Нормално ли е да не иска да живеем самостоятелно?

Не е най-нормалното. А Мунчо, с отказа си да напусне неговите родители, я поставя в тази неизгодна ситуация. Бременна, между чука и наковалнята. Изборът й е между неговите родители, които не се отнасят добре, и нейните. При нейните, тя ще има възможност да върви към самостоятелност, докато междувременно ще бъде в много по-приветлива среда. С Мунчо ще търпи цял живот, и ще се надява без надежда.

Нейната грешка е, че изобщо е тръгнала да се опитва да направи ситуацията възможна и се е преместила в детската стая. Една жена, чуе ли, че синчето още е при мама, изобщо не трябва да се занимава, пък камо ли да му дава карт бланш като се мести при него в детската стая. Пост фактум обаче, и да го бичим това, няма смисъл.

Аз пък съм гледала болнаво, хиперактивно и злоядо дете с мъж, който тогава имаше много свободно време, със свекърва, с майка, даже и етървата го е гледала и едвам оцелях. Бях в депресия едно десетина години и не знаех на кой свят съм. Тоя живот трябва и да е приятен. Ако бях сама с детето си, не знам какъв би бил животът ми, а то беше с такъв характер, че вероятно вече щеше да е наркоман. Не казвам, че сега вече няма такава опасност, но без адекватен баща, който да му стъпи на врата ( образно казано) и аз и детето трябваше да се лекуваме по психиатрии. Майка ми ме е гледала сама, обаче не знаеше в кой клас съм, като мушица бях. Отличничка, не боледувах. Така, че има деца и деца...и да евтиния лаф, че детето е както си го научиш е почти равносилен на тоя: ама къде ги намирате тия, моят взима 10 000 лв, живеем в 300 кв сами от 18 годишни, а даже и кърми.
Ако детето ти е спокойно и безпроблемно, ще оцелееш, но ако е като моето ( да не дава Господ), не съм убедена. Ако пък е болно....тогава въобще не го мисля.

Трябва обичащ родител, психически устойчив и детето ще има всичко.
Останалото е веене на пръсти по клавиатурата.

Бебе в 21 век да звучи страшно? Ма, много сте кекави, госпожи.

Аз лично за себе си съм се убедила, че съм кекава, искам си спокоен и подреден живот, без излишен стрес. Това обаче си касае само и единствено мен, не го налагам като норма. Не искам да съм самотна майка героиня. Не съм способна на никакви чудеса от храброст и не искам никакви изпитания. Никога не съм правила аборт, не знам какво е, така че вероятно моето е на чужд гръб и сто тояги са малко. В тази ситуация в която е авторката, вероятно бих се опитала да си коригирам поведението в посока да живея със семейството му без драма. Но тъй като не знам как точно я обиждат, не знам дали е възможно изобщо да се живее с други хора. За това и не смятам, че мога да дам адекватен съвет. Казвам само, че аз лично при моята майка бременна няма да се върна никога. От чужди хора ( свекърви) не ме боли, но от моите роднини ме боли, когато са ме критикували, за това и се старая да не давам поводи за критика.

Няма как да си щастлив и непрекъснато да правиш ти компромиси. Уважавам жените,които отстояват своите желания и граници.
Авторката иска съвсем нормални неща от мъжа до себе си,и не считам за редно в тази ситуация тя да се навре при маминка и да отстъпи.
Жалко, че тоя е неориентиран и не застава зад бъдещото си семейство. Е, поредния ерген след време.

И аз съм убедена, че тоя ще си остане ерген до края на живота си. Но пък това освен морално удовлетворение на авторката, какво друго ще и даде? То е важно тя да е щастлива или поне спокойна, а тоя че не става, не става. Няма две мнения по въпроса.

За мен най- важното в тоя живот е да съм приоритет в живота на мъжа, с който съм и такива компромиси никога не съм правила със себе си. Когато не си щастлив с някой и не получаваш това, от което имаш нужда, е по добре да продължиш напред.
Той отсега се отказва от нея, а после какво?
При първата трудност ще се скрие зад полата на мама. Айде, по- добре без такъв.

Хепи, то и аз това и казвам. Да направи аборт и да търси друг. Но тя иска да задържи детето...в тоя случай смятам, че е възможно да си купи жилище и да се справя и сама. Просто конкретно за мен, варианта да живея с моята си майка ми е невъзможен. За това и тоя избор ми е непонятен. Всеки си има личен опит и си шета според акъла. Варианта втори баща на детето също ми е невъзможен, живяла съм с втори бащи, мразех ги и в червата. Варианта отдадена на детето за мен също не ми е оферта. Все ще ми се прииска и на мен да си имам мъж, да ме гушне, да правим секс, това са нормални човешки неща. Така, че освен аборт, друг съвет съобразно моето светоусещане не мога да дам.

Да, разбира се, чисто биологичните разлики между мъжа и жената налагат двоен стандарт. Е, може и да го роди и да го хвърли на бащата или по-скоро на майка му да го гледа и да си продължи волна и свободна от ангажименти.

Ама нека се замислим какъв тип човек е потребителката и как се е стигнало дотук. Изглежда доста инертна, "помага" на потенциална свекърва и на родителите си, докато съжителства с тях, при положение, че говорим за зрели хора, които са достатъчно здрави, че да се грижат сами за себе си, и нямат нужда от помощ, а всеки съжителстващ има някакви задължения. Тя не е 10-годишна, че да помага на здрави и прави хора, с които живее.

Има вече един аборт. Защо? Вероятно защото бащата не е искал да поеме ангажимент към детето и е решила, че сама ще ѝ е много трудно. И какво е направила след това? Нищо, което да ѝ подобри положението и да я направи по-способна да се справи сама, ако някога се наложи да гледа сама дете. Продължила си е по старому, чакайки да срещне мъж, заради когото да се изнесе и който да направи така, че да живеят самостоятелно. И пак греда, а авторката не е по-подготвена да живее сама и да гледа дете от предния път. Пак се нуждае от помощ. Какво ще се промени, ако направи аборт? Нищо, следващия път може да е на много повече години, особено ако има проблеми заради аборта и пак да е неспособна да се справи без външен фактор помощ. Приемаме, че родителите са от типа хора, които биха помогнали на дъщеря си, тя е от типа имаш нужда от помощ и въпросът по-скоро, с оглед на досегашните житейски избори, манталитет и характер, е не дали, а кога ще се наложи да ѝ помагат. Аз като родител, ще предпочета да съм възможно по-млада и съответно здрава, получаваща заплата, а не пенсия, ако неминуемо се налага да помагам на щерката самотна майка. Като самотна майка пак ще е по-добре на 30, и колкото на повече. Един аборт в подобно положение ми изглежда като прокрастинация, отлагане за известно време на проблем, който си стои.

Всеки си е у тях си, с обстановка, с която е свикнал. Няма абсолютно никаква логична или емоционална причина авторката да отива в дом, в който и бащата на детето й, и родители му се държат кофти с нея. Двойният стандарт е в обратната посока - ремаркето остава при авторката, бившият й си е волен ерген.

Ама големи фантазии значи. Авторката е помагала, защото не е искала да се чувства наготово, а полезна. За аборта, нямаме представа каква е била причината и обстоятелствата, нито дори дали е бил умишлен. Ама защо да не се хванем и да мачкаме?

От личен опит - въобще не е фантастично, дори е често срещано в родния "елит".. там се зараждат едни от най-противните мамини синчета..

Защо забременя от такъв и защо настояваш и да раждаш? От къщата на вашите в къщата при техните, че и бременна. После кой ми сра в гащите. Или раждаш и се отделяш сама с бебето и оставаш вързана с тоя хъхрещ плазмодий до края на живота ти или абортираш. Друг вариант аз поне не виждам.

А защо да не се върне при родителите си, когато излезе в майчинство, ако са в същия град?

Много тъжно ми се вижда да се върнеш при родителите си бременна и без мъж. Значи си тотално извън борда.