беше харесала. Може пък да я препрочита.
Продължавам с разказите на Филип К. Дик. В средата на всеки разказ се досещам, че ми е познат и съм го чела някога, но тъй като не си спомням какво се случва, удоволствието от четенето си остава до края.
Виж целия пост
# 31
Пикник край пътя много, много ми харесва (също отдавна я четох)
Марсианецът преди 3 год - хареса ми общо взето.

Аз от 1 месец чета една книга, която не се води фантастика - Довиждане засега на Лори Франкел - хубава книга с хубаво чувство за хумор, ама за загубата и смъртта и тегавичко си ми върви.
Виж целия пост
# 32
Какво стана с Невидимият живот на Ади Лару - струва ми се, че доста хора си я взеха, но няма отзиви?
Виж целия пост
# 33
В интерес на истината четох ме сериала "Дневниците на вампира" е правен по книгите, коитов началото т рябвало да бъдат трилогии, гледам съм първите 3 филма (ех спомени), чел съм книгите, но намирам значителни разлики. Например в книгите
Скрит текст:
има героиня на име Мередит, (добра приятелка на Елена иБони)  която е възлова докато във филма отсъства.Подозирам, че са я заменили с Каролайн, но Каролайн си е друга героиня в първа книга.
Виж целия пост
# 34
Ади Лару е при дъщеря ми, но и тя няма време.
То няма лято, човек да си почива някъде и да чете ...
Виж целия пост
# 35
На мен затова ми харесва да ходя в къщата на баба ми (сега на родителите ми) - седя си на верандата и си чета на въздух. Нито мисля за заведения, нито за плаж, нито за културни мероприятия - спокойствие и книжка...
Виж целия пост
# 36
Лорд Сняг не съм гледала филма/сериала с много сезони-нали?/. Чела съм съм, че само основната идея е от книгите, но общо взето няма много общо. Аз филми много рядко гледам. Предпочитам да си чета, а по някое време визуализирам с рисунки от нета или с артистите ако има филм.
Виж целия пост
# 37
филма го гледах през доста години, когато сестра ми бе малка (значи поне преди десетилетие) покрай нея. Първите два сезона бяха хубави, но сериала стана безкраен.  Образа на Деймиън Салваторе доста го промениха. Чел съм и книгите, в началото се движат по общо взето една линия, но от даден момент - 3-4 книга - разминаванията стават огромни.
Това което го има в книгите от 3 нататък впоследствие бе реализирано в друг "вампирски сериал" - Древните, които има пресечени точки с "Дневниците на вампира" и най-вече събитията около героите на Клаус и Керълайн.
Виж целия пост
# 38
Ако си представя, че участвам в някой от любимите ми романи, със сигурност бих се опитала да го опитомя. Но в действителност, ако се случи да срещна нещо, макар и бегло наподобяващо дракон, ще си плюя на петите и хич няма да го оглеждам даже. Joy

Преди време си рових из читанката за нещо за четене и попаднах на "Рунически знаци" и "Руническа светлина". Не знаех, че Джоан Харис пише или поне се пробва да пише фентъзи. Оказа се не кой знае колко оригинално, но пък интересно и приятно за четене фентъзи, вдъхновено от скандинавската митология. Така че препоръчвам, ако някой търси почивка и разсейване от обикновено предългите и многотомови епоси.
Виж целия пост
# 39
това с дракона ме изкушава, много ми се ще да кажа, че ще се опитам д го опитомя...обаче не съм сигурна, че е най-искрения отговор Simple Smile
Виж целия пост
# 40
Ми то зависи и от дракона Simple Smile Wink
Иначе Пикника наистина завърши малко " еее", но не съм разочарована. Всъщност вероятно баш това ще стане при контакт у посещение Simple Smile хах.
Виж целия пост
# 41
Дочетох  си трилогията за Страрото кралство на Гари Никс и за пореден път се убеждавам колко хубави бяха старите поредици.

Много ми харесват животните - котката Могет/ИРаел и Падналото куче/Кибет единият е мошеник и използвач, но не е злонравен,  а другият - верен помощник.
Всъщност това са два духа, Осмия и Седмият, както става ясно.

За Могет сведенията са противоречиви, в начало когато знаем само че има Петима, подозират, че той е късен Потомък не Петия
По-късно, когато става ясно, че в началото е имало Деветима, стана ясно, че е Древен - самият Осми. Особено ми хареса краят на третата част,
Скрит текст:
когато всичко виси на косъм
хареса ми и хумора, както че мистериите се разгръщаха лека-полека.


много ми хареса хумора. Ето ви една ситуация близка до ситуациите с Гаспод на Пратчет.
Скрит текст:

 Аз съм лейтенант Стоун от Северния граничен разузнавателен отряд — изрече сковано Сам. — Това са сержант Клеър и обученото куче Уопет. Налага се спешно да телефонирам в граничния щаб…

— Глупости! — изрева майорът без следа от гняв. — Познавам всички офицери от скаутите, както и подофицерите. Самият аз съм бил такъв достатъчно дълго! И съм много добре запознат с обучените кучета, а това не е от тяхната порода. Бих се изненадал, ако успее да подуши и кравешко лайно в кухня.

Ще мога — каза възмутено кучето. Думите му бяха посрещнати с пълно мълчание; после майорът извади меча си и го насочи към тях, а лейтенант Тиндал и хората му бяха пристъпили напред, като мечовете и върховете на щиковете им бяха само на сантиметри от незащитените вратове на Сам и Лираел.

Опа — изрече кучето, седна и отпусна глава върху лапите си. — Съжалявам, господарке.

— Господарке? — възкликна Грийн, а лицето му стана още по-червено. — Кои сте вие? И какво е това нещо?
Скрит текст:

Господин Тиндал, свикайте взвода си и кажете на Едуард и старшината на ротата Порит да организират преместване. Ще заведа тези двамата…

— Трима — каза кучето.

Четирима — прекъсна ги Могет, подавайки глава от раницата на Сам. — Омръзна ми да мълча.

— Той също е наш приятел — побърза да увери войниците Лираел, когато ръцете им за пореден път се спуснаха към мечовете и насочиха щиковете напред. — Могет е котката, а Падналото куче е… хм… кучето. Те са… ъъъ… слуги на Клеър и Абхорсен.
Виж целия пост
# 42
Дочетох  си трилогията за Страрото кралство на Гари Никс и за пореден път се убеждавам колко хубави бяха старите поредици.
Скрит текст:
Много ми харесват животните - котката Могет/ИРаел и Падналото куче/Кибет единият е мошеник и използвач, но не е злонравен,  а другият - верен помощник.
Всъщност това са два духа, Осмия и Седмият, както става ясно.

За Могет сведенията са противоречиви, в начало когато знаем само че има Петима, подозират, че той е късен Потомък не Петия
По-късно, когато става ясно, че в началото е имало Деветима, стана ясно, че е Древен - самият Осми. Особено ми хареса краят на третата част,
Скрит текст:
когато всичко виси на косъм
хареса ми и хумора, както че мистериите се разгръщаха лека-полека.


много ми хареса хумора. Ето ви една ситуация близка до ситуациите с Гаспод на Пратчет.
Скрит текст:

 Аз съм лейтенант Стоун от Северния граничен разузнавателен отряд — изрече сковано Сам. — Това са сержант Клеър и обученото куче Уопет. Налага се спешно да телефонирам в граничния щаб…

— Глупости! — изрева майорът без следа от гняв. — Познавам всички офицери от скаутите, както и подофицерите. Самият аз съм бил такъв достатъчно дълго! И съм много добре запознат с обучените кучета, а това не е от тяхната порода. Бих се изненадал, ако успее да подуши и кравешко лайно в кухня.

Ще мога — каза възмутено кучето. Думите му бяха посрещнати с пълно мълчание; после майорът извади меча си и го насочи към тях, а лейтенант Тиндал и хората му бяха пристъпили напред, като мечовете и върховете на щиковете им бяха само на сантиметри от незащитените вратове на Сам и Лираел.

Опа — изрече кучето, седна и отпусна глава върху лапите си. — Съжалявам, господарке.

— Господарке? — възкликна Грийн, а лицето му стана още по-червено. — Кои сте вие? И какво е това нещо?
Скрит текст:

Господин Тиндал, свикайте взвода си и кажете на Едуард и старшината на ротата Порит да организират преместване. Ще заведа тези двамата…

— Трима — каза кучето.

Четирима — прекъсна ги Могет, подавайки глава от раницата на Сам. — Омръзна ми да мълча.

— Той също е наш приятел — побърза да увери войниците Лираел, когато ръцете им за пореден път се спуснаха към мечовете и насочиха щиковете напред. — Могет е котката, а Падналото куче е… хм… кучето. Те са… ъъъ… слуги на Клеър и Абхорсен.
Хубави бяха, защото не се е налагало авторите да се съобразяват с политкоректните.
А и е нямало такава мода да се четат книги с вампири и върколаци, които са по-скоро розови романи с малко екзотика.
Трилогията на Гарт Никс ми е от любимите, нищо че главната героиня е дете. По принцип не харесвам книги с деца, но тази е написана много увлекателно, а и не е като да гледам на екран.
Виж целия пост
# 43
Винаги е имало такава мода, за съжаление Wink Явно хората ги влече от край време. Но пък съвременните розови романи за вампири и подобни, ще се помнят точно толкова, колкото и старите. Т.е. не много.

Примерно вампирката Кармила, която участва като героиня в Касълвения, е вдъхновена от героиня от лесбийски любовен фентъзи роман от 19-ти век. Естествено, героинята от сериала и тази от книгата нямат почти нищо общо, освен името и това, че тя не харесва мъжете.
Виж целия пост
# 44
Като споменахте дете като главна героиня, се сетих за един български фентази роман, който харесах - "Черният гмурец" от Искрен Веселинов.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия