Инвестиция или не?

По принцип и аз така искам, искам независимост и не искам изобщо да правя сметки с техни имоти. Но доскоро като обсъждахме, просто не ни идваше наум как ще стане по друг начин. Да не мислите, че ми е приятно да завися от някого? Не само аз, ами детето? Аз искам да му осигуря най-доброто, виждайки цените на имотите, се отчаях и заедно с мъжа ми и свекърва ми почнахме да мислим тия схеми. Те не са нито задължителни, нито ги искаме. Аз много време си кротувах и сигурно още щях, ако той не беше повдигнал въпроса, че наистина в един момент ще ни трябва още една стая.

Техните имоти не ме интересуват и грам... Никога не са ме интересували.

Освен това, ММ иска детето да отрасне на едно място. Не да сменя апартаменти, квартали, училища в съзнателна възраст. Това е, защото на него му се е наложило и му е било много гадно. Въпреки че аз смятам, че една смяна не винаги е лошо нещо, но той държи на това. Както и да е, това е друг въпрос.

До всички, които не ме познават и дръзват да се подиграват едва ли не на ситуацията ми - ще ви кажа само, че да се почувстваш безсилен и затворен в апартамент, който просто не е твоят и не става за дългосрочно живеене, не е ок. Благодарна съм, че не плащаме наем, естествено, благодарна съм, че има къде да сме, естествено... Човек трябва да е благодарен за това, което има днес, но и да мисли как може да постигне мечтите и целите си утре.

Кофтито е, че когато не вижда нормален изход, започва да измисля някакви безумни и отчаяни ходове. Но аз отказвам да се отчайвам и знам, че ще се получат нещата и то по най-добрия начин за всички.

Що се отнася до чуждите имоти - аз съм МАЙКА на детето на мъжа ми, на внучето на свекърва ми, аз не съм случайна, хваната от улицата - имам право да мисля, имам право и на мнение в общи дискусии. Никого не принуждавам, с никого не влизам в конфликт.

Ellie_V, спрете с обясненията, защото става много грозно, наистина, въпреки че се опитах да ви вляза в обувките и да проявя разбиране.
Много хора са минали и продължават да живеят под наем, много хора теглят кредити за 30-40 години, на много хора децата им сменят жилища и училища и повярвай ми, това не е никаква драма за децата, напротив, децата се вълнуват като си сменят дома и отидат на ново място, отделно бързо свикват с хубавото.
Наистина, проявете уважение към това, което ви е предоставено, ако не се чувствате ОК с това, то просто не се напрягайте и си поемете отговорността към детето си. Смешно е, нали разбирате, че не само вие искате най-доброто за детето си.

Съгласна съм с Вас, че не е драма да се смени училище и т.н. Тук просто за момента се разминаваме с мъжа ми.  И не става въпрос за неуважение към свекърва ми. Както казах - нищо не е на всяка цена, аз няма да се изпокарам с никого за имот, нито мъжът ми. Започнах обясненията, защото видях подигравателно отношение. Някакси не е честно да съдиш човек, когото не познаваш.

Извинявам се ако и аз грешно съм преценила някой от коментарите!

Както и да е, наистина да спрем до тук.

Ellie_V, млада си още, живота е пред теб.
Моя съвет е да оптимизирате разходите, ако искате по-различно от настоящето.
Всяко нещо струва друго нещо.
Не знам от колко време сте заедно, но ако бяхте заделяли парите за евентуален наем, сега тревогите ви щяха да са по-малки.

Махнах изречението за уважението, т.к. реално не става въпрос за и против свекървата, но няма значение, не ми седеше добре там.
Предполагам разностранните коментари идват от там, че вие се "вайкате" как искате най-доброто за детето - ми то всеки иска най-доброто за детето си, как не искате да ремонтирате - вероятно имате причина, имота не е само ваш или каквато и да е уважителна, но премълчавате и само казвате - там не става за живеене, защото тярбва да се ремонтира и то излиза, че едва ли не вие със съпруга ви капризничите, вместо да се хванете в ръце и да се стегнете. Оттам пък пишете, че има три имота, а питате да теглите ли кредит, въобще много хаотично представяне на ситуацията.

Аз също държа да уточня, че целта на мнението ми не е да ви нападам. Така е написано, така го виждам аз, понякога написаното се разбира двусмислено. Вероятно сте млада, вероятно има неща, с които ви е трудно, вероятно имате много мечти, нормално е, като всяко семейство да правите сметки за бъдещето. Пожелавам да намерите най-правилното решение. И наистина, това да живее човек в собствено жилище е безценно, защото ако има някакво натякване и това не си е работа.

Благодаря за пожеланието!
И на Вас всичко добро пожелавам.

Много сте млада и зелена още. От постовете Ви лъха една наивност и нищо повече (без да искам да Ви обидя). Всички сме майки и искаме най-доброто за децата си. Най-доброто за Вас и ММ (засега според мен) е да кротувате още малко в подареното Ви жилище, да дадете детето на градина, да запретнете ръкави и да си купите колкото и каквито искате жилища. Така ще сте наистина удовлетворени и няма да се вайкате за глупости. Казвам го най-чистосърдечно. Мислете, че сте млади и вие двамата ТРЯБВА да си осигурите детето. Ако след време някой нещо Ви даде, добро дошло. Някак не мога да си представя да създадете семейство, да направите дете и тогава да се сесите, че имотите били скъпи и да започнете да въртите схеми кой на кого какво ще даде.

Права сте, след лабиринта от мисли в главата ми, и аз стигнах до това мнение.
ММ просто винаги е смятал и казвал, че ако се наложи ще се разменим с майка му. Явно са говорили за това, но сега на практика, това вече не е вариант, по нейни причини, които са уважителни. Оттам се усложни ситуацията. Както и да е, наистина колкото повече обяснявам, повече се оплитам май. Не отричам, че съм млада и зелена, затова и пуснах темата, да споделя с хора, които имат повече житейски опит. А писането понякога е субективно нещо и много пъти бивах разбирана погрешно, но няма значение. Благодаря на всички, които се включиха със съвет... Бъдете здрави!