как се справяте с ежедневните конфликтни ситуации?
изисквате ли от децата да се съобразяват с порядките у дома и до каква степен?
съобразявате ли се с тяхната емоционална нестабилност (надявайки се, че е временно явление) или действате на принципа, че всеки трябва да си владее нервите?
как реагирате на поредното тръшване, врътване, повишаване на тон, "онзи поглед"?
виктория не ми говори. снощи за пореден път се сдъвка със сестра си и след поредица забележки към двете, се наложи за пореден път да обясня на виктория, че е нужно да проявява повече зрялост и съобразителност в поведението към сестра си (в конкретния случай да не настоява за мило и членоразделно искане на помощ от страна на габриела, а като я вижда, че е уморена просто да й помогне без много коментар). заради упорството й, се наложи да й обясня, че всеки от нас е длъжен да се съобразява с останалите в семейството и че ако някой откаже да го прави, ще трябва да се научи да живее, а в нейния случай и да се отглежда, сам. тя каза "добре", врътна се и си отиде в стаята. сутринта направи всичко възможно да не се засечем из стаите и тръгна за училище без да каже нищо. не си е взела нарязаната ябълка, нито молбата за сип, която й написах за училище.