Още по-смешно ми става като се сетя разни моряшки истории от парахода -“къде ти е …, бе? Ау, жена ми не ми го е сложила! Ам сега!”
Ама ме дразни като каже " взехМе ли Еди какво си"
Мисълта ми е, че детето участва в целия процес по избиране и гласене кое и защо да се вземе. После отваря куфара си и започваме да редим. Пак има наблюдение и инструкции от мама. Ама физически той извършва дейността и запомня. Защото децата учат чрез опит и дейност. Това не изключва помощта и насоката от родителя. Много ясно, че не го зарязваш самО да си преценява във възрастта 2-5 години. Отнема време, няколко изпразвания и пълнения на куфара, смачкани дрехи, преподреждане, обяснения защо не може да си вземе единкакво си /голямо е, няма място,/ като следват няколко опита да се вкара въпросното нещо в куфара и установяване, че не става. Но това е начина на учене. Така сам осмисля процеса и причините. Пък и замислете се, иначе какво ще правите цял следобед... така поне създавам занимание за няколко часа и то полезно 
Препоръчани теми