Нормално ли е да не иска да живеем самостоятелно?

Да, да, какъв заем ще е това, след като в момента не ѝ стигат парите, а в близките няколко години ще е с още по-малко пари и повече разходи? Как ще го върне заема? От лотарията ли ще спечели? А тя авторката дори не каза дали работи в момента, може ли да излезе в платен болничен и ще взима ли майчинство.

И защо мислите, че родителите са хора, които разполагат с едни излишни няколкостотин лева на месец, с които да подпомагат щерката на квартира? Те, ако разполагаха с такъв излишък, сигурно щяха да изплащат жилище за щерката, нямаше да я пращат при мъжа. Най-вероятно имат възможност само да я приютят у тях с детето, и да затегнат колана, че да намалят разходите, за да може и щерката да подпомагат.

И това с оставянето в институция на детето, за да си стъпела на краката, е абсурдно, и не би трябвало въобще да си го помисля, ако има някакви роднини, нейни или на детето, склонни да подадат ръка, камо ли да го прави, защото не искала да живее със свекърва или при техните. Трудно ще ѝ върнат детето, а и самотна майка, разчитаща само на себе си, трудно ще покрие изискванията им за добро гледане. По всяко време ще минават без предупреждение да гледат битови условия, изчистено ли е, сготвено ли е, и хиляди подробности, които нямат право да гледат на родители, на които децата им не са оставяни в институция.

Авторката си ми изглежда с това типично мислене на господарката на кухнята - да не ѝ се "мешат" как направила яхнията, как простряла, ама да има някой да осигури къщурката с кухнята, където да се изявява. Нито ще просперира кой знае колко, като го зареже, най-много да смени една детска стая с друга, нито с това мислене и в тази среда ще срещне някой по-различен. И това да плашиш с аборт, защото не искал да се изнесе на квартира таткото, ако въобще има материалната възможност за това, ми звучи отвратително. Някак не изглеждат на една плоскост двете неща и говори за едно силно нежелание за детето. Заради разни битовизми да декларираш, че ще правиш аборт на желана бременност. В една обратна ситуация, ако мъжът заради жилище ме уговаря и отправя заплахи да направя аборт, определено не би ме подтикнало да се събера с такъв човек да живеем щастливо.

Никъде не съм казала, че ще плаща някой с аборт... Аборт няма да има, детето няма да бъде изоставено... Възможност имам, ще изляза платено майчинство... Нито ще съм първата, нито последната, която ще си гледа сама детето... Ами да не искам някой да ми казва кое как да приготвя... Да не знаех, да ми се казва и обяснява... Но не съм на 15 все пак... На вас също няма да ви е приятно, да имате свекърва, която да търчи и да командори всеки един човек, живеещ в домакинството... И да ви следи в ръцете, какво правите и какво не...

Авторке, не е твоя работа да го правиш мъж. По дефиниция следва да е такъв.
Щом иска мама -така да е!

Тук вина има и майката на мъжа. Ще гледам аз сина си у дома, докато бременната му приятелка е избягала от нас? Да бе да. Ще получи силен тласък да върви при нея на момента. Да се оправят, а не аз да гледам пълнолетен син, а детето му - дете на самотна майка.

Следили са ни, преживели сме го.
За един рожден ден 40 години откъснах 40 кокичета да подаря.Вечерта ми казаха колко са откъснати, от прозореца се вижда и точно са броили.Имаше цяла ливада ,да не е само тези и да съм опустошила двора.
Също всякакви други дейности са следили и  ме е дразнило, че все едно съм натрапница ,влязла в дома им.
Гости са откъснали цветенца, децата, станал скандал, че не се пипа, и  мъжът ми излязъл  нейде си в знак на протест, това преди мен, знае  си ги ми е думата, но си ги защитава, то и не е лесно да си по средата.
Ама мина някак.Била съм на 19   като се омъжих и свикнала да слуша, от мама на свекърва, та някак понесох.Но с времето си направих място и за мен.Като не обръщам внимание, като си правя каквото          реша, като осъзна мъжа ми нещата.
Понеже знам какво е ,все съветвам отделно да са младите.И старите да си направят сметката могат ли да си мълчат ,да се отеглят.Като не могат - да подтикват  отделяне.
Иначе никой не е добре.

Моята майка едно време като ми говореше, все ми се струваше излишно и досадно. Още от гимназията ми обясняваше как един мъж ако е на място,  ще живеят с приятелката си в свой дом/квартира. Забие ли те при мама, нищо не чакай. Това по повод на нейни приятелки, които приютяваха младите в тях си. На брат ми пък в прав текст му казваше, че ако ще се събира с жена, да не я води вкъщи, не е хотел. Сега я разбирам вече, но явно ми е държало влага.
Авторке, поздравявам те, че заради детето не си готова на такъв компромис със себе си. Пожелавам ти нещата да се развият по най-добрия за теб и детето начин и да споделиш живота си с човек, който наистина ви заслужава.

Аз по принцип мисля, че човек, който прави дете, е длъжен да има възможност да осигури къщурка. Важи и за мъже, и за жени. Ако не могат посами - да се съберат двамата. Съжалявам, ама то не става само да чукаш и да не можеш поне да си го извадиш навреме, ако не ти се дават пари за гуми, а после да се сопаш какво против майка ти имали.
Майката няма да си изгони сина, дори да не е съгласна да й навира поредната си любовница - все пак вече 28 години е снизходителна.

Е тя авторката какво да прави при майка му? Нито ще се чувства пълноценно нито е семейство това. Освен да я тормозят друго няма да получи,а като се роди детето свекървата щом сега следи и командори после ще е кошмар.Тук явно свекървата е натиснала сина да прави дете понеже е решила, че му е време, а той явно хич не се е засилил да става баща освен в биологичният смисъл, да създава семейство и т.н. Типичен случай на властна и обсебваща майка и голям човек с мислене на дете. Жалко за момичето и за детето. Все пак е похвално, че си предприела такава стъпка дано да се усето момчето, но на 28г. вече ме съмнява..

Кукумицинка, аз го казах за институция, но само ако няма никаква друга възможност.
Ако майката е сама, без работа, без майчинство и без роднини да помогнат, няма кой знае какъв избор.
При положение, че има помагащи родителите и майчинство, дори и малко да е, ще се оправи.

Авторке, не се връщай. И не записвай детето на него. Нека си го виждат с маминка, не пречи, ако желаят, но да не е на негово име.
И ако ще света да ти обещае, че "след като се роди детето/като ме повишат/като падне небето" ще се изнесем, не се връщай при него.

Ти наистина ли си сигурна, че искаш общо дете с този човек?
Любопитно ми е какво точно те накара да отидеш у тях? Едно време дори и за единия секс не съм се съгласявала да ходя по детските стаи на хората, какво остава на 28 да живея там.

Ох, мале като тръгнете с рогата напред и очаквате, че ще получите своето!
Виж какво авторке, в тоя живот жената е тази, което сплотява семейството и прави къщата дом. С лошо и скандали не става. Ако искаш да постигаш нещо в семейството трябва да намериш начини. И това не се отнася само до мъжа ти, а един ден и до децата ти. Ако не успееш да убедиш мъжа си, че ще бъдете по-добре и по-щастливи заедно отделно, да пробвате, да видите къде по-сериозни неща има после, дето ако се запаенти колкото и да се изнасяш и крещиш нищо няма да постигнеш.
Бременна си, искаш да имаш нормално семейство, че прибери ги тези рога и острота и си нагласи живота, такъв какъвто искаш. 

Научи се така да поднасяш исканията си, че мъжа ти да смята, че са негови решения. 

Научи се да се бориш, а не да се изнасяш.
Глупаво и нелогично е да искаш дете и семейство с този човек, ама защото не искал да направи едикакво си да тръгваш да раждаш сама в квартира. Това са инати! Въобще не виждам с какво това прави живота ти по-добър.

Проблема е че с приказки не става, като почне да се говори на тази тема, той започва да се сърди, как така сами, как това, как онова... Така че ако не става с добро, ще стане с лошо.. Ако не.. Живи и здрави да сме.. Мама е по важна от детето ти...

Те нямат необходимост да се делят от мама.  Наемът и сметките са излишен разход след като има къде да живеят. Няма как да разбере, че се чувстваш неудобно, защото той си е у тях. Моята бивша кандидат свекърва оправяше леглото след мен в случаите, е които съм била на гости, защото не се правило така..
Пожелавам ти всичко най-добро. Сили и здраве да се грижиш за детето.

Аз бих умряла от срам, ако съм на мястото на майката на мъжа. Просто ще ме е срам какъв син съм отгледала, честно, да предпочита майка си пред жена си. Затова - пътя навън и дали с приятелката си, дали сам, да се оправя.

А бе глупости! Защо въобще поставяш на везните избирай мама или нероденото дете?
Това е семейство, което ти искаш. С лошо - нищо не се постига. С упорство, с малко хитрост, с обич виж можеш да постигнеш всичко.

Какво правиш в момента - показваш, че като не става така както искаш, край изнасяш се и цакаш коза е детето? И до къде ще стигнете така? До кога ще се изнасяте/разделяте при всяко различно мнение и решение? Почивки, обзавеждане, име на детето, здраве и образование хиляди неща имате да решавате заедно - не става с инати!

И що за глупости те съветват да не пишеш дето на мъжа ти и да не го даваш - ще те съди и ще има права ако иска.

Какво постигаш - оставаш сама, бременна, после самотна майка. Идея си нямаш колко е трудно. А обичаш този мъж и искаш да си с него и деца да имате. Не става така момиче. Не прави глупости.