За мъжете и за жените. Злото, без което не можем.

  • 72 068
  • 5 198
# 105
За мен връзката никога не е означавала да нямаш свой живот, но обезателно вече нямаш стария си живот. Прекалено много хора се вкпочват в това нищо, на което са свикнали, да не се промени, и в крайна сметка не успяват да допуснат друг човек и неговия живот до себе си. Обикновено тези хора по интересен начин се опитват да натамънят другият човек да вярва, че това е напълно в реда на нещата, а не че го ползват за удобство, без оглед на неговото.
Виж целия пост
# 106
Е, не, тук не съм съгласна, хайде неговият живот да не става мой, а моят негов. Това, че сме едно семейство, не ни прави един човек. Аз си искам моя си личен живот. Съобразяване, компромиси, да, от двете страни разбира се, но да не се обезличаваме в името на другия или на семейството.
Никой не казва да нямаш личен живот. Но във връзка ли си с някого,  то трябва да се съобразяваш с него. В противен случай защо си във връзка?
Какво разбираш под обезличаване? Като дойдат децата те стават номер едно и всичко останало е на заден план. Познавам майки които сами си отглеждат по две деца и не бих ги нарекал безлични. По-скоро са всеотдайни за децата си и доста компромиси правят с личния си живот и желания във името на децата. Ако не искаш да се посветиш на децата си,  защо тогава трябва да имаш деца?

Да,  има много съжителства без брак но тези съжителства се градят на взаимно доверие. Ако е на взаимна изгода само.....
Виж целия пост
# 107
Знаеш ли колко съм се съобразявала. Аз съм човекът, който сигурно най-много се е съобразявал. С мъж, с роднините му, с детето. С детето да, там ми е някак напълно нормално да се съобразявам.
Но с другите... Сега като се обърна назад, това над 20-годишно съобразяване съвсем сериозно ме обезличи. Много, много ситуации, в които съм пренебрегвала себе си. Грешка! Съжалявам искрено, че съм го допуснала, но не мога да върна времето назад...
Виж целия пост
# 108
 Аз не съжалявам. Дала съм най-доброто от себе си и е било по мое желание.
Но сега съм в друг етап..
И се усещам съвсем различна. Не толерантна, не търпелива.. И се чудя дали не съм в друга крайност.
Виж целия пост
# 109
Съжалявам, много, но вече и аз съм в другата крайност за добро или зло. За мен за добро, другите да му мислят. Пък може и за тях да е за добро, знам ли. Но вече никакви компромиси, свърши тая....
Виж целия пост
# 110
Обърни палачинката, изпечи си я и я изяж.
Винаги може да си го направиш чистичко и розово, само да узрееш за идеята.
Виж целия пост
# 111
Уиш,  някой от критериите може и да се пренебрегнат.  Но принципите -  никога.  Въпросите са  какво искаш и какво си готов да пожертваш за нещо,  за което няма гаранция и само времето ще покаже кое какво е.

Горджъс,  предполагам ще се съгласиш,  че в една връзка двамата партньори са равни. И в такава светлина живота става общ,  а не мой и твой.  В такъв случай едно от нещата е да уважаваш партньора си и да се съобразяваш с него, като на моменти това изисква да преглътнеш егото  си.
Темата е доста дълбока,  идеална за дъждовен уикенд с чаша кафе в ръка Simple Smile

Преглъщаш докато се задавиш и после?
Виж целия пост
# 112
Уиш,  някой от критериите може и да се пренебрегнат.  Но принципите -  никога.  Въпросите са  какво искаш и какво си готов да пожертваш за нещо,  за което няма гаранция и само времето ще покаже кое какво е.
Добро уточнение. Съгласна.

Ей, ама чакайте малко. Естествено, че ще се съобразя с човека, когото обичам. И естествено, че той ще се съобразява с мен. И още по-естествено, съобразяването е взаимно. Иначе, защо да си губим времето?
Виж целия пост
# 113
Уиш,  някой от критериите може и да се пренебрегнат.  Но принципите -  никога.  Въпросите са  какво искаш и какво си готов да пожертваш за нещо,  за което няма гаранция и само времето ще покаже кое какво е.

Горджъс,  предполагам ще се съгласиш,  че в една връзка двамата партньори са равни. И в такава светлина живота става общ,  а не мой и твой.  В такъв случай едно от нещата е да уважаваш партньора си и да се съобразяваш с него, като на моменти това изисква да преглътнеш егото  си.
Темата е доста дълбока,  идеална за дъждовен уикенд с чаша кафе в ръка Simple Smile

Преглъщаш докато се задавиш и после?
Преглъщаш егото си но не нарушаваш принципите си !
Виж целия пост
# 114
Това как става - не знам…
Виж целия пост
# 115
Това как става - не знам…
Учи опита .... или липсата му  Wink
Виж целия пост
# 116
Това как става - не знам…
Егото не е правопропорционално на наличието и придържането към принципи, дори си мисля, че е обратното...
Може и да бъркам, все пак съм още малък и не ги разбирам много тия сложни корелации.
Виж целия пост
# 117
Егото е ответна реакция на някакви принципи. Балансираното е в основата на здрава емоционалност и щастлив живот.

Ще пораснете, ще се научите.
Виж целия пост
# 118
Егото не е най-добрият пътеводител и съветник. Особено когато съм емоционална - ядосана, тъжна, тогава верно изкарвам мъжа ми най-голямото зло. А той не е.
Виж целия пост
# 119
рок, това не е его, а отдушник
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия