Кога връзката е изчерпана?

5 години ти се виждат много? Нищо. Почакай и ще станат 30. А ти ще си развалина.

Какво толкова чудно има? Познавам много "майки" героини, които търпят мъже, които не обичат в името на детето. После като детето поотрасне и реши да се отдели се почва набиване на канчето как видиш ли "Аз си пожертвах целия живот заради тебе!! За да имаш семейство!".
И това вече пораснало дете какъв възрастен ще стане?

Слънце и луна, като те чета, нещата не са толкова сериозни и малко като отрасне детето, нещата ще се наредят постепенно. Ние с ММ сме в сериозна криза и не знам дали ще я преодолеем. Имаме две деца - на 5 и на 2 и половина. Докато бяхме с едно дете нещата бяха относително спокойни, но след появата на второто проблемите се задълбочиха. Почти изцяло сама съм ги гледала досега и върша цялата домакинска работа, защото ММ смята, че това е работа на жената, особено когато той се грижи финансово за семейството. Много ми дойде, преуморена съм от 5 - годишното майчинство без прекъсване, започнах да имам и депресивни епизоди и наченки на паник атаки. Освен умората заради ежедневието ми, при нас проблемът е, че ММ е студен, не ми показва топлина и емоционална подкрепа. Заядлив е, сприхав, често изнервен. А аз съм натрупала гняв срещу него, защото ме остави да гледам децата сама. Не ги извежда сам вечер, нито през уикендите, нито никога. Най-много да се присъедини към нас по време на някоя разходка. Постоянно работи, понякога и до късно вечер. Често работи и през уикендите. Знам, че и той е уморен и затрупан с ангажименти, но някак толкова ми се насъбра последно време, че спрях да му влизам в положение. Често се караме, много неща си казахме, че си мисля, че за нас няма връщане назад. Започнах да се смятам за лоша майка, защото не се справих с двв деца. Т.е. справям се, но с ценатана нерви, отчаяние и депресия. Нямам вече търпимост към мрънкане и истерии. Всяко хленчене и рев на децата ми докарва сърцебиене. И неразбирането на ММ към положението ми ме отчайва още повече.

Направо ме хващат за сърцето подобни постове. Не, не си лоша майка. Просто си самотна майка. Нюанс. Няма нещо толкова трудно, изискващо, ежедневно, скапващо като майчинството. Независимо от огромната любов, която имаме към децата ни, да ги носим в утробите ни, да ги раждаме, да ги кърмим, галим, къпем, държим в ръчичка... изтощава страхотно. И ако нямаш близък човек, който поне да те прегърне в трудните моменти, наистина е много тежко. А за мъжете, които оставят жените си сами на фронта, съм убедена, че съществува цял кръг на ада.

Момичета, това са предимно битовизми. Гледайте да се скатавате от каквото може, не бъдете перфектните домакини. Много мъже са темерути и не помагат с децата. От своята си сегашна гледна точка си мисля, че нещо такова не би ми бръкнало чак толкова в душата, но знам ли, то на чужд гръб... аз гледам вече по-лежерно на всичко. Животът и здравето са на първо място все пак.

Анонимен, малкото вече ще прави 3 години и сигурна съм, ще ти е по-лесно. Таткото го ангажирай повече с водене на ДГ, училище, занимания, говори му с въодушевление за тези събития, да поема каквото той може и иска. Не се втелясвайте, ако няма наистина трагични неща. Това толкова пъти съм го казвала на себе си, че не само го вярвам, но и работи

Съчувствам ти, припознах се много в твоята история с разликата че имам 1 дете и ми е трудно, представям си да бяха 2....не знам защо жените продължаваме да стоим в такива връзки лудето си вършим всичко сами, гледаме не само деца ами и другото дете (тоест мъжа) по-добре сами отколкото така, но докато се стигне до тази крачка се минава много време...

Благодаря ви. Знам, че още малко като пораснат децата, нещата ще се облекчат. Тогава на трезва глава ще преценя ситуацията. Яд ме е на себе си, че съм толкова чувствителна и емоционална. Липсата на емоционална близост ме изяжда отвътре. Вместо комолимент или добра дума, получавам укор или забележка. Превърнала съм се в робот, който върши определена работа, без място за любов. Иначе, ММ не е лош човек, просто сме различни като емоционалност и характер. Аз имам нужда от прегръдка и мил жест, а той - от това да му е сготвено и изпрано. Дори вече започвам да разбирам жените, които изневеряват. Не е лесно да живееш в студенина и да се чувстваш като слугиня. Иска ми се да се почувствам отново като жена, която освен че е майка и домакиня, е обичана и ценена. Но в момента съм емоционално срината, душата ми е на парчета, и вероятно това се подразбира от постовете ми. Трябва първо себе си да излекувам, децата оше малко да пораснат и тогава да взимам решения за връзката ни. Но все си мисля, че би било егоистично заради моята крехка душевност и емоционални липси да отделя децата от баща им. Те много го обичат, като го видят и хукват да го прегръщат. Често питат за него, когато го няма. А в крайна сметка, трябва децата да се чувстват добре. Така че въпросите са много и отговорите едва ли ще дойдат накуп.

Не мисля, че ти имаш крехка душевност, а че той е емоционален инвалид. Сложно е с деца... но от друга страна, можеш ли цял живот да живееш така?

За да я преодолеете трябва желание и от двете страни. С това бягане на работа и в почивните дни, липса на близост, тотален отказ да се грижи за децата си и т.н., не показва такова.

А децата колкото повече растат, толкова повече ще страдат от игнорирането и сприхавостта му, без значение дали живеете заедно или не. Дори може би повече, ако сте заедно, защото ще се сблъскват с това всеки ден.

Ако искате да спасите семейството си, не чакайте децата да пораснат, нямате време за губене. Има една граница на отдалечаване/изчерпване, след която няма връщане назад. Дано не е късно!

Анонимен, съчувствам ви и ви прегръщам емоционално. Толкова близка ви чувствам. Бог да ви дава сили и търпение.

Анонимен, жено, то при вас няма нищо за спасяване и е много погрешно да чакаш децата да порастнат! Как не го виждаш се чудя. Най-вредното за децата, (не толкоз за теб) е да продължаваш да ги държиш в тази отровна, нещастна, депресирана, напрегната среда. Мислиш че са толкова глупави та не усещат, ли, ако и да не го показват? Мислиш че това няма да увреди психиката им и да им даде извратена и погрешна представа за това какви трябва да са човешките отношения и съответно мястото на мъжа и жената в тях? Радвали се на бащата. Ми хубаво, ще му се радват и след развода, само че тогава няма да са принудени да виждат сбърканите ви отношения, нито да те гледат развалина каквато си сега. Как не схващат някои жени, че тяхното ментално състояние е от изключително значение за това на децата им и да ги възпитат като щастливи и уверени или перманентно депресирани, мъртви отвътре и отчаяни хора. Именно за децата трябва да се разкараш и да разкараш и тях от тая патологична, отровна среда, няма място тук за компромиси или изчакване. Емоционалното развитие на един човек завършва на около 2 или 3 годишна възраст за добро или лошо и това определя целия му жизнен път като осъзнат индивид до края чак. Затова е важно да се махнеш от там с тях докато не сте им нанесли допълнителни вреди (дори и сега да не ги виждате, ще лъснат с цялата си прелест след 14-16 год възраст и тогава ще го осъзнаете). Като разведени те пак ще продължат да имат баща, но без огромна част от негативите, които сега получават, гледайки милата семейна картинка, в която сте ги посадили.

Все пак понякога нещата са поправими. Ако съвсем не се търпи - тогава край задължително.

А когато се разделят тя ще може ли да се справя  чисто сама с две малки деца, работа, 100-200лв издръжка от бащата, водене и вземане от градина и прочие?!

Такива съвети в някои ситуации са неудачни, а в други наложителни.

Ами то затова човек мисли преди да има деца. Ще може ли, ако се наложи, да се грижи сам за тях. Всичко се случва в живота, затова трябва хубаво да се помисли преди да се създава нов живот. Аз не вярвам този мъж на Анонимната да е бил по различен преди децата. Тя си го е знаела какъв е, но все пак е решила да създаде две деца с него. Айде с първото се подлъгала, не знаела, надявала се на промяна, по може да се приеме. Ама като го видя, че с нищо не помага за първото, защо, по ягодите, реши и второ да имаш... ей това не го разбирам вече. Ами като го виждаш какъв е, че не става и тн. ам тръгни с едното дете и си вземи живота в ръце, ане да задълбаваш с още деца... На какво се надяваш? Че някой ден, ще му светне и ще изчисти банята ха-ха
Аз, примерно, имам прекрасни отношения с мъжа ми към момента, но повече деца не планирам за сега, едно имаме. И не планирам, защото ако нещо стане и не сме заедно по някаква причина, аз мога спокойно да се грижа за себе си и едно дете. За повече не мога сама, знам си капацитета и затова си ползвам контрацепция. И не се чувствам нито вързана, нито нищо, защото знам, че съм свободна ако нещо стане и той се промени или се случи нещо, мога и сама да се справя. Човек не трябва да се поставя в зависимост, защото ей така се получава като при Анонимната. Бас, че ако имаше достатъчно доходи и жилище, за да се справя сама с двете деца, нямаше и секунда да го търпи тоя Ганчо на дивана или неговото отношение щеше даа е различно, защото ще знае, че тя не е заложник, а свободен човек, който във всеки момент може да му каже "не става така, ти не се държиш добре с мен, айде бай". С мъж трябва да ти е добре, по-добре отколкото без, а не обратното. И да си с него, защото искаш и те прави щастлива, а не заради..... каквото и да е.

Това за избирането внимателно на партньор и баща на децата го пиша постоянно, но малко жени мислят за това. Романтично се надяват всичко да се подреди като се оженят и дойдат децата, мъжа да се промени, и да заживеят щастливо. Някакси нещата се оставят в сферата на желанията и надеждите, а и много жени очакват мъжа да ги издържа и да им угажда/ съобразява с тях, както в началото, но е факт, че сама жена, която трябва да работи всеки ден трудно би могла да се справи сама с повече от едно дете.
И затова пиша да се мисли много преди да се ражда и от кой, но тук децата са вече родени и тези съвети не са полезни с нищо.
 В тукашната ситуация се прави равносметка и се вижда с какво ще се подобри/влоши ситуацията при една раздяла и дали няма да е по-зле положението ако предприеме тази стъпка.