161 нови Американки празнуват 4ти юли - Добре дошла, Лъки!

Ааа, много е красива есента при нас.
Град като град, за последните петнайсет години всъщност много целенасочено го благоустройват, имаме много паркове, велоалеи, тротоари вече навсякъде (като дойдох нямаше никъде извън градския център, голяма мъка). Големите градове тук не са туристически, а и вие сигурно набързо сте минавали, затова така ти е изглеждало. На повърхността си е чудесно място за живеене и работа. Ама...липсва му нещо. Но това нещо от всички места, където съм ходила тук, само в ДиСи го усетих така или иначе.

Обожаваме Америка, пъстрота, разнообразие, уют…просто я обожавам тази земя тук! Ние не се оплакваме от липса на социален живот в Америките. Има в изобилие. Който както си го направи!
В Бг не се чувстваме добре дошли и не ни е хубаво там. Ходим си само за да видим роднините без визи и това е!
Европа абсолютно с нищо не превъзхожда Америка! Нито с природа, нито с възпитание и отношение между хората!
Но определено сравненията са излишни и тормозят в повечето случаи, повечето хора. При едни има носталгия, при други хич! Аз съм от вторите…

Абе на мен са ми слабост някои места в Европата и из Близкия изток. Особено Кралството. Не изпитвам носталгия по тях, но все гледам там да се връщам, ако мога.

Разлики има, спор няма, това не означава, че едното е по-добро от другото непременно. Лъки, ще си създадете среда и ще се почувствате по-добре. Около децата, особено като тръгнат на училище, многото контакти и по-честите социални събирания са неизбежни. Работните места също могат да са такива, зависи от естеството на работата и от размера на компанията. Отнема време, особено след определена възраст, но не е невъзможно.

Аз имах предвид момичетата, които са тук от няколко месеца, като So Lucky*,  пък и ние по-старите да си кажем две-три думи и да раздвижим темата

rosss хубаво го е написала ianajar, че зависи на какъв етап от живота си е човек. Аз визирам тинейджъри в гимназиални години, които тук нямат свободата на тинейджърите в Бг и семейства с деца, които едва ли купонясват по цяла нощ, търсят вече друг начин на развлечения. Иначе за студентка в Ню Йорк не се и съмнявам, че социалния живот ще е на 6 и няма да и се виждат очите от излизания и ходене насам-натам. Изобщо студентството в голям град тук е етап пълен с нетерсни занимания. Ама ако питаш някой студент в средата на нищото в Аризона или средния запад, ще е на съвсем друго мнение. Лично познавам такова дете, дошло тук от Бг в колеж в село в Аризона. Ми беше изпаднало в дълбока депресия детето на това село, където и трябваше кола дори да отиде до аптеката. Та много си зависи в коя част на Америка си.


Baby* може така да се получи и при нея, но едва ли ще се върне преди да завърши. Ще поживеем и ще видим.  Ясно е,  на мен най-вече ми е ясно, че е едно да си на ваканция някъде /в Бг в случая/ и съвсем друго да живееш на това място, но аз с две ръце подкрепям те докато са млади да отидат да живеят на различни места - Испания, България, Латинска Америка - където искат, за да си изградят сами представа и да вземат осъзнато решение къде искат да живеят. В САЩ винаги могат да се върнат, знаят как е живота тук. Сега са млади и им е време да опитват различни места.

NaviMK радвам се, че се чувстваш на мястото си тук! Това е страхотно. Дай Боже всеки да се почувства така рано или късно.

Хората сме различни и различни неща ни правят щастливи. Аз не се оплаквам от САЩ, но мога обективно да видя разликата межди тук и Европа. Има сфери, в които Европа печели, и други, в които САЩ печели. Хубаво е да можем да опитаме и двете

Може би се изразих неправилно с подчертаване на социалните контакти. Не е само това разбира се, нещата са комплексни.
Имаме среда, имаме познати не сме на необитаем остров. Лично за мен цялата картинка на новодошъл ми е тягостна. И не бих казала, че сравнявам толкова много, и преди зелените карти пак пътувахме много и най вече около щатите. Знам каква беше Америка преди 10г.
 Вероятно и пандемията си оказва влияние, в начина на живот на цялата планета.
Аз лично имах много добър стандарт на живот в България и може би за това не мога да се влюбя в американския си нов живот. Единствения плюс за сега е по високия стандарт на живот тук, но както казах това не ми е липсвало преди, че да му се радвам сега като някаква новост. А и живота на кредит не е нещо, което мога да изтъквам като успех.
Знам, че всяка от вас е права, уважавам всяко мнение. Обаче не вярвам, че ще дойде ден да пиша постове като този над моя...

И аз така смятам - докато е млад, човек е хубаво да попътува и да поживее на различни места, сред различни хора и култури. Така изборът не е най-лесен, но е най-осъзнат.

Irka, Ianajar,
Много сте прави.
Щерката беше студентка на място, което за мен беше приказно, но според нея не. И може би то я подтикна в избора й на град за живеене

Че то къде не е така? Студентите в дълбоката българска провинция едва ли имат шарения и многоцветен социален живот на тези в София. Ако пък и е от друга държава, съвсем. Някой по-горе каза, че животът е такъв, какъвто си го направиш и аз съм много съгласна.
So Lucky е още новичка, и аз съм минала през това, предполагам повечето сме. Наскоро четох писма (аз като дойдох интернет и/или телефонни разговори с близките беше лукс), които съм пращала на семейството си в България през първите ми месеци в САЩ. Все едно ги е писал някой друг, някой изключително наивен човек:)
Обожавам Америка. Пътуваме много и попиваме от чужди култури, всяко място си има своите предимства и недостатъци. Някой ден бих живяла по малко на много различни места. Но ако трябва пак да избирам между САЩ и България, не бих се замислила и за секунда.

Това че американските тинейджъри (говорим за непълнолетни деца, нали?) нямат “свободата” на българските им връстници, аз лично го приемам като позитив.

На мен тук започна да ми харесва напълно след 3та, дори 4та година. Сега го наричам у дома. България си я обичам както преди, това не се е променило и винаги се чувстваме добре там, ходим си за по три седмици всяко лято на почивка. Не мога да разбера хората, които не си ходят с години и не се чувстват добре дори на почивка там. За мен това е доста крайно, понеже все пак гова е родината ти. Такива няма около нас(не, че общуваме и с много българи, де..), но хората са различни. 🤷🏼♀

Аз съм от тези хора които не са се прибрали в Бг от години но аз израстнсх тук и синът ми се роди тук. В Калифорния абсолютно нищо не ми липсва от България

Според мен зависи и кой какъв живот е имал в България, оттам идва нежеланието да се посещава родината...естествено, че ако е живял трудно и тук е намерил по добри условия/ емоции,
 ще харесва тук повече.
И аз намирам за крайно, неприбирането с години.

Еми, твоето е друго - ти си израстнала тук и за теб тук е родина, ти явно нямаш много връзки с България. Ние дойдохме тук преди 6 год. и имаме много причини да се прибираме всяко лято, а и си ни харесва и природата, заведенията, забавленията. 😀 Това лято дори ще изпратим щерката за цялата ваканция, че говори български като циганка. 🤣

Хората, които се чувстват у дома в чужбина си ходят предимно в Бг заради възрастни родители.
Ако нямам родители, заради които да си ходя в България, и ваканцията годишно ми е само 2-3 седмици, ми не, не виждам никаква причина да продължа да ходя в България.
Светът е огромен, личният ми списък с местата, които искам да посетя е безкраен - няма да ми стигнат пет живота. Да искам да си прекарвам кратката ваканция по кафенетата в центъра на Благоевград (например), и да наваксвам с кварталните клюки и с подновяване на изтичащи документи и бюрократщини - ми не, мерси. Мерси, Родино. По странно за мен е хора, които живеят в САЩ 20+ години, които не желаят да се интегрират и продължават да се редят на опашки да гласуват, например, за шутове като Слави, но които пет пари не дават какво се случва в САЩ. Хора, които са се вклинчили в българските драми, две изречения на кръст на английски не са научили,  и друго не искат и да знаят, освен кога ще дойде оркестър незнамсикой в “Механата” тоя месец. Ваканциите им се изразяват в Ахтопол, цаца, както и маси и чалга до безкрай. Щом ще си говорим за крайности - не го казвам за друго.
И аз нямам вече такива хора около мен, междувпрочем. Нямам и идея защо такива са въобще тук и правя голямо евала на местните хора, които толерират, и толерират, и толерират.
На мен ми отне много повече от 3-4 години да се почувствам тук като у дома си. И това беше свързано повече с личното удовлетворение и изключително много усилия и труд да бъда част от хората, които са ми дали шанс, отколкото с изискването на светът да се нагоди според моите очаквания и нагласи.  Очакването да си построим една миниатюрна България в САЩ.
Очакването хем да сме само гурбетчии, хем да се ползваме с всичките благинки на американски граждани.
Ако това искаме - не ни се получава.

Нямам и такива около нас, които да си прекарват така ваканциите, но свят шарен. 🤷🏼♀

Дай шанс на широкия свят да ти покаже природа, “заведения”, забавления. Прекрасно е.