а как се обличате за театър/опера?

  • 9 176
  • 34
# 15
Гледам да съм по-официална. И винаги съм обичала да се обличам по-добре като ходя на театър (ежедневното ми облекло е спортно) още от малка. Имам особено отношение към този вид изкуство - на 5 години за пръв път стъпих в театъра "за големите" и много го обичам. Някак неуважително ми се струва да отида с дънки  Embarassed. За жалост наскоро не съм ходила поради липсата на време.
Виж целия пост
# 16
Е как? Театърът е празник за душата...Не мога да отида с дънки, вътрешното ми "аз" ще е против.

Напълно подкрепям Peace
Не нося задължително костюм,но съм по-елегантно облечена в сравнение с ежедневния ми по-спортен стил.
Виж целия пост
# 17
Въпреки че виждам и хора облечени с дънки, лично аз винаги гледам да съм с панталон или пола. Особено за операта, където се усеща специфична атмосфера на култура и класика, наистина ще се чувствам неудобно ако се появя спортно облечена.
Виж целия пост
# 18
Обличам се както ако просто излизам някъде Wink
Виж целия пост
# 19
Официално!Театърът е моята голяма любов,музиката също,отдавам им заслуженото уважение!
Виж целия пост
# 20
Виждала съм много хора по дънки и всякакви спортни панталони да влизат в театрите или операта.
Аз немога да си представя да отида така облечена - това е въпрос на възпитание и себеуважение. Не ходя с вечерна рокля с гол гръб, но винаги официално облечена.
Виж целия пост
# 21
Ходя облечена като за работа, защото обикновено нямам време да се прибирам, да се преобличам. Естествено, не по дънки, но не и нещо специално или прекалено официално.
А действително навремето тоалетите бяха повече от впечатляващи. Майка ми и до днес има няколко дълги официални рокли, които вече никъде не могат да влязат в употреба.
Виж целия пост
# 22
Мда. А преди известен брой години мои колежки искаха да ходим на опера, защото, цитирам: "We're all dressed up and nowhere to go".
Много тъжно това, многооооооо!

А между другото милата ми майчица ми е подарила чудна червена пелерина. Облякла съм я веднъж за две години, за концерта на Берлинската филхармония. Дали пък да не ида на Набуко?  Joy
Виж целия пост
# 23
А между другото милата ми майчица ми е подарила чудна червена пелерина. Облякла съм я веднъж за две години, за концерта на Берлинската филхармония. Дали пък да не ида на Набуко?  Joy

само ако перелинката има скрито джобче за семчици, че да не ти се разваля удоволствието от представлението!
Виж целия пост
# 24
няма, пусто да остане. Ушила ми я е като на тримата мускетари, ама по-длъжка  hahaha Joy Joy Joy И едно алено червеноооооо...
...ама наистина, едно време - пък хеле в Добрич, където живеехме срещу театъра и редовно ходехме на някакви представления, а и камерната зала за концертите беше една луксозна, един Луи нинамсикойси - такова гласене падаше, прически-мрически, а сега - нъц.
Виж целия пост
# 25
Чувствам се еднакво добре както по дънки, така и с по-официални дрехи (но дрехи от типа на рокля с гол гръб, шлейф, пелерина, ръкавици с пайетки и воалетки и т.н.Grinning никога не бих сложила за родните представления, а може би и по принцип за такива прояви). Демонстирам добро възпитание не с официално облекло, а по-скоро с подходящи маниери - не-люпене на семки, не-говорене със съседа и по мобилния, не-задрявмане... Уважение и интерес към изкуството и творците обаче демонстрирам най-вече с посещения на постановки, по-чести от веднъж годишно Wink
Виж целия пост
# 26
няма, пусто да остане. Ушила ми я е като на тримата мускетари, ама по-длъжка  hahaha Joy Joy Joy И едно алено червеноооооо...
Носи си я, мари. Сега това е последен моден писък- червена пелерина. Даже се замислих дали да не си ушия таквоз нещо, ама сигурно ще приличам на домат.  Blush
Виж целия пост
# 27
само на театър съм ходила с ежедневно облекло.
Виж целия пост
# 28
спомням си как майка ми имаше тоалети специално за такива събития, а баща ми задължително слагаше вратовръзка. обожавах да ги гледам как се "гласят" преди да тръгнат...

...

държите ли на онзи специфичен стил и атмосфера, които съпътстват ходенето на опера и театър или може и по дънки? дали е въпрос само на изисквания или и на (себе)уважние?

по темата аз съм недостойна, но е хубав повод да ви разкажа как моят дядо и моята баба ходеха на театър,  опера или балет, изложба,.. Разтъжвам се ,  затова накратко:


официално облечени, строги тоалети, баба ми задължително имаше поне няколко ушити от 'модистки' тоалета за сезона, а дядо ми беше винаги изтупан с костюм, златни ръкавели, вратовръзка или папионка, разбира се.
винаги преди събитето 'хапваха' леко, след театър/опера/балет дядо водеше баба във Военния клуб на ресторант. предварително отваряха Книга за операта, за да прочетат либретото,  независимо, че винаги купуваха от мястото. никога не забравяха театралния бинокъл, от слонава кост, купен от прадядо ми от Русия.

Винаги след представление, което ги е впечатлило ( баба ми) изпращаха благодарствени писма до актьорите. Баба имаше кореспонценция с Георги Георгиев - Гец, най-великия бг актьор, по този случай. Помня, че специално уточняваше, че е възрастна жена и че се възхищава от него, без 'задни' мисли. ( разбира се, не с тези думи, но това беше идеята). Говрореха за изкуство.

общуването с изкуството е празник, официалното облекло показва не само отношение към него, но и към артистите на сцената.

разбира се и аз гледам да съм облечена почтително, но времената на баба и дядо за съжаление май са отминали за изкуството в България. Жалко.

 Peace
Виж целия пост
# 29
Не само времената на баба и дядо са отминали... Самото изкуство често не предполага възхищение и уважение (опитвам се да го кажа по-меко  Confused).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия