Отпускарска треска в лятната немска тема / 220

  • 22 042
  • 739
# 360
И аз съм била нападана....
няколко пъти.
Едният си беше абсолютно изневиделица, посред бял ден, на студентската алея в Манчестер, в близост до Университета, на път за общежитието. Също от тъмнокож, беше и в маска.
Виж целия пост
# 361
Катерич, ужас! И какво направи маскирания?

При мен ужасът беше след години пак на същото място, където бях нападана и заради една студентска инициатива се наложи да се прибера в 1 посреднощ. На почти същото безлюдно място и къщите, скрити зад зеленина, спря кола. От нея в тъмницата слезе мъж, гол до кръста, вдигна капака на колата и почна да рови в нея. И край този субект трябваше да мина и да вървя още 5 минути... За мен беше голямо изпитание, защото подминавайки го, не знаех какво се случва зад гърба ми. Имах чадър в ръката, с остър шип, бях го подготвила в случай на самоотбрана. Имах и един спрей за всеки случай в джоба ми.
За щастие нищо не се случи, но психически много се натоварих.
Виж целия пост
# 362
Да, ужасно беше, нямах никаква възможност за самоотбрана. Нито да побягна, нито нищо. Бях в мислите си по учебния материал, и ми дойде като гръм.
Какво направи ли? Ами беше нападение с цел обир.
Това не беше изнасилване, слава на Бога. Блъсна ме, взе ми чантата и избяга. В чантата ми бяха ключовете от общежитието, пари, документи..
После имах дълга разправия с администрацията на общежитието, защото искаха да им платя глоба от 50 Паунда за загубен ключ.
Спях на отключена врата, не ми даваха резервен ключ.

А аз и без това бях в шок, та се наложи да търся психологическа помощ и адвайзер, който да се застъпи за моя казус и да ми дадат ключ като жертва на насилие без да си плащам глобата. Добре, че се бях обърнала към полицията, та сводката от тях ми помогна за ключа.

За другите нападения няма да разказвам.
Виж целия пост
# 363
Сигурно е ужасно някой така да те нападне изневиделица. Не ми се  е случвало, слава богу. Били сме жертви на кражба, обраха ни вилата преди доста години в България. Чувството като влязох в нея след кражбата беше много неприятно, имах чувството, че на мен са посегнали.
Снощи си легнахме преди края на мача, сега разбирам, че италианците са били. Много се радвам, въпреки, че съм футболно незаинтригувана. Много я мечтая тая Италия, дано догодина сме живи и здрави и да няма повече ограничения, за да можем най-после да и се насладим.
Виж целия пост
# 364
Интересен беше мача. И двата отбора играха добре. Само не разбрах защо тези англичани не вкараха дузпите. Много ми е странно.
Чета че ще се затопля. Ще проверявам картите за басеина. Може пък да улуча нещо нерезервирано.
Виж целия пост
# 365
Много лошо с тия нападения. Тук също няколко изнасилвания в добри квартали имаше последните години и то към полунощ, не толкова късно.
Аз сега си мисля, че съм имала късмет тогава. Всяка седмица въпреки, че си ме шубеше се прибирах след полунощ и си беше като филм на Стивън Кинг. Като слезнех на магистралата понеже автобуса не влизаше в градчето минавах първо покрай една дълга телена ограда. Вътре имаше някакъв гараж за ремонт на коли и навсякъде разхвърляни гуми и части. После минавах покрай центъра с много широка улица и една църква. И накрая стигах до едно стръмно стълбище от поне 40 стъпала, имаше лампа горе, от двете страни храсталаци. Там най-много ме беше страх, все си мислех че ще изкочи някой. Обаче никога не срещнах човек. То в 2 през ноща в това малко градче всички спят. Само веднъж в съседната къща бяха разбили стъклената врата хвърляйки една свинска глава. Нападение срещу съседа който си беше наци. Същата нощ видях кола малко преди къщите и вътре имаше мъж с маска свинска глава, но подминах много бързо.
На мен фантазията ми е много голяма. Веднъж семейството при което живеех отиде на кино, какъв страх брах. Една огромна къща, с големи прозорци и без пердета. От едната страна след градината започваше гора. Никога няма да го разбера това да не слагаш пердета. И сега половината ми съседи нямат. Тогава се заключих в банята, че си дойдоха много късно.
Виж целия пост
# 366
Катерица, Бибит, ужасно. Sad

И аз съм се прибирала късно-късно преди години. Бяха по-спокойни времена, а и явно съм имала късмет. От 2015 насам не смея да ходя сама по улиците късно вечер. Sad Признавам си, че се чувствам некомфортно ако след мен ходят по-тъмнички субекти... дори и през деня.
Сега ме е стах за детето като тръгне само есента до съседния град на училище. Колко му е да спре някоя кола и да натовари едно 10-11-12 годишно?!?!?! Има такива случаи от последните години. Уффф... как се справяте с тези страхове? Детето ще го подкова опреснително с инструкции, но не искам и да го плаша прекалено.
Виж целия пост
# 367
Това с нападенията ако ще става, ще става. Аз бях нападната в работен ден в 6 сутринта във влака, и то не с цел грабеж. Докато си четях книжката хич и не бях забелязала, че всички са слезли и се е опразнил вагона, аз слизах на предпоследната спирка. Извадих много голям късмет, че ми се размина със сравнително малко щети физически, но психически беше голям проблем, който после се задълбочи от неподходящо отношение на полицията - поставяна бях под натиск да “разпозная” нападателя и 10 пъти викана в районното, след това трябваше и в съда да давам показания. И при мен беше африкански тъмен субект, още преди кризата с бежанците и нсплива и на други. Weißer Ring ми помогнаха много, но се свърши с наивитета и спокойствието, винаги съм нащрек.
P.S. След шока от нападението още по-голям шок беше как слязох от влака плачеща, раздърпана и окървавена и пълен перон с хора се обърнаха на другата страна и се направиха, че не ме виждат. Чак като седнах на улицата да чакам полицията дойдоха две жени да ме питат как съм и могат ли да направят нещо за мен.
Виж целия пост
# 368
В Холандия никакви пердета не съм виждала. На мен ми изглежда да редят хола като витрина и да сядат вътре вички да ги виждат.

Полицейската и съдебната система са по-справедливи от око-за-око, но за сметка нажертвите. Жертвите са ангажирани години наред, за да се получи наказание в крайна сметка и евентуално.
Виж целия пост
# 369
Никак не се справям със страховете си. Притеснявам се непрекъснато за детето, когато пътува само с метрото, въпреки че е наблизо. Само като го погледна и той вече си знае “ Да, да, да оглеждам обстановката”.
Виж целия пост
# 370
margolotta 🤗

Blеu, трудно се справям, особено след 2015- та година. Помага ми молитвата.
Виж целия пост
# 371
Марголота, Scream, твоето изживяване звучи страшно!!!

Рейна, същата вечер след моето нападение на всичкото отгоре бях сама за 2-3 седмици в голямата къща(и аз бях при немско семейство Grin). Те имаха плътни завеси на големите прозорци, дръпнах всичко да не се вижда, но имаха и приземна част, също с врати. Притеснявах се да не съм проследена и някой да тръгне да разбива врати или прозорци... Филмът в главата беше голям. Иначе по принцип нямаше проблем да оставам сама в дома им.

Синьо,ако е с колело е по-трудно да се случи нещо. Или е в група с други деца, или не е само в автобуса. На мен фантазиите ми са по пусти места, където няма жив човек.
Виж целия пост
# 372
margolotta, Hug. Благодаря, че сподели.
... се обърнаха на другата страна и се направиха, че не ме виждат.
Sad Sad Sad

Бибит, с трамвая ще пътува. Огромна група деца от нашето село пътува натам. И училището е точно до спирката. Но пак ще го мисля.
Виж целия пост
# 373
И аз се страхувам да пускам децата сами и все някакви филми са ми в главата. Миналата седмица големият излезе на разходка из нашето градче към 21.30 и някакви гамени го замерали с обелки от шам фастък от колата си, минали покрай него 3 пъти и изчезнали, като тръгнал да ги снима с телефона. Сега не му давам да излиза да се разхожда, като се стъмни.
Виж целия пост
# 374
Снощи имах чувство, че половината Италия се намираше в Кьолн. Егати алармата вдигаха, но и аз се радвах против англетата. Хак им е заради Дания.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия