Къванч Татлъту 💙 - минали и бъдещи проекти, партньори - 98

Согласно новости от Tv100 идёт подготовка к съемкам художественного фильма «Праздник влюбленных» производства Nar Film. Популярный актер Кыванч Татлытуг сыграет в картине роль адвоката Юсуфа, продюсировать фильм будет Özcan Alper/ Озджан Альпер. Также известно, что фильм является экранизацией одноименного романа известного писателя Kemal Varol /Кемаля Варола.

Создатели ленты делают большие ставки на участие в проекте Кыванча Татлытуга. Критики говорят, что роль как будто специально написана «под него» и пророчат фильму успех. Напомним, ранее в своих интервью Кыванч не раз говорил о том, что он более нацелен на работу в художественных фильмах, чем телесериалах. Артист рассказывал, что полнометражные картины дают больше возможностей полностью раскрыть свой талант.

За сега Мехди не го обвинявам за нищо, Зейнеп сама реши да се омъжи за него, за да угоди на онази кукувица " майка си ". Той прие това, че не го иска първия път. За какво и трябваше да се съгласява после ? Само не зная какво си представяше, че трябва да представлява бракът им Можеше да се откаже, още когато и показа стаята си и каза, че това ще е тяхната стая. Изчака да се съберат гостите, да облече роклята, за да разбере, че не иска да се омъжва за него, ами гадничко си беше. А после отново се съгласи все пак. И той след всичко, което се случи не се държа зле с нея, да видим нататък как ще е, но си мисля, че като разбере истината е възможно да стане гаден Доста избухлив е, но за сега не ми изглежда да е лош, а само много горд човек, който няма да позволи никой да го прави за смях. А Зейнеп точно това прави в момента, до който съм стигнала, лута се и не знае на кой свят е, иди ми, дойди ми е нейното. Трябваше да сподели истината с него, а не да продължи с лъжата на майка си. Сега, когато разбере ще е още по- лошо, той и така не повярва, че Фарук и е брат. Зейнеп постъпи глупаво, че не изчака да го опознае поне малко, и тогава да решава, за какво беше това бързане със сватбата ? Вярно, че се почувства изоставена от всички, но ... Тя сбърка, че изобщо реши да се върне в махалата, втората и майка изглежда, че наистина я обича като свое собствено дете, поне за сега, а онези двамата определено не заслужават да ги нарича родители. Ама нали е добро същество, сама си съсипа живота, какво ли още и предстои да изживее ?  За сега ми върви наистина трудно, но не е първия такъв сериал, не мисля да се отказвам още, любопитна съм

продължавай напред, ще ти стане по-интересно! втората майка играе много важна роля в целия сериал. А Зейнеп милата през целято време се опитва да угоди на всички....но накрая намира своето щастие, финалът е супер хепи!!! надявам се успях да те навия още малко:))

Романът „Aşıklar Bayram“ е избран за книга за авторски права на 2019 г. от Dünya Kitap и получава наградата за роман Attilâ İlhan през 2020 г. с впечатляващия си разказ ...

„Денят на влюбените“, продължението на „Смъртта в края“, беше книга за разплата, която от време на време ще пълни очите със своите изречения, които ви обвързват на всяка страница, прочетена задъхано до края ...

„~ ... Светът вече не е първото място, покрай което току -що преминахме, много съжалявам.
Вземи тази болка в сърцето, хазан жълто, запази болката на времето, не можах да го понеса.
След всичките тези години може би нямам нищо друго освен всички тези спомени, които всеки път пренавивам, за да не забравя, които идват и се свиват до мен тихо всяка нощ, думите, които тихо циркулират в устата ми ... "

Това е и историята за психологическото и вътрешно пътуване на Юсуф до Карс, по пътя, по който те тръгват заедно, когато изведнъж вратата почука 25 години по -късно и намери болния си баща пред него ...

Докато чаках думата „Ба-Ба“ да излезе всеки път от устата му, той ме накара да се почувствам още по-разбит от сърцето, като каза „татко е недовършена дума“ ...

Недовършената история на Юсуф с Айлин, както и историята му с баща ми ме накараха да ме боли всеки път, може би съм прекалено много интернализирал тази ситуация ...

Празникът на влюбените е една от книгите, които мога да препоръчам на всички и да прочета с голямо удоволствие. Радвам се, че пишеш, Кемал Варол, продължаваме четенето с новата му книга „Черна мъгла“, приятно четене на всички ....
.............................

"Всяко дърво има сезон, за съжаление видяхте зимата вместо пролетта."
🍁
Това е роман за разчитането на баща-син, казва той на задната корица на книгата с думи, не с крещящи битки, а с мълчание, стоящи един до друг. Двадесет и пет години по-късно, с пристигането на баща, който иска да види сина си за последен път с вратовръзката в ръка и куфара, животът на сина му, който той се опитва да управлява за добро и зло, променя начина му на живот. Разбира се, отношението на анадолския народ, докато чете, ще стопли сърцето ви. Малките цитати, които авторът добавя в началото на главите, народните песни в книгата и буквите, които Юсуф пише за Айлин, която някога е оставил необявен, добавят цвят, докато четат. Докато четете приятна пътепис, човек не може да не постави под въпрос отношенията баща-син.
"" Не се насилвай, сине - каза Кул Якуп, - татко така или иначе е непълна дума. "
Приятно четене.

............................

Денят на влюбените е като сърдечна песен, която ще накара сърцето ви да боли, да пробие гърлото ви и да заседне на езика ви.
Тя започва с обединението на бащата и сина, които не са се виждали 25 години, в полунощ.
След това прекарваме 3 дни с негодувания, негодувания, съжаления и разчитане с прешлените, които са преминали.
Книгата е толкова пълна с емоции, зашити бод по бод. И е обяснено толкова красиво, толкова просто и толкова ясно, че тези чувства улавят хората отнякъде.
Чуваме от Юсуф най -вече за тази връзка. Когато го видях през очите на дете, разбира се, някои чувства ми бяха по -близки и познати.
Кемал Варол Куфранда каза: „Майките са обичани близо до смъртта си рано“, каза Кемал Варол Куфранда, сякаш го е потвърдил на Деня на влюбените.
Хареса ми книгата и нейната тема. Когато свърши, изпратих Хевес Али заедно с Юсуф.
Бях очарован от трите писма, които Юсуф изпрати. Но по някаква причина бях най -впечатлен от първия.
Сравних осмоъгълната шапка на Хевес Али с шапката на дядо ми, която намерих да виси на стената на нашата къща в селото, когато отидох години след смъртта му, и която наблюдавах минути, без да я напускам.
Бих искал да чуя повече от гласа на Хевес Али, който ми беше любопитен, докато четях „Имам смърт на върха“. Слушайки го и виждайки какво се е случило през очите му. Иска ми се той да ми каже малко, какво е чувството да носиш на главата си човек, към когото никога не си показвал любов от години.
Как сърцето остава в човек с очи в човек с петдесет?
Беше приятно да срещна познати герои, докато чета отново.
Например Adıgüzel. Пожелавам на всички да четат Haw. Всеки може да види света с това око.
Накратко, това беше красива книга, „Ден на влюбените“.

.................................

Роман, който ще напише името си сред класиците, за разкъсана връзка баща-син, заобиколена от пусти любови.
.
Събитията преминават за три дни, сякаш се отнасят до тридневния свят, доколкото стигат, а остатъкът остава, като рана по лицето, от детството.
.
Текстовете на поети или писатели, които са близки приятели с поезията, веднага разкриват техните различия. Това се превърна в произведение, което поставих до Отец и Сина ми, Крушовото дърво, Птиците тъгуват, Нашето голямо отчаяние.
.
Благодаря ти Кемал Варол. Благослови писалката си.
....................................

Пътна история от Диарбекир до Карс ... Историята на бащата и сина, който се събира (но) се събира след двадесет и пет години. Историята на негодуванието, гнева, непълнотата. До края на книгата чаках двадесет и пет години празнота и отсъствие, за да уредя сметки. Но нито това изчисление не може да се осъществи, нито Юсуф може да нарече баща си пълен „Баща“.
Връзката баща-син на Анадола е написана на много свободен и наивен език в различна художествена литература. Но мисля, че бих искал да чуя тази сърдечна история не от сина Юсуф, а от бащата Хевес Али. И все пак с удоволствие го прочетох.

..............................

Мразя всички бащи, които дължат на децата си дълг „от детството“, меко казано, защото човек, който дължи дълг от детството; Това е отделен въпрос сред населението като баща ми, така че никога не съм харесвал Хевес Али, въпреки че беше приключил. Но @kemal_varol21 написа цялата тази разправа толкова красиво, толкова тъжно, толкова искрено и толкова впечатляващо, че проля сълзи, докато четя последната глава и дори следното изречение: „Това, което наричаш татко, е така или иначе непълна дума“
Но това изречение ме хвана:
"Прости ми за всичко, което ти хрумне, като тежко бреме, което остава като лястовица от мен към теб, може би носиш към други сърца"
Има някой, на когото дължа това извинение 😏
Благослови писалката си, сърцето си, цялата тъга, която изпитваш скъпо @kemal_varol21
Благодаря ти, че ми даде чувства, които отдавна не помня ...

................................

️ „Вземи тази болка в сърцето, хазан жълто, пази болката на времето, не мога да го понеса. След всички тези години може би нямам нищо друго освен всички тези спомени, които всеки път пренавивам, за да не забравя, които идват и се свиват до мен всяка вечер, и думите, които тихо циркулират в устата ми.
Утеших се с нощта.
Изпуснах точката в името.
Не съм забравил, че те оставих като празна къща, която отеква съвсем сама по света. „
.
♥ ️ Запознах се с книгата на страницата за популяризиране на списание. И разбира се, фактът, че това беше пътуване до Карс и разказваше за живота на любител на саз, веднага привлече вниманието ми. Радвам се, че го прочетох. ️
.
Една нощ баща му, когото не е виждал от години, чука на вратата на къщата му и той има проблеми, с които да се справи. Затова трябва да отиде в Карс, Деня на влюбените. Но тъй като е много болен, синът му придружава баща му и започва пътуването от Диарбекир до Карс. Това всъщност е пътна история, която ще прочетете. Тъжна история на пътя ... Няма да е лъжа, ако кажа, че съм плакала малко. 😢💔
.
Father️ „Раздялата и смъртта са много сходни, каза баща ми. Хората остават на възрастта, в която умират. Така че без значение на колко години умирате, останалите винаги ще ви помнят на тази възраст. Мисля, че човек остава на същата възраст, когато скъса с някого. „
.
The️ „Съдбата на окото е да види, съдбата на сърцето е да изгори, сине мой, каза баща ми. „

...............................

„Раздялата и смъртта са много сходни, знаеш ли?“ - каза баща ми.
Той преглътна тежко и се опита да довърши изречението си:
"Човек остава на възрастта, на която умира. Така че независимо на колко години умирате, тези, които са изоставени, винаги ще ви помнят на тази възраст. Мисля, че човек остава на същата възраст, когато скъса с някого", каза той .

„Светът започваше да става тежък, като баща, който се беше оттеглил в ъгъла и тайно плачеше, за да не се видят сълзите му.“

"Всеки се нуждаеше от нещо по свой начин в този живот. Някои търсеха лек за раните си, а други, като него, се опитваха да кървят отново."

Исках да започна ревюто си с тези цитати. Не бих могъл да добавя тези думи, които докоснаха сърцето ми. Денят на влюбените е история на баща и първата книга, която прочетох от автора, хареса ми писалката му, хареса ми неговата стил на изразяване. Мисля, че ще прочета други книги с удоволствие, ако са такива.
Причината, поради която избрах книгата, наречена Празник на влюбените, беше темата. Тези, които ме познават, знаят моята привързаност към баща ми и аз съм много впечатлен от такива книги, затова ме боли носът, когато казвам татко. 😢 Тогава прочетох книгата озаглавен „Бащи и деца“ от Тургенев, беше прекрасно, когато тъгата се задави. (Странно е, че не искам да се удавя в тъга ☺) Тогава прочетох и обичах книгата, наречена „Червен микробус“ от Салим Низам, въпреки че не беше точно за бащата.Ако книгата, която исках да чета дълго, е Ден на влюбените, този път имаше късмет.
Книгата започва с почукване на вратата на млад мъж посред нощ. Лицето, което идва, е баща му, с вратовръзка с три нишки и дървен куфар в ръка след 25 години. Историята на пътуването ни придружава . В книгата са споменати много източни градове. Когато казвате Елазиг, Ерзурум, Бингьол, Малатия, човек се чуди къде ще завърши това пътуване. Това беше историята на живота на бащата, за която все още се чудех и исках да прочета в дълбочина .

.................................

➡️Първата книга на автора, която прочетох, не е кой е авторът. Ако ме питат, това е емоция и начинът, по който изразява чувствата си, е прекрасен. Заедно с Юсуф целунахме заедно челото на Хевес Али. За разлика от Юсуф, това е за втори път погребвах баща си.
Такива са отношенията на бащи и синове в Анадола, студени, далечни и невидими стени, зидари.

🍀 Авторът даде най -добрия отговор на въпроса „Може ли да се нарисува картина с думи, които използват химикалка като четка, хартия като платно и думи като цветове?“ 👌

🍀 От началото до края на романа Юсуф е укорен, обиден, ядосан и критичен към баща си.
Други читатели забелязали ли са? Подобно на баща си, Юсуф, подобно на баща си, се влюби в жена във всяко село и град, където отиде баща му. Той дори каза на Юсуф: „При петдесет души сърцето остава в един“. - казва татко.
Надявам се, че тези, които четат, осъзнават, че Юсуф е и син на баща си в университетския и бизнес живота си .☺️

🍀 Озан Али Хевеш е разделен от Юсуф в продължение на 25 години и в този процес той следи да чува от сина си чрез свои познати. Черно -бялата снимка, която са направили рамо до рамо със сина му преди 25 години също е на главата му в касетата с 8 ъгъла, но тази прегръдка никога не се е превръщала в прегръдка.

🍀 баща и син, които не са се виждали в продължение на 25 години, започва отново, когато бащата идва до вратата на сина си посред нощ със своя саз и дървен куфар.

UsЮсуф; неспособността да напусне болния си баща, за да не преживява преживявания, укдеси и последно съжаление, понякога 2 непознати, понякога баща-син 2 пътници, придружаващи се по време на пътуването на Хевес Али до празника на влюбените в Карс. светът с 1 сапун и 1 саван, който отдавна носи в дървения си куфар и заминаването на Юсуф от баща си като всеки син.
🌸 "Татко така или иначе е непълна дума."
🌸 "Нуждаем се от друг живот след смъртта си. Защото сме прекарали този живот само с надежда."

..............................

Ако ми казаха да ви разкажа роман, който обичате толкова, колкото и темата на корицата, бих казал Деня на влюбените със затворени очи. Прочетох го в първите дни на пандемията миналата година, след като го завърших, Слушах песента с думите в нея в продължение на дни и написах всичките си чувства към романа на Кемал Варол „ @kemal_varol21“ от моя акаунт в @hlya_akarsu. На някои страници нещо потъна в сърцето ми, понякога се усмихнах, а понякога намерих нещо от местата, където съм роден и израснал. Точно 40 години след изчезването му става дума за бащата, който дойде на вратата на сина си в полунощ с музикален инструмент в едната ръка и дървен куфар в едната ръка, сметката между баща и син, и падането им на пътя. Чета каквото и да пише Кемал Варол, може би това е класическо изречение, но наистина чета каквото и да пише Кемал Варол. Радвам се, че мога да принудя общо петнадесет от приятелите си да прочетат Деня на влюбените след мен 😌 .. и също прочетох, че романът ще бъде адаптиран за киното след пандемията 🌸 Кемал Варол трябва да бъде в всяка библиотека 📚

Нетърпението на феновете расте!
Подготовката за новия филм Aşıklar Bayramı / "Денят на влюбените" на Nar Film е в ход.
Kъванч Taтлъту се подготвя за снимките на филма, режисиран от Йозджан Алпер по едноименния роман на Кемал Варол. Филмът разказва за емоционалната връзка между баща и син.
Филмът е адаптация на романа на Кемал Варол. Режисьор е Йозджан Алпер. Сценарият е написан от Кемал Варол и Йозджан Алпер. Филм за връзката между баща и син. Къванч ще играе ролята на адвоката Юсуф, Сеттар Танръоген - баща му Хевес Али.
Кратко описание на книгата Aşıklar Bayramı / Денят на влюбените :
Сюжетът разказва за ситуация преди 25 години, за срещата между адвоката Юсуф, който страда от безсъние и не може да разграничи фактите от измислицата, и баща му, любител на пътешествията, който ги е напуснал с майка му, когато е бил на 15 години.
„Няма нищо по -тъжно и тежко в света от този, който върви с дълбока драскотина в сърцето си, а след това един ден на всяка цена прощава на виновния за раната.“
„Точно двадесет и пет години по-късно баща ми, със старата си връзка, с три корди в едната ръка и дървения куфар в другата, коленичи пред вратата ми и ме чакаше като смутен гост, който изведнъж се появи през нощта, или бивш кредитор, дошъл да изплати дълга си за дълго време "
... Облак от счупена любовна история надвисва над мъжът, който се опитва да разреши своя „проблем“ с баща си ... Или това са две любовни истории?
На първо място, това е роман за разплатата на баща и син. Главният герой на романа - това е разбор, където адвокатът чувства: „Като всеки син, колкото и да се съпротивлявах, бях победен от баща си от самото начало“.
В допълнение, това е буквално пътна история: караме от Диарбекир до Карс. Разстояния на дълъг път, места за престой, търсения, контрол, изоставени селски кътчета ... Болници в родния ни град ... Но в същото време слушаме историята на пътуване по памет. Пътуване, което се простира до най - дълбоките кътчета на ума.
Пътуване към тайната на двусмислената връзка на баща му -любителят на саз, чиито ученици и фенове го очакват във всяко имение, а и жените в живота му - преди всичко ...

Успех сериала "Курт Сеит и Шура" оказался не только на экране. Турецкая компания Luviyan Tak ı & Aksesuar (Luviyan Jewelry and accessorios) создала мужское серебряное кольцо - знаменитое кольцо Сеита, которое показали нам в одной из самых красивых сцен в серии - предложение руки и сердца Сеита Шуре.
Хоть оно и мужское, но хотелось бы иметь такое кольцо. 🥰
Компания работает онлайн. Она родилась у молодых предпринимателей и уже опытных продавцов ′′ Великого базара ′′ в Стамбуле.
https://www.instagram.com/kivancbrasilmarcimax/