Обичате ли еднакво децата си?

  • 2 771
  • 25
# 15
Все това се питам... дали ако имам второ дете, ще го обичам така, както сегашното ми!? Дали няма да се отегчавам от неговите "номерца", през които в момента минавам с Гери  Whistling и едвам ги изтрайвам на моменти, довеждат ме до лудост понякога Crazy newsm78... Дали ще успея да мина още веднъж през тези настроения с ентусиазъм и любов... и търпение?! Дали ще ми личат мислите, че вече съм минала по тези улици...
Докато ми се появят майчинските чувства към Гери, мина почти месец. До тогава все я гледах като извънземно и се дивях, това чудо от мен ли е и кога ще спре да плаче Simple Smile... Чудех се, как другите разказват, че обикнали детето си, още докато им било в корема, а аз нищо такова не бях изпитала. И вина чувствах към детето си, че не изпитвам онази изпепеляваща любов, която съм чувала, че се изпитвало... Сега я обичам толкова много, че не знам, дали бих могла да заобичам още един човек така. Сигурно... След време ще опитаме отново Mr. Green Blush.
Уффф... хич не е лесно да бъдеш майка.
Виж целия пост
# 16
обичам ги еднакво,
надявам се да е така завинаги.
Виж целия пост
# 17
те са различни личности, невъзможно е да ги обичам по един и същи начин. обичам безкарйно и тримата, но взаимоотношенията ми с всеки един от тях са различни.
Виж целия пост
# 18
Те са различни личности, на различна възраст и с различни потребности. Обичам ги с еднаква сила, но по различен начин.
Виж целия пост
# 19
Двете си дечица ги обичам еднакво . Peace
Всичко  каквото правя за тях гледам да бъде по равно. Simple Smile
Както моите родители никога не са ни делили с моята сестра. Simple Smile
Виж целия пост
# 20
Иса - бъркаш близост с любов и обич.
Родителите ми, както и аз и мъж ми сме готови на мост да станем, ако е нужно за да минат отгоре ни децата.
Просто аз чувствам много близка майка ми (болезнена привързаност имам), а брат ми е така, само че към баща ми. Думата е близост, само близост.

Щерката винаги е обожавала баща си, но когато я питат, кой обича повече, все казва: "и 2-мата еднакво".
Виж целия пост
# 21
Не знам как да премеря дали ги обичам еднакво. По 5 кг? Или по 100 метра? Знам, че ги обичам с цялото си сърце. Всеки е различен, създава ми радост и грижи по различен начин, но не знам как да обичам някого повече. А по-малко не мога.
Виж целия пост
# 22
Да, определено ги обичам еднакво. Аз винаги съм страдала, че съм по-необичана от майка си/за разлика от баща ми, на когото бях голяма слабост-лека му пръст/ и затова съм знаела , че никога няма да деля децата си. И не ги деля. Давам им цялата си обич и подкрепа.
Виж целия пост
# 23
И двете ги обичам до болка, но... на голямата все й се струва, че е пренебрегната, откакто се появи малката. Не само от мен, а от всички... Изглежда ревнува малко Rolling Eyes Но тя е и по-дива, непослушна и непокорна и по-често се карам на нея... Но обичта ми е еднакво силна и към двете. Сама не бих се понасяла ако предпочитах едното пред другото Sick

Абсолютно същото щях да кажа. Щерката все и се струва, че е пренебрегната по всякакви показатели и от всички, просто е по-капризна и си й е в характера. Обаче аз за себе си знам, че ги обичам безкрайно и еднакво много.

Моите родители не са ни деляли и не сме чувствали  да има "на тати момчето и на мама момичето". Докато съседите бяха точно така и дори децата го знаеха.
Виж целия пост
# 24
Децата носят различен характер, затова и отношението към тях е различно. Това дете, което намира начин да си извоюва повече внимание, защото е по-дипломатично или има просто дарбата да го прави, естествено е по-превилигировано. Другото изведнъж се превръща в лошо, точно защото това е неговия начин да привлича внимание. Само че родителите рядко го разбираме по този начин и това му поведение съвсем не е в негова полза. И постепенно децата започват да се чувстват "делени".
Има и друга зависимост - майката е по-привързана към детето, което е по-слабо физически или психически и тя интуитивно и инстиктивно отвръща на това с по-голяма загриженост и внимание.
Към по-големите деца има по-високи изисквания, при вторите родителите се "научават" да гледат на детето си като на дете. Дори поредността в семейството влияе на формирането на характера на детето.
Виж целия пост
# 25
обичам ги еднакво силно, но по-различен начин, защото просто са различни, като темперамент, характер, пол, възраст и т.н. Надявам се винаги да е така и никога да не пренебрегвам единия за сметка на другия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия