Чувствам се самотна и нещастна, животът ми тотално се промени

  • 4 781
  • 42
# 15
Щото промяната е настъпила като са се появили гаджетата. Което е съвсем нормално всъщност.
Виж целия пост
# 16
Това не е отговор. Какво, сядат да говорят и Миме, откак си хвана гадже, не си контактуваме толкова често?
Виж целия пост
# 17
Намери си смесена компания, дали покрай хоби, дали колеги, от квартала, няма значение, важното е да сте на една вълна. Никога не съм харесвала еднополовите. И в ученическите, и в студентските години си имах голяма компания и винаги имаше някой, на който му се излиза. Всички бяха добре дошли, момчета, момичета, гаджета, приятели от други места, винаги сме си изкарвали супер.

Ние излизахме или се събирахме всяка вечер, после се поуморихме и се виждаме рядко, по празник, някой уикенд...
Обичам тишината и ми е добре вечер вкъщи със семейството. Но ако бях сама едва ли щях да издържа. Бих си намерила съквартирантка. Тя също ще има приятели и ще имаш повече контакти.
Виж целия пост
# 18
Нормално е да се отдалечите със завършването. Същото се случва и след гимназията. Налага се да го преживееш - с някои ще поддържате връзка, а с други никак, но ще си намериш нови приятелки.
Виж целия пост
# 19
Нормално е живота да те раздели с хората от университета, всеки поема по различни пътища.
Но попадайки в нова среда, градиш нови познанства и приятели. Било на нова работа, било на места по интереси. Просто не се затваряй в себе си, дори в чата можеш да срещнеш интересни хора.
Виж целия пост
# 20
Това са нормални неща. Излизай, търси приятели, намери си хоби, спортувай.
Виж целия пост
# 21
Излязла си от този етап без сериозна връзка, около която да гравитираш. Най-близките ти хора са тези момичета, а сега за тях си на заден план и е болезнено. Като родят пък въобще няма да си им никъде с години Simple Smile
Не се сърди - ако имаше гадже щеше да ти е по-лесно и по-малко самотно. За това първо приеми, че започва нов етап. Засмя ме с приказките за купони и живот дето ви чакали след университета Simple Smile Де да беше така!
Значи трябва ти нова среда, нови приятели и познати. В този етап от живота ти на зрял човек "най-добрия приятел" не е някой, който виждаш всеки ден. Късметлия си ако въобще имаш такъв!  Сега се преосмисля ролята на семейството /мама и тати/, на братя, сестри и братовчеди - ще ги видиш с други очи. Хубаво би било ако в седмицата веднъж се видиш и имате малко време с приятелките.
За това не тъжи, а се захвани да градиш новия живот - трбват ти повече познати, някой от тях ще станат приятели, бих ти препоръчала мъже приятели - за мен са по-забавни от жените и не те занимават с лични драми и любови, потърси си и малко по настойчиво гадже, че чакай да падне свише тоя дето ти бил писан.
Виж целия пост
# 22
Защо постоянно се дават съвети от типа "спортувай, намери си ново хоби"? Нещата се случват естествено, появяват се някакви хора по всякакви случайни пътища, човек се сеща за стари познати или приятели, общува с колеги на работа. Все едно отдалечаването на приятелите или намаляването на контактите с тях непременно веднага трябва да бъдат заместени по някакви панически търсения на нови. Всяко нещо с времето си. Авторката представя нещата трагично, защото си е представяла, че ще са постоянно заедно, но не отчита, че именно завършването  и появата на нови хора в живота ще ги отдалечи. В началото помислих, че пише момиче на 18, а не млада жена, завършила висше образование.
Виж целия пост
# 23
Защото със седене вкъщи не става. Със седене вкъщи става крайно отчуждение от хората и средата, после е трудно.

Спортът и хобитата са начин да си продухаш главата и да заредиш. Да понаместиш някои неща, да си донесеш радост, пък новите познанства са бонус.
Виж целия пост
# 24
Спортът и хобитата са дежурните клишета. Човек минава през период на осмисляне на нещата и тогава всичко става съвсем естествено. Втурването в спорт, нови хобита, танци-манци и всякакви женски съвети рядко работят, ако човек не е готов. Най-досадното нещо на света е някой да каже "запиши се на спорт, намири си хоби, запиши се на танци". Хората го казват ей така, колкото да кажат нещо. Ще й мине сръднята и разочарованието, то е като свършване на любовна връзка - очакванията и мечтите отиват на кино. Паническото търсене на заместител само влошава нещата, защото като не се получи, човек съвсем се сдухва, че нещо не му е наред или на другите не им е наред и изобщо нищо не е наред.
Виж целия пост
# 25
Година време е повече от достатъчна.
Не се ли втурнеш сега, макар и леко насила, после става удобно в извиненията.
Виж целия пост
# 26
Какво пък толкова има да се осмисля от млад здрав човек, завършил висше? Освен какво и къде да работи. Аз бих мислила за работата и какви пари ще изкарвам, а мъжете сами ще дойдат.
Виж целия пост
# 27
Анди, никой няма да иде у тях и да ѝ каже " Абе разбрах, че си сдухана и разочарована, та дойдох да ти разнообразя живота". Между паническото втурване да намериш заместител и стоенето вкъщи като кукувица има и едно нормално поведение, при което чивек просто гледа животът му да бъде разнообразен с нещо извън работа. И тогава нещата се случват по естествен път. Никога не съм си търсила гадже като съм била сама, но и не съм се заключвала вкъщи в чакане някой да се сети, че съществувам.
Виж целия пост
# 28
Аз сигурно съм досадна вече, но миналата година като ми казаха, че си оставяме вкъщи и много се подтиснах. Обичам си работата, бях преживяла и операция, разни други травми имах, исках си да съм си на работа, да се отвличам от душевните ми разстроиства. Обаче нямаше как. Тогава започнах да карам колело. То по принцип имаше кпп-та и не можеше много да се кара колело, но все пак и тотално се пристрастих. Съвсем сама докато карах си осмислях живота. Сега аз съм на съвсем различен етап в живота от авторката, но това каране на колело така ме зареди, буквално не съм я усетила тая пандемия, нито ми е било скучно. Аз контакти с реални хора не търся де. Та може би не ми е адекватен съветът.
Иначе имам доста неомъжени приятелки и те все искат да ходим по барове да търсят мъже и аз да им правя компания.
Виж целия пост
# 29
Била съм в изолация и е гадно. Бях попаднала в съвсем нова среда, и всеки там си имаше своята компания, аз не. Но така стана, че в тази нова среда постепенно се сближих с някои хора и стана забавно.

Та, от къщи няма да се получи. Тревиално или не - ако се срещаш с хора, все с някого ще се сближиш. У дома най-много да се сближиш с хладилника, а това не е добре за фигурата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия