Забележете в началото на видеото как имитира звука на течаща вода.
Откъде му идва наум?


https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?w=wall-158123700_57078
Берг:
Измий зеленчуците.
Изчисти ли?
И яденето се готви.
Ооо, много хубаво. Прекрасно ястие. Зеле с кайсии.


Зеле с кайсии.
Хаха
Може да патентова рецептата. Едва ли някой друг се е сетил за такава комбинация.
======================
Берг е дала линк за видео, в което едно дете говори много умно за трудностите, които срещат децата със специални потребности при записване на училище. Първо го видях в профила на Джейда тази сутрин. Знаете, че дъщеря й е с церебрална парализа. По повод видеото Джейда беше написала, че десетки пъти сърцата им са били разбивани, защото училищата не искат да приемат Мелиса под натиска на родителите на другите деца.
Изгледах видеото. Детето се казва Емре, то самото е с някакво заболяване, но толкова интелигентно говори и разсъждава.
Сигурно много възрастни хора не биха успели да се изкажат така смислено по темата.
Берг му е благодарила, на него и на родителите му.
После е написала и някакви свои неща.
От момента, в който Али започна училище съм свидетел на трудностите, с които се сблъскват децата със специални потребности и като родител винаги съм се опитвала да реагирам. В класа му имаше момиченце с аутизъм и въпреки че училището я беше приело, беше подложена на ужасен тормоз от съучениците си. Физически и вербален. Майка й организира с много вълнение парти за рождения й ден, за да улесни всички организира специален превоз. Повечето отказаха поканата. С един милион оправдания. Отгоре на всичко им доставяше удоволствие да дразнят детето, подхвърляйки му „Няма да дойдем на партито. Майка ми не иска да съм ти приятел, ти си болна“. Опитахме се с една майка да разговаряме с другите семейства. Те заявиха, че се страхуват от болното дете, не влияло добре на децата им, не го искали. Накрая нас обвиниха, че не сме ги разбирали. Аз съм майка, която е отгледала първото си дете в постоянен контакт с наш най-близък човек, който е със специални потребности. Лелята на Али, сестрата на Халит. Нейното място в живота на Али не може да се сравни с това на никой друг. Първо от нея научи какво е състрадание, какво е да носиш чиста душа, какво е да се смееш от сърце, да обичаш, да прегръщаш, да целуваш.
Никога не се е страхувал от нея. Никога не я е отбягвал.
Ние сме тези, които възпитваме децата си.
Те правят това, на което ние, родителите им, сме ги научили.
Между другото всички родители, които имаха негативно отношение към „различното“ дете бяха завършили в чужбина, все в престижни университети. Ако ги попитате, с часове наред ще ви говорят за правата на хората, за правата на децата, за личностното развитие.
Направихме и невъзможното, но все пак успяхме да убедим останалите да дойдат на партито.
Всички деца много се забавляваха.
Отписах Али от това училище, но запазихме връзка със семейството на „болното“ дете. Даже се срещахме през уикенда. Прекарвахме си страхотно времето заедно.
Мина време и една от майките, която беше най-негативно настроена, роди второто си дете. Малко по-късно му беше поставена същата диагноза като на детето, което беше постоянно тормозено и подигравано заради своята различност.
Аутизъм.
И най-голяма помощ и подкрепа получи точно от майката на момиченцето, което повечето не искаха в класа.
Нека научим децата си да обичат хората с всичките им различия.
Да защитават другите, да не ги делят, да бъдат състрадателни, да имат будна съвест, да се борят за справедливост и еднакво отношение към всички.
Децата са огледално отражение на своите родители.
Ако искаме утрешния свят да е по-добър, нека в това огледало се вижда доброта, красота и порядъчност.

, момичета 







































