Къванч Татлъту 💙 - минали и бъдещи проекти, партньори - 98

После се приближи до Шура и леко докосна лакътя й:
- Ако не ви е студено, бихме могли да се разходим в градината, Александра Юлияновна?
Въпреки външната формалност, Шура почувства, че чака да бъдат заедно в градината, и трепереше от вълнение. Тя се смути, но за да разсее ситуацията, попита Татяна:
- Искате ли да се присъедините към нас, Татя ?
Татяна й се усмихна топло, хванала ръката на Джелил и каза:
- Тръгвайте, ние трябва да обсъдим нещо. Ако ни потърсите, ние ще сме тук някъде.
Когато стигнаха до градината, Шура неочаквано разбра, че не може да произнесе и дума, също както преди. Само да се окаже заедно с този човек, тя се чувстваше объркана. Те спряха.
- Сигурна ли си, че не ти е студено?
Шура поклати глава. Не й беше студено, но по неизвестна причина се тресеше. Сеит се приближи до нея и нежно я хвана за ръката:
- Не ми казвай, че не ти е студено. Виж, цялата трепериш.
- Не ми е студено, повярвай ми.
Сеит я поведе по стълбите към градината.
- Някои треперят, когато са самотни. Познавам това усещане добре.
Изведнъж Шура се почувства много по -добре. Интересът и непонятното състрадание към този мъж преодоляха срамежливостта. Тя тихо попита:
- Далеч ли е твоят дом ?
Сейт отговори с усмивка:
- Моят дом ? Къщите ми? Да, всички те са много далеч.
Спряха на павирания ръб на езерце, в средата на който имаше великолепен фонтан, поддържан от два амура, и се заслушаха известно време в шумоленето на водата. Той се смеси приятно със звуците на музиката, идваща от къщата.
- Тук е толкова красиво.
- Ти си толкова красива.
Младият мъж поднесе ръката й до устните си и я целуна по дланта. Топлината на устните му я опияняваше. Тя не знаеше какво да прави. Затаила дъх и затворила очи, тя беше в ръцете му. Сеит се страхуваше да не я изплаши. Той сложи ръце на тънката й талия и я придърпа към себе си. Сърцето на Шура заби силно. Тя отпусна глава на гърдите му. С непознато за нея чувство, за което никога не е мечтала, без никакво предупреждение, тя прегърна здраво човека, когото обичаше. Тя все още не го познаваше, но той беше мъжът, с когото тя искаше да бъде заедно през целия си живот.
Изведнъж забелязаха снежинки, които бавно падаха от небето върху тях.
- Може би искаш да се върнеш в къщата? - попита Сеит.
Начинът, по който го погледна, ясно показа, че не иска да сменя положението си. Дори във вечерния здрач тя виждаше искрящите му очи. Сеит осъзна, че вече не може да се контролира. Вземайки главата й, той я целуна по челото с дълга, нежна целувка.
Когато го погледна, си помисли, че този млад мъж е единственият мъж, когото би искала да види в живота си. Колко дълго ще продължи връзката им ? Една или две срещи в най -добрия случай ? Тогава всеки ще тръгне по своя път. Вълнението й се превърна в тъга. Не, не искаше да го загуби. Сега Сеит я целуваше по бузите и шията.
Шура вече не можеше повече да се съпротивлява и обви ръце около врата му. Чистата, целомъдрена любов на момичето, която тя му даде, без да се обръща назад, предизвика у виделия и живота и жените Сеит чувство, което никога досега не беше изпитвал. Искаше да отведе това малко момиченце, което обви ръце около врата му в пълна забрава до края на света и да се уедини с нея завинаги. Колко дълго ще продължи това вълнение ? Доколко истинска е тяхната страст ? Те се втурнаха към началото, без да знаят края. Зарови лицето си в косата й и каза:
- Александра!
Гласът на Шура едва се чуваше.
- Да ?
Сеит забеляза, че говори точно обратното на това, което възнамеряваше да каже:
- Бих искал да те видя отново, бих искал да бъда с теб. Ако искаш, ще те взема утре и ще прекараме целия ден заедно. Какво ще кажеш?
Без да откъсва поглед от него, тя промълви:
- Утре сутринта ще отидем при татко в болницата. Тогава ... не знам ... кой ще ми позволи да напусна дома ? Не зная.
Сеит я хвана за бузите и ги погали:
- Искаш ли да бъдеш с мен?
Шура твърде много се сресняваше, за да му отговори. Тя кимна утвърдително, като отклони очи.
- Сигурна ли си, че искаш това? Бих искал да чуя.
- Да ... Да, искам го!
- Тогава остави това на мен. Ще уредя нещо. Може би сам ще те заведа в болницата и след това ще те разведа из Москва.
- Ами чичо Андрей?
- Андрей Борински ме познава от детството, не мисля, че няма да ни пусне да се разходим.
Колко време останаха в градината? Шура не можеше да разбере, но й се струваше, че са заедно от години. Всичко  се развиваше толкова бързо, сякаш с магията на вълшебна пръчица на фея, която я пренесе в нейното вълшебно царство и сега я върна на земята. Малко по -далеч, зад стълбите и вратата, в къщата, ги очакваше реалността. Известно време те вървяха ръка за ръка в градината. Обръщайки се към фонтана, Сеит посочи статуите на купидончетата и каза:
- Знаеш ли, бих искал да бъда като тях, да замръзна, прегръщайки те и целувайки те. Тогава можехме да се прегръщаме и целуваме завинаги.
Шура усещаше топлината в думите му и топлината на ръката му, но тя беше развълнувана, засрамена и смутена. Тя каза:
- Тогава ще замръзнеш завинаги под снега.
Когато влязоха в къщата, Шура разбра, че отдавна е замръзнала, но и беше все едно. Беше щастлива, развълнувана и влюбена. Тя свали палтото си, изчисти снега от полата си, след което се върна при гостите.
След като се присъединиха към Татяна и Джелил, Сеит ги остави за известно време. Шура го проследи с очи, после ги отклони, страхувайки се да не бъде хваната от страничен поглед. Той се върна само няколко минути по - късно. Младият човек беше в добро настроение.
- Имаме страхотен план за утре.
Погледнаха го въпросително.
- Скъпа моя Александра Юлиановна, говорих с Андрей Борински и получих разрешение да те повозя из Москва утре с Татя и Джелил. Ще те взема утре, след като се върнеш от болницата.
Шура не можеше да повярва на ушите си, колко ловко всичко се подреждаше.


Когато започнаха да се приготвят, Шура отново усети как стомаха й се свива от вълнение. Почувства как и се замайваше главата, точно както предишния ден. Носеше светлосиня рокля, украсена с кремави панделки. Тя върза косата си със същата панделка. Прислужницата почука на вратата, когато беше готова:
- Александра Юлияновна, лейтенант Еминов пристигна ...
Шура дори не изслуша останалот. Тя изтича от стаята, грабна палтото, маншета си и малката кадифена чантичка. Тя влезе в стаята на Валентина, целуна бързо сестра си и едва не се свлече по стълбите. По средата на стълбите видя Сеит да я чака във фоайето и спря. Предполага се, че е спокойна и събрана, помисли си тя. Усмивката не слизаше от устните й. Младият човек учтиво й целуна ръката. След това, помагайки и да си облече палтото, той прошепна в ухото й:
- Толкова си красива.
Татяна и Джелил вече бяха в каретата. Те поздравиха Шура весело. Сядайки до Сеит, тя си помисли, че настъпващият ден ще бъде най -хубавият в живота й.
От ранна сутрин валеше силен сняг. Екипажът се движеше по улиците, на които бяха построени луксозни магазини. Минавайки по Червения площад, Шура отново се възхищаваше на площада, покрит със сняг, на ярко боядисаните куполи на катедралите и часовниковата кула. Сеит и разказваше:
- Това е катедралата Успение Богородично. Тя е била използвана за коронясване на царете, била е разрушена през 1472 г. и възстановена от архитект от Болоня между 1475 и 1479 г. Сградата е с византийска архитектура, но куполите й са направени в индийски стил. И сега виждате църквата Благовещение с девет купола. Построен е през 1489 г. от архитект от Псков. Тук се намират най -добрите стенописи на Андрей Рубльов. Архангелската катедрала съдържа останките на нашите царе от Иван Калитий до Иван V, включително Борис Годунов.
Шура се забавляваше, като слушаше обясненията на Сеит с прецизността на учител по история. Никога не беше чувала за някои имена.
- Това е Спаската порта, един от трите входа на Кремъл, водещ към площада в средата. Space by plaza беше един от първите жилищни райони в града. Знаете ли какво означава Китай - Город?
Те поклатиха отрицателно глави.
- Това означава крепост. Мястото, където са живели търговците в северната част на река Москва, се нарича Белият град. А Земният град е южно от реката. Първият руски университет е построен в Москва през 1755 г.
Отново бяха на Моховая. За момент на Шура и се стори, че пътуването е приключило. Тя се почувства тъжна. Изведнъж кочияшът зави на юг през река Москва. В този район красиви къщи бяха разположени сред големи градини. Лекият сняг беше на път да се превърне във виелица. Разговорът течеше леко. Когато спряха, Татяна хвана Шура за ръката и каза:
- Ето, това е моят дом. Хайде, пристигнахме точно навреме, за да седнем до камината.
Къщата на Татяна беше малка, но много добре и скъпо обзаведена. Всяка стая привличаше вниманието с елементи, напомнящи за балета, на който Татяна беше посветила живота си.
Пиха вино пред пламтящото огнище, след което преминаха към масата за хранене в същата стая. Шура вече не беше срамежлива, тя вече беше свикнала с тези хора. По време на вечерята те се опознаха още по -добре. Шура им разказа за Кисловодск, за семейството си и живота си там. Чувстваше се по -спокойна, когато говореше за себе си. Виното течеше като река. Не можеше да се мери с другите, но двете чаши, които изпи, главата и се замая. Домът на семейството й в Кисловодск, майка й, братята, сестрите, бащата в болницата и дори Валентина изглеждаха като нещо далечно.
След вечеря всички отидоха в музикалната стая. От двете страни на камината, един срещу друг, имаше два високи дивана, покрити с тъмночервено кадифе. Сребърен самовар стоеше на маса от махагон в средата на стаята. Миризмата на прясно сварен чай изпълни стаята. Татяна напълни порцеланови чаши, седна на пианото и започна да свири " Половецки танци" от " Княз Игор". Ожесточената битка между татарския хан Кончак и княз Игор, пясъчните бури в Азия и северните степи, източната чувственост на красавиците, които се опитваха да съблазнят Игор, варварската ярост на конния бой изпълни стаята. Когато Татяна приключи със свиренето, всички ръкопляскаха. Шура беше възхитена. Джелил се усмихна:
- Знаете ли, че Татя свири, както и танцува ?
Смееха се от сърце. Сега Татяна свиреше „Bonnet“, забавна народна песен, Сеит и Джелил пееха заедно. Ритъмът на песента отговаряше на веселия характер на изпълнителката. Тишината се настани в стаята, когато Татяна засвири четвъртата и последна част от Лебедово езеро на Чайковски. Силните чувства, които предизвика музиката , която чу снощи в Большой театър, отново подчиниха Шура с властта си. Тя тихо мина покрай пианото и спря пред стъклена врата, която се отваряше към градината. Високите дървета, като колони, сякаш опираха в тъмните облаци. По това време вече беше много тъмно и виелицата направи невъзможно да се види поне нещо зад дърветата. Кованата ограда на градината, големите мраморни саксии с цветя, малкото езерце зад стъклото бяха покрити със сняг. Шура трепереше и обви ръце около себе си - така музиката и гледката отвън й повлияха. Тя се обърна, когато усети ръката на Сеит на рамото си. Топлината на целувката му по челото й придаде увереност. Тя отпусна глава на гърдите му. Изпита същите усещания, както при първата им среща. Спазъм отвътре, ускорен сърдечен ритъм, неизразима наслада - все същите симптоми, предчувствие, че нещо важно ще се случи и ще промени животът и.
Тя не забеляза как Татяна и Джелил тихо напуснаха стаята. Тя и Курт Сеит стояха пред прозореца, прегръщаха се и гледаха как снегът бързо засипва градината, и всеки от тях се чудеше какво ще бъде следващото движение на другия.
Шура се страхуваше да помръдне или да произнесе дори дума, която погрешно може да се приеме като покана. Затова тя замръзна в ръцете му.
Сеит си помисли колко красиво, целомъдрено и колко неопитно е това момиче. Той също замръзна, страхувайки се да не я изплаши, страхувайки се от отхвърляне. Известно време се наслаждаваха на топлината един на друг в неразделна прегръдка, никой от тях не помръдна.
Никога досега не беше имал такава спокойна връзка и не можеше да повярва, че е способен на това. Какво очаква да получи, ако съблазни това малко момиченце ? От друга страна, той изпитваше едновременно удовлетворение и вълнение, когато бяха заедно. Тази комбинация беше нова за него. Изведнъж той искаше да я прегърне по -силно, да покрие лицето и косата й с целувки. И тя знаеше, че вече не може да устои на страстта, която видя в очите му, и послушно затвори очи, като покани Сеит да притисне леко разтворените й устни. Вкусът на нейните узрели, небоядисани устни, копнеещи за целувка, но твърде боязливи да отговорят, засили желанието му. Ръцете му, които досега я държаха нежно, сега започнаха да се лутат по роклята й, разкривайки изящните и тайни извивки на стройното й тяло. Той я вдигна в силните си ръце, а тя се отпусна в неговите обятия, обви ръце около врата му и облегна глава на рамото му, страхувайки се дори да вдигне поглед. Прегърнати, те отидоха до дивана.
Прегръщайки здраво мъжа, Шура му даде да разбере, че тя не е против неговите яростни целувки и ласки. Горещият дъх на горящите му устни изгаряше врата й, езикът, който галеше ушната и мида я опияняваше също толкова, колкото и отлежалото вино, което току -що беше изпила.
В нея премина мисълта, че с едно движение може да го спре и да се спаси от сладката му сила, но не искаше да спре. Тя не искаше да загуби този непознат, който й подари такива неописуеми чувства. Искаше да го опознае по -добре, за да може да вкуси цялата любов, която той можеше да й даде. Пламтящият огън в огнището само добавяше топлина към телата им. За момент тя отвори очи, за да го погледне, да разбере намеренията му, да разбере какъв ще бъде следващият му ход, да види отново как той я гледа. Отраженията на пламъка танцуваха по лицето на младия мъж. И Шура видя как я гледа. Тя се засрами и се обърна. Сеит се повдигна на единия лакът.
- Моя Шура! Скъпа моя Шура, погледни ме! Искам да ме погледнеш, не крий очите си от мен.
В отговор на страстните и нежни молби Шура направи това, което поиска. Нежността засили руменината по бузите й и искрите на желанието, които видя в очите му, запалиха огън в нея. Сеит не и позволи да се обърне. Много бавно тя протегна ръка към главата му и прокара пръсти през кестенявата му коса. Този нежен жест достави на двамата неизразимо удоволствие. Тя докосна лицето му, плахите й пръсти се плъзнаха по челото му, после по високите му скули. Показалецът се задържа върху трапчинката в брадичката му, след това обиколи лицето му, опитвайки се да запомни очертанията му. За първи път, на двадесет и четири години, Сеит изпита нови, непознати досега усещания. Той откри удоволствието от топлата, тиха любов. Това момиче, осем години по - младо от него, никога не е познавало любовта до днес. Тя беше целомъдрена. Тя го гали с невинни, чисти и любящи движения. Той осъзна, че тази топлина запълва тази смразяваща празнота, от която той трепереше вътре. Това момиче не приличаше на никоя друга жена, която познаваше.
Сеит бе ужасен да осъзнае, че това, което започна като просто ухажване, се измести към физическата част много по -рано, отколкото очакваше. Той я пусна и се дръпна назад. Шура го погледна въпросително. Той започна нежно да я гали по лицето и повтори това с косата и. После проговори. Колкото и да се опитваше, гласът му не можеше да скрие безграничното му желание.
- Шура, скъпа ... Ти си ми много скъпа ... Повече от всеки ... Но, трябва да бъда честен, не мога да ти дам никакви обещания ...
За първи път тя погледна в очите му с такава лекота, сякаш той беше в живота й от много години. Вече нямаше никакви съмнения, не се страхуваше от него. Напротив, зад фасадата на бонвиван, на много самоуверен човек, чийто външен вид напомняше за страстни приключения, тя видя тъгата и самотата на пораснало дете. Тя толкова искаше да го погали, да го утеши. Беше сигурна, че може да го направи, дори ако за това трябваше да му се отдаде.
Нима тя никога няма да се омъжи ? Нали когато и да е , все ще трябва да премине през това ? Защо тогава да не може да премине през това с човека, когото наистина обича ? Вярваше, че Сеит е предназначен за нея и искаше да го направи щастлив докрай, докато съдбата не ги раздели. След това, когато остане сама, тя ще се заеме да се разбере с това, което този човек и е дал или взел от нея, и ще устрои някак живота си. Тя чувстваше порив на фатализъм, който й даде увереност да следва решението си.
В отговор на думите му тя обви ръце около врата му, затвори очи и го придърпа към себе си. Това беше много по - ясен отговор от дългите цветисти думи и Сеит го оцени. Той се изправи и протегна ръка към нея. Съзнавайки смисъла и последствията от този жест, тя се подчини и постави ръката си в неговата. Това беше началото на връзка без връщане назад. Тя стана от дивана. Не искаше да говори и да унищожи вълшебството на момента. Тя го последва хванати ръка за ръка. Освен пукащия огън и шумоленето на полата й, стаята беше абсолютно тиха. Чудеше се къде биха могли да бъдат Татяна и Джелил. Слугите, които сервираха вечерята и запалиха свещите, не се виждаха никъде. Мислите и бяха прекъснати, когато Сеит я вдигна и я занесе горе. Чувстваше се като булка, затвори очи, наслаждавайки се на всичко случващо се, като в приятен сън, в който денят се повтаря отново и отново. Тя почувства как той внимателно я положи върху мекото легло. Въпреки че осъзна, че ще стане от това легло друга, тя нямаше желание да си тръгне или да избяга. Напротив, тя искаше да изпита близост и да я сподели с любимия си мъж. Въпреки скромността й, вътрешният и глас я тласна към това приключение и тялото и се съгласи. Тя чу вратата да се затваря. Без да става, тя погледна смесицата от бели и сиви цветове извън прозореца, как снежинките удряха по стъклото и се събираха на перваза на прозореца, слушаше как клоните на елите, треперещи от вятъра, понякога стържеха по стъклото. Вдясно от леглото, вляво от вратата, имаше печка с плоча. Тя разбра, че огънят гори от известно време, защото трупите се овъглиха и се превърнаха в светещи въглища.
Шура гледаше как Сеит коленичи пред печката, за да раздуха огъня. Той взе една от трупите на мраморния пиедестал и го постави върху бавно тлеещите въглища, след което добави шишарки. Шишарките се запалиха и заобиколиха голям сух пън в пламъците. Тогава той стана и тръгна бавно към леглото, опитвайки се да сдържи страстта си, знаейки, че всичко това ще забави това, което ще се случи, само с няколко минути. Той седна на ръба на леглото и хвана ръцете и в своите. Опитвайки се да не докосва тялото й, той се изви, за да стигне до устните й. Внимаваше да не се изплаши и да избяга, когато тя ппемисли отново решението си. С голямо търпение той целуна първо бузите й, после врата и изчака сигнал, показващ желанието и да прави любов. Бавно телата им се приближиха. Дори сега Сеит искаше да я подготви бавно. Той я погледна в очите, когато започна да разкопчава роклята й. Очите й блестяха, срамежливи, но изпълнени с желание. Когато той свали роклята й, тя си спомни, че никой освен майка й, сестра и и бавачката и не я беше виждал по бельо и инстинктивно се покри с ръце. Сеит забеляза това и седна на пода до леглото. Той хвана ръката и, закриваща гръдта и в своята и каза:
- Не искам да правиш нещо, за което ще съжаляваш по -късно. Ти никога не бива да упрекваш себе си или мен заради това.
Той продължи:
- Много те искам, но това не означава, че ще те насилвам ни най -малко. Ти си ми много скъпа, моя малка Шура, разбираш ли ? Ти си толкова различна от другите. Дори и никога повече да не те видя, в очите ми, в паметта ми завинаги ще останеш като най -милото и красиво момиче, което някога съм познавал.
Споменаването на раздялата отново напомни на Шура за несигурността на нейното положение. Днешният ден можеше да бъде последната им среща и тя не искаше да загуби любовта му. Тя притисна устни към него. Сеит я придърпа към себе си и я положи на килима, след което започна да я целува и гали нежно, докато една по една дрехите и изчезнаха. И двамата чувстваха, че тази прегръдка ще продължи много дълго. Той махна гребена от главата и, за да освободи гъстата и руса дълга коса. Сега и двамата бяха напълно голи. Пламъците играеха със светлина върху изящното й тяло, правейки го някъде бронзово, някъде бяло и някъде тъмно.
- Боже мой! Толкова си красива ...
Тя трепереше. Той дръпна завивките от леглото и я покри.
Треперенето се засили с нарастването на желанието. Шура полетя, надвисна над реалността, стигна до небесата. Бавно, внимателно тя започна да го гали. Тя отговоряше на неговия призив.
Въпреки че доскоро бяха непознати, сега изглеждаше така, сякаш винаги са си принадлежали един друг. Те се прегърнаха, сякаш никога няма да се пуснат. Дългата й руса коса плъзна по килима. Пламъци танцуваха по преплетените им тела. Сеит покри дългата й коса, бедрата, гърдите, белите й рамене с целувки и се наслади на свежестта и чистотата на всяка част от тялото и. Шура знаеше, че вече не е дете. Лежаща в прегръдките на любимия човек, тя копнееше за него, тялото и душата и копнееха за него. И двамата преживяха и се почувстваха най -щастливи в живота си. Те правиха любов със страстта и желанието на влюбените, които не са се виждали отдавна. Шура знаеше, че отсега нататък този мъж ще бъде сърцето на живота й. Сеит знаеше, че е намерил липсващата половина от тялото и душата си. Продължавайки да я прегръща, той прошепна:
- Не искам никога да те пускам.
Почивайки си в немощ пред огнището, продължавайки да се прегръщат, и двамата знаеха, че за съжаление това е невъзможно.
- Бих искал да те заведа в Петроград - той знаеше, че това не е решение, и добави: - Разбира се, това няма да реши нищо.
Първата мисъл на Шура беше, че той вече е женен. Тя очакваше точно тези думи, но той каза:
- Трябва да замина скоро за австрийския фронт. На кого ще те оставя в Петроград?
- Кога заминаваш?
Шура проговори за първи път от дълго време. Почти забрави как звучи гласът й.
- Не знам, но предполагам скоро.
- Кога ще се върнеш ?
Сеит се усмихна.
- Не мога да знам това.
Шура искаше да плаче. Раздялата е достатъчно трудна, но войната беше по -лоша.
- Сега разбираш ли защо не мога да ти обещая нищо, любов моя?
Шура не искаше той да вижда сълзи в очите й. Но така или иначе имаше насъбрани твърде много емоции. Не можеше да понася повече. Прегърнала го, тя зарови глава в ръцете му и даде воля на сълзите си. Младият мъж вдигна главата й, раздели влажната й коса, взе в ръцете си покритото със сълзи лице.
Той беше шокиран:
- Господи! Как мога да те оставя ?
Докато се прегръщаха, и двамата отново почувстваха силното желание. У Шура изведнъж възникна предчувствие, че животът й ще бъде пълен с мъка. Беше толкова силно чувство, че момичето просто плачеше тихо, докато отново правеха любов.

Страшно му липсваше любимата. Той беше толкова близо, но не можеше да я срещне. Пред тази меланхолия всички огромни опасности, които заплашваха Русия и него самия, сякаш отстъпваха. Лекарството започна да действа. Съблече се и падна на леглото. Зад гърба му беше още един труден и изтощителен ден. В такива нощи той обикновено спеше неспокойно, оставайки между реалността и съня. Той отново преживяваше нощта, когато баща му го целуна за сбогом при Мойсееви. Точно както тогава му беше студено. Тогава - адската жега на фронта, приятелите, които беше загубил - тези, за които тъгуваше, които никога повече нямаше да види - преминаха пред погледа му. Болката в краката се върна. Тялото му спеше, но умът му беше полубуден. Чу някакъв шум, очевидно не породен от съня. Вратата се отвори малко, чу се шепот, вратата се затвори, после усети миризмата на цветния парфюм, който познаваше толкова добре. Какво правят тези духове сред хаоса в опустошената държава? Нежни, меки, топли пръсти докоснаха лицето му, топъл дъх покри устните му, превръщайки кошмара в сладък сън. Докосването на пръстите, играещи с косата му, беше толкова истинско, миризмата на парфюм толкова истинска ... чу да прошепва името му. Той отвори очи, изпълнен със страх да не загуби възхитителния сън, и видя нощната лампа да гори, осветявайки младата жена, седнала на ръба на леглото. Виждаше лицето и шията й. Красивото й лице с деликатни черти изглеждаше едновременно уморено, тъжно, притеснено и щастливо. Насълзените й очи излъчваха любов. Тази влюбена красива жена не беше нищо друго освен Шура, неговата Шурочка, тя лично. Без нищо да си кажат, те се прегърнаха. Мълчаха известно време, не помръднаха, страхувайки се да не унищожат магията. И двамата искаха да се уверят, че всичко е истинско, че са заедно, че са в прегръдките си. Може ли това да е истина? Шура зарови лице в рамото на Сеит и плачеше тихо. Горещите и сълзи, капещи върху кожата му, бяха като капки магическа отвара, която лекуваше рани. Пренебрегвайки болката в левия крак, той придърпа жената, която обичаше и я притисна здраво до гърдите си. Разделяйки разпуснатата и руса коса, той покри лицето й, мокро от сълзи със страстни целувки. Когато устните им се срещнаха, те се опитаха да утолят двугодишната си жажда на един дъх. Те имаха много да си разказват, но телата и душите им сега се нуждаеха от страстта, която ги привличаше повече един към друг.

Еминови с децата си живееха в голяма къща в сянката на високи чинари и бяха най -щастливото семейство на земята. Всички деца растяха здрави, красиви и грациозни. Очите на Сеит бяха яркосини, като на Захиде. Вечният лидер, той винаги се държеше по -умно от връстниците си, което го направи любим на баща му. Мехмет Еминов беше горд и щастлив, възхищаваше се на децата си, докато играеха в краката му. Той искаше Сеит да заеме неговото място, да стане глава на семейството, когато остарее. Веднъж Захиде го чу да говори тези мисли на глас и на шега му каза:
- Ами, имаш планове, Мехмет Еминов за мъничко дете, което е само на два сантиметра от земята! Ще посееш раздори между децата. Така говориш, сякаш, че другите деца не са наши.
Мехмет се съгласи със съпругата си. Той хвана ръката и, настани я на дивана пред огнището и така седяха дълго. Сеит разказваше приказка, а Ханифе, Махмут и Осман слушаха, ту с широко отворени от уплаха очи, ту от смях. Ханифе винаги се обръщаше към Сеит за съвет и защита, въпреки че беше с година по -голяма от него. Осман и Махмут също уважаваха старшинството му. Щом излизаха навън заедно, те го хващаха за ръце. Децата никога не  се караха. Сеит никога не е заповядвал на сестра си и братята си, но децата го бяха признали за свой водач.
Когато приказката приключи, Сеит целуна братята и сестра си и каза:
- Хайде, време е за сън.
Децата пожелаха лека нощ на родителите си и се качиха горе. Мехмет Еминов нежно каза на жена си:
- Разбра ли какво имам предвид? Те никога няма да му завиждат, защото самите те са го избрали за свой хан. Това момче никога няма да бъде нечестно с никого, никога няма да разбие нечие сърце. Ако той води нашия бизнес, всички членове на домакинството ще живеят в мир и удовлетворение.
- Надявам се, че си прав, Мехмет - каза Захиде. - Сигурно съм те упрекнала за нищо. Твоето мнение е правилно. Само нека Аллах не им изпрати нищо лошо.
Захиде се занимаваше с образованието на децата, докато Еминов беше зает с многобройните си задължения и пътувания между Москва и Петербург. Мехмет искаше момчетата и особено Сеит да станат добри ездачи. За тази цел той помоли Джемал-кахя да ги обучи. Всеки път, когато се връщаше от пътуванията си, които понякога продължаваха няколко месеца ги виждаше на коне и Сеит винаги му показваше някои нови трикове. Мехмет се гордееше много със сина си, виждайки, че надеждите му не са напразни

Кыванч вновь оказал помощь нуждающимся.По сообщению Халюка Левента, 300 тыс тур. лир (2 554 950.00 рос. руб. или 35 тыс. дол. США ) полученных от Кыванча благотворительной организацией Ahbap Derneği (Ассоциация Друзей), были задействованы в покупке новой техники для пострадавших от пожаров на юге Турции.