Две години бяхме гаджета с мъжа ми,тя открито показваше,че не съм и приятна.
Убеждаваше го да не се жени за мен.Оженихме се.
По стечение на обстоятелствата аз се сдобих със собствено жилище на 19 години и отидохме да живеем там.
От тогава свекървата съвсем ме намрази.
Конфликтите ни продължиха 20 години,не намерихме общ език.
Имахме репродуктивни проблеми,тя не спря да ме тормози,защото за нея аз бях,,виновната,,...,бях,,яловицата,,..,,некадърницата,,..
Когато все пак забременях,тя продължи да ме тормози.
Първо защото бях на 34-според нея на тая възраст здраво дете не мога да родя.Слава Богу родих го здраво.
Второ -защото раждах със секцио.,,Даже едно дете не можеш да родиш ,като нормална жена,,
Трето -детето е момиче,,Остави сина ми без наследник,,
И четвърто-детето не е на нейно име и не приличало на нея.
Сега е сама като куче в нейния апартамент,на легло е и чака да отида да и сменя памперса и да и донеса храна...
Аз отказвам категорично да го правя.Не може да очаква това от мен ,след като години наред ме тормози и оплюва.Мислела,че ще я гледам.На кое отгоре?
Готвя,но мъжът ми и носи храна,плащаме на жена да и сменя памерса.
,