Фентъзи и фантастика - 22

Да, Тъмната кула и за мен е "празно произведение", от типа "Един герой гони друг герой, ама не знае защо го гони, пък оня няма идея защо бяга. Ама екшън да става." (то и екшънът е минал покрай Тъмната кула и не я е забелязал.....)
Поне трите от седемте книги би бяха пълна скука, две намерих посредствена и само  в две намерих някакъв проблясък.
Финалът жестоко ме разочарова - От Кинг съм чел и доста добри неща - Живата  Факла, Мъртвата зона,   но....уви. Тъмната кула я причислявам към посредствените


.....
Да кажа още нещо в Йън Ървайн, което ме издразни. Направо съм възмутен, как половин дузина "супербосове" разни мистици, суперкратори и не знам си какви още ги изловиха за пет минути, след като преди това толкова се мъчиха да ги намерят. Пък и те шестимата щяха да събарят империята.

За мен всичките му книги завършват посредствено и това му е най-голямата слабост. Аз харесвам по принцип такива неща, за феновете. Например една авторка беше направила втори епилози. Кинг- цяла поредица . Приятни са, ако наистина си запален фен на автора и не можеш да се "разделиш" с героите. Даже може би е по-добре от безкрайни продължения ( Бюджолд, ти не чети, пиши си, за теб не се отнася). Аз не съм чела абсолютно всичко от Кинг, въпреки това се насладих на Тъмната кула.

Вече съм почти до средата на Евангелието на Локи. Интересна ми е заради митовете, оригиналната част е ок. В интерес на истината, стилът на авторката май ми харесва повече от този на Геймън. Нали и той имаше преразказ на Скандинавската митология.

Извинете, но сравнението с Листопади, косопади и т.н. е извратено.
Аз пък виждам отлична композиция и майсторско повествование. Въображението ми дотолкова се развихря и потъвам в историята, че са ми необходими едни пет минути да се върна към реалността, когато спра да чета.
Кинг е прекрасен психолог. Знае и как да ти въздейства и как да разкрие мотивацията на героя, и да те разсмее, и да те разплаче.
За мен е истинска наслада да го чета, макар и в превод,
Разбира се, всеки има право на мнение.
п.п. От няколко дни търся книжката с влакчето, имам я някъде ))

Да, определено е по-добро от "Американски богове". Ако четеш на руски, дръпни си и втората част - "Завета на Локи". Аз сега я започнах и ми се струва още по-хубава.

Нийл Геймън владее отлично техниката на писане, но проблемът му е, че просто няма какво да каже. Затова като работи с Тери Пратчет, който пък определено не страда от липса на оригинални идеи, полученото произведение - "Добри поличби" - е просто блестящо! Обаче когато се опитва да пише сам, резултатът е от приемлив ("Звезден прах", "Коралайн", "Книга за гробището") до печален ("Американски богове", "Момчетата на Ананси", "Океанът в края на пътя", "Внимание, психоспусък", "Дим и огледала", "Никога, никъде, никой")... Гледам, че в читанката се е появил още един негов роман - "МеждуСвят", написан съвместно с Майкъл Рийвс. Доколкото последният е холивудски сценарист и автор на романи по филми, не подхождам с големи очаквания, но знае ли човек?

Искате ли нова анкета с нов въпрос?

Нямам нищо против да има нова анкета

Нямах предвид Американски богове, а тази книга:

Имам чувството, че преди беше с друга корица.

Джоан Харис е чудесен писател и фентъзито й е просто още една посока в развитието й.

Не бих могла да го кажа по-добре, тъй че две ръце се подписвам под това.
Винаги е удоволствие да чета Кинг, а поредицата е една от най-задълбочените му и с развитие откъм история, и откъм герои и емоции.

Нийл Геймън ме препъна и с Американски богове, и със Скандинавската митология. Харесаха ми "Коралайн", може би защото е насочена към по-детска аудитория, и някакви разкази май съм чела. И разбира се "Добри поличби".

Джоан Харис е прекрасна писателка, фентъзито ѝ също е изпипано и забавно, но някак по-скоро го възприемам като експеримент от нейна страна, нещо, което я е забавлявало да изпробва.

Четох, че Евангелието на Локи имало втора част, която пак е за Локи, но не е по мотиви на митологията, а е типичен тийн роман. Определено няма да я чета.

pppqqq, ще ми е интересно да напишеш отзив като я дочетеш. Аз я довърших и честно казано не разбирам каква е била идеята на авторката

Аз я дочетох. Идеята е същата, която и в другите съвременни "евангелия" ("Евангелие от Юда", "Агнецът. Евангелие от Биф Шамара") - да се преразкажат съответните митове със значително по-голяма доза реализъм, като в същото време се иронизират някои от най-популярните догми на съответната вяра. Или те се интерпретират по нов, непредвиден от създателите им начин. Свещените текстове на всяка религия съдържат постулати, повлияли на развитието на цели народи в продължение на векове, така че представляват благодатна почва за игра с идеи и концепции - съпоставяне, проследяване на развитието им, противопоставяне и алюзии с догмите на други религиозни и философски системи.

В "Евангелието на Локи" например се подхвърля идеята за диалектическо единство на реда и хаоса - двете са взаимно допълващи се и в същото време противопоставящи се една на друга части от битието, от чието равновесие зависи съществуването и просперитета на даден социум. Развитието минава през периоди, в които доминира едното или другото, но и двете са необходими. Изчезне ли редът, това води до анархия и унищожение на съответното общество, защото индивидите престават да спазват законите, предназначени да осигурят оцеляването на вида. Изчезне ли обаче напълно елементът на хаос, т.е. на бунтарството, на новото, което не се подчинява на старите правила, съответното общество става догматично, закостеняло, неспособно да се адаптира към промяната на външните условия и в крайна сметка - нежизнеспособно. Същото се отнася и за вътрешния мир на отделния индивид.

В скандинавския пантеон на божествата, подобно на елинския, всеки бог е носител на някакво определено качество или талант - имаме бог-отец, богиня-съпруга, бог на битките, бог-ловец, бог на изкуството, богиня на женствеността и т.н. Взаимоотношенията им с Локи могат да се разглеждат като изчистена форма на изследване на различните темпераменти и различните жизнени сценарии (виж "Хората, които играят игри" на Ерих Берн) при сблъсъка им с новото, нетрадиционното и неразбираемото за тях. И това на фона на сравнително забавната фабула - преразказ на основните скандинавски митове. Изследването не е особено задълбочено, фабулата не е кой знае колко забавна - не може да става и дума за сравнение например с "Малки богове" на Тери Пратчет, но  като цяло е в лека за четене и приятна форма.

Ако искаш, ще споделя мнение, след като я довърша.

Още не съм чел "Скандинавска митология" на Нийл Геймън.

На мен финалът на "Тъмната кула" ми хареса. Малко в стил "Матрицата". За мен беше логично.
Иначе човекът е писал поредицата дълги години и е вплел много от другите си произведения в нея. Аз харесвам Кинг и ми беше приятно да разпознавам разни случки и герои докато чета.
Чак да е само за хонорар...автор от ранга на Кинг...

Ще напиша мнение, но ми се струва, че в случая идеята е била само да се печелят пари на гърба на нещо модерно (даже три модерни неща :Локи, митологията, тийн литературата). Знам, че обсъждаме истинска писателка, а не еднодневка, като много от нашумелите напоследък и все пак само това обяснява втората част (в която, доколкото разбрах от резюмето, Локи се вселява в съвременна тийнейджърка и живее нейния живот).

А нима това не е една от главните цели на всеки писател? Все пак, с това си изкарват хляба.