Мисля, че проблема идва оттам, че когато хората видят някой, който е достатъчно самодостатъчен, първата реакция е да го причислят в категорията на "абсолютната самодостатъчност" (образа, описан от Лан в първия му абзац), което не е задължително вярно, а в повечето случаи дори не е.
Но драмата не идва от наличието на самодостатъчните хора. Драмата идва от тези, които ги сочат с пръст като нещо едва ли не лошо и които обикновено са хора със слаби или никакви интереси, социални контакти и т.н. тоест нямащи какво да правят и до голяма степен зависими от другите, които трябва да им създават почти всичко, вкл. хубави моменти и емоции.
То дори образа, описан от Лан, не е абсолютно самодостатъчен, поне до момента, докато не предприеме ефективни действия да бъде 100% независим от всичко и всеки по всякакъв начин.
Виж целия пост
Но драмата не идва от наличието на самодостатъчните хора. Драмата идва от тези, които ги сочат с пръст като нещо едва ли не лошо и които обикновено са хора със слаби или никакви интереси, социални контакти и т.н. тоест нямащи какво да правят и до голяма степен зависими от другите, които трябва да им създават почти всичко, вкл. хубави моменти и емоции.
То дори образа, описан от Лан, не е абсолютно самодостатъчен, поне до момента, докато не предприеме ефективни действия да бъде 100% независим от всичко и всеки по всякакъв начин.
Съм и доста темперамента, така че изстрелвам нещо рязко на моменти. Кратко и директно. Маркирам граници така. Иначе, да, неглижират се нещата и отива на слободия, ако не се слагат някакви граници. 
