Напр ти беше спокойна и се чувстваше добре... така, че не ти трябваше мъж.
Дълго е за обяснение. Едната причина я писах по друга тема и е общо взето, за да не станат прекалено зависими детето и жената /най-често/ един от друг и то да не може да се отдели и порасне. В тази книга обаче отиват още по-далеч като казва авторката, че едва ли не детето трябва да се присъжда на родителя, който ще заживее с партньор. Защото за детето е важно да има 'пълно семейство' или нещо подобно /не ми се рови сега/. Аз не съм пример - имах връзка от 3-тия ден след раздялата с бившия
Не го разбирам моя бивш мъж
Вече ни стана навик всеки уйкенд да сме тримата заедно. Хубаво говорим си, разбираме се не е останала горчилка /поне видима/ помежду ни. Обаче днес за спорихме по повод Коледния подарък от майка му за Дариа нормално ли е на дете да се подаряват детски гримове. Да не говорим, че Дариа още няма 3 год. Просто побеснях, защото въпросната 'баба' не само, че днес видя внучка си за първи път от месец март насам ами и си позволява да купува каквото тя намери за добре без да ме пита. Попрехвръкнаха искри и аз приключих разговора с това, че детето живее с мен и в моята къща и аз решавам какво може и не може да ползва /гримове/, както и че от мен зависи дали този подарък ще стигне до него. Накрая се успокоихме и той обиден "Ама обясни ми защо не искаш да й разрешаваш?" Ами не искам да му обяснявам пък. Не ми е вече мъж. Сума ти време му обяснявах защо мисля така по този въпрос и иначе по друг. Обаче сега вече не иска. Не съм длъжна. И му го казах.
Уффффффффф оплаках се. Най ми е криво не от друго при тези срещи ами от това, че през цялото време седя и се чудя къде ми е бил акъла като съм го харесала за баща на детето ми? Тухла не ми е падала на главата, пияна не бях... ама все нещо трябва да е имало - иначе къде ми е бил мозъка?