Всъщност в дъното на това, което описвате за мен стоят точно комплекси. Изяжте ме ако искате.
Подписвам се под това. Обичам вниманието само на хората, които харесвам, а непоискано внимание ми носи само негативни емоции. Не ми е толкова крехко и жадно егото.
Грозната истина е, че ако не си съблезъб караконджул, като се врътнеш и полендзиш малко, все ще има мъже, които да ти обърнат внимание, та за мен не е атестат за "качество". И следователно също смятам седенето в нисък старт кой ще ти обърне внимание за комплекси. Добре, че не съм мъж, такива щях нарочно да ги гавря с безразличие.

По конкретния казус- ако си мислят как да се сварят в обедната почивка, да си откраднат докосвания, може да се смята за ментална изневяра. Ако само се бъзикат и то пред другите колеги- не. Освен това проблемът е, когато е насочено към конкретен човек. И аз съм пиперлива, но не си избирам един и да се вторача, това вече си е гадно.
Да иде да скача с парашут и да кара кану, че да разпусне. Егати разпускането.
) Вие викате комплиментите не били на мода.