Правни насоки от адв. Лора Томанова и адв. Светлана Кирева

Здравейте, ali4ka87,
Считаме, че от данните, съдържащи се в така зададения въпрос, може да се заключи, че решението следва да е изцяло Ваше, тъй като във въпроса Ви няма юридически момент, а е въпрос на предпочитание, но в случай че даден факт или обстоятелство, свързан с бъдещата сделка, конкретно Ви притеснява, при желание от Ваша страна, уточнете, след което и ще Ви отговорим.

Здравейте, искаме да Ви уведомим, че считано от днес, 28.02.2022 г. прекратяваме участието си в  социалната инициатива „Специалистите говорят” на BG-Mamma, поради което и настоящият пост, част от поредицата „Пет правни насоки/Какво трябва да знаем за...”, посветен на задължението за издръжка, ще бъде финален по отношение на консултативната ни тема.
За нас беше привилегия и удоволствие да отговаряме на Вашите въпроси, благодарим на всички, взели участие под някаква форма в темата ни, като искрено се надяваме отговорите ни да са Ви били полезни като своеобразен ориентир в обширната и необятна юридическа материя.


1.   Безусловен характер на задължението за издръжка на малолетно/непълнолетно дете от страна на родителите.
На първо място, следва да се има предвид, че и двамата родители са задължени да осигуряват издръжка на своето дете с оглед техните възможности и имуществено състояние, но  същевременно размерът на конкретната издръжка следва да бъде достатъчен, за да се осигурят такива условия на живот по отношение на детето, допринасящи за неговото пълноценно развитие.
На следващо място, предвид изключителната социална значимост на задължението за издръжка на малолетно/непълнолетно дете, то законодателят изрично е предвидил по императивен (задължителен) начин в Семейния кодекс (СК), че родителите дължат издръжка на малолетното/непълнолетното си дете, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, вкл. и когато детето е настанено извън семейството по административен или съдебен ред, както и когато родителските права на родителите са ограничени или последните са лишени в цялост от тях.
В допълнение, в  съдебната практика безпротиворечиво се приема, че издръжката на детето се дължи и от двамата родители, независимо при кого живее то, но същевременно родителят, в чиято полза са присъдени родителските права или родителят, който отглежда детето и при когото детето живее, следва да поеме по-малък дял по размер от издръжката в пари предвид  даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в полза  на самото дете.

2.   Компетентен съд.
Издръжка в полза на малолетните/непълнолетните деца императивно се присъжда в рамките на множество съдебни производства, част от които подсъдни на съответния районен съд (напр. при развод по взаимно съгласие, развод по исков ред, при спор относно родителските права, при лишаване и ограничаване на родителските права), а друга – на съответния окръжен съд (напр. при производство по установяване на произход), като самостоятелният иск за издръжка може да се предяви както пред районния съд по постоянния адрес на ответника (лицето, от което  се претендира издръжката – по правило – единият от родителите) по силата на общото правило относно подсъдността, установено в чл. 105 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), така и по постоянния адрес на ищеца (лицето, което претендира издръжката – малолетното/непълнолетно  дете чрез своя законен представител, в общия случай – другият родител/ респективно настойник/попечител) съгласно специалната подсъдност, уредена в чл. 112 от ГПК. Подсъдността е идентична при производствата по промяна размера на присъдена вече издръжка.

3.   Размер на издръжката.
Размерът на издръжката съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК се определя в зависимост от нуждите (вземат се предвид множество фактори като необходимостта от закупуване на учебни помагала, пособия, специална храна, лекарства в полза на детето, възраст, специални потребности, здравословно състояние, таланти/творчески дарби на последното, както и мн.др.) на малолетното/непълнолетното дете, от една страна, а от друга – възможностите (трудово възнаграждение, имуществено състояние и др.) на родителя, който я дължи, като няма установен максимален размер, но пък има минимален такъв – по силата на ал. 2 на чл. 142 от СК минималната издръжка, дължима на едно дете е ¼ от минималната работна заплата (МРЗ). Понастоящем последната е 650.00 лв. съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г., което обуславя извод, че към настоящия момент минималният размер на издръжка за едно малолетно/непълнолетно дете е 162.50 лв. На това място следва да се подчертае, че при увеличаване на МРЗ, размерът на издръжката не се увеличава автоматично, а следа да се води отделно производство по промяна размера на издръжката.

4.   Срок на дължимост на издръжката.
 В общия случай издръжката в полза на малолетното/непълнолетното дете се дължи от страна на родителите до навършване на пълнолетие от детето, но същевременно  съгласно българското законодателство всяко едно пълнолетно учащо се дете има правото лично и от свое име да предяви иск пред съответния районен съд за присъждане на издръжка от своя родител, като за да бъде основателна подобна претенция, следва да бъдат налични следните четири кумулативни ( и четирите следва да са налице едновременно) условия:

-          претендиращият издръжката следва да се обучава в средно или висше обучение в редовна форма на обучение, не и в задочна или дистанционна;

-          пълнолетното дете трябва да е до 20-годишна възраст, ако се обучава в средно учебно заведение, или до 25-годишна възраст, в случай че се обучава във висше учебно заведение, в който именно срок последното притежава правото да иска издръжка от своя родител;

-          следва да не е налична възможност по отношение на  претендиращия издръжката да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си (с оглед на това изискване следва да бъде направена  внимателна и цялостна преценка дали  съществува възможност за издръжка от движимата вещ – МПС, която се споменава във въпроса, както и от получените от бригадите в чужбина  парични суми);

-          родителят, от когото се иска издръжката, следва да може да я изплаща на пълнолетното си дете без особени затруднения, като с цел установяване на това обстоятелство в рамките на съдебното производство се осъществява преценка на имуществото му.

Следва да имате предвид също така, че издръжката на навършило пълнолетие обучаващо се дете, което не е в състояние да се  издържа от доходите си или от използване на имуществото, се дължи от страна на родителя,  единствено в случай че изплащането й не съставлява особено затруднение за последния, като за разлика от задължението за изплащане на  издръжка, дължима на непълнолетно дете, това задължение не е безусловно,  в съответствие с гореизложеното е необходимо да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.

Следва да се има предвид, че издръжка за минало време може да се претендира най-много за период от една година преди предявяване на иска за издръжка.

5.   Изплащане на присъдена издръжка от държавата.  Неплащането на издръжка като престъпление.
По силата на чл. 152 от СК държавата изплаща присъдената с влязло в сила съдебно решение издръжка, в полза  на малолетно/непълнолетно лице за сметка на неизправния длъжник в размера, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, в случай че по изпълнителното дело с предмет присъдената издръжка се установи, че длъжникът – родител  няма каквито и да било доходи и не притежава каквото и да било имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение.

Следва да се има предвид, че неплащането на издръжка, вкл. и такава, присъдена в полза на малолетно/непълнолетно дете, е криминализирана в разпоредбата на чл. 183, ал. 1  от Наказателния кодекс (НК), съгласно който, в случай че осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация, като съгласно ал. 2 на горецитираната разпоредба на НК  същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин. Ако деянието е извършено повторно, т.е. след осъждане на дееца, то наказанието и за двете визирани деяния е  лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. За да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца, то следва да се подаде съобщение за извършено престъпление до съответната районна прокуратура по местоизвършване на деянието, като деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, като тази разпоредба се прилага еднократно.

При желание и небходимост, можете да се свържете с нас на долупосочените координати:

https://www.lawspacebg.com/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8

Завършваме закриващия темата пост с пожелание за здраве и мир в тези изключително мрачни за Европа и цялото човечество мигове!