Кога връзката е изчерпана?

Анонимна, напълно те разбирам какво искаш да кажеш. Това еднообразно ежедневие убива.

И като тръгнете на работа ще ви е разнообразно точно един месец. После пак - вкъщи, чистене, готвене, деца, логистика (тая дума откъде се пръкна, признавам не я бях чувала преди). Ще е абсолютно същото ежедневие и битовизъм, умножено по две, защото ще имате много по-малко време да го свършите. Плюс - проблеми и интриги в службата.
И баналното ще вкарам - колкото по-големи деца, толкова повече проблеми. Ще дойде момент да ви се иска да подмените тревогите по порасналите деца срещу пръснати играчки по пода и мивка пълна с чинии

Абсолютно. Точно това пиша винаги, защото когато майката си е у дома само е супер лесно, но всичко след това става много много по- трудно. Особено като поотрасват и децата и се добавят милиони други неща, които да ти запълват времето и съзнанието.

Достатъчно е само да вземат шофьорска книжка и да драснат по пътищата. Който си мисли, че ще се спи и почива тогава - сбъркал е. Ако сега сте уморени, поне детето е пред вас и имате контрол над него.
Стегнете се и се радвайте на момента с децата си. Физически и да става по-лесно с времето, психически грижите единствено нарастват.
Крис знае колко ми е симпатична, и без да целя да я критикувам, смятам, че ако беше гледала деца, вместо да гради кариера, едва ли щеше да каже, че сега с тинейджъри е много по-лесно. Не знам каква база за сравняване използва, щом някой друг ги е изгледал. Така че, нейните изводи не са особено обективни.

Ето и горната потребителка е изцяло на моето мнение.


Ох, книжката още отсега я мисля. При нас започват с обучението още на 15 и не ми се мисли..

Бианка, не искам да давам пример със себе си, но е факт, че го правя всеки ден от много години.
Без помощ и баби на разположение.  Мм пътува и работи доста.

Не знам, аз се родих като почнах работа. И сега искам да ходя. Погледнато така, целият живот е една рутина.

Всеки е различен. При мен еднообразието и липсата на ангажименти ми докара депресия. А когато съзнанието ми е ангажирано с цели и дневни задачи, умът ми е бистър. Така че нито работа, нито други ангажименти ме плашат колкото застояването вкъщи. Така че аз за себе си знам, че излизането от майчинство и започването на работа ще ме направи по-пълноценна майка. Защото децата ми имат нужда от щастлива майка, а не от депресирана.

А имайки предвид и семейната ситуация при нас с бюджета, когато започна да изкарвам пари, самата аз ще се чувствам по-уверена. Колкото и да е неприятно, имам чувството, че мъжете гледат по друг начин на жена, която изкарва пари. Може да е много по-малко от мъжа, но все пак да има някакъв доход.  Съвсем наясно съм, че в периода на майчинство най-често основният доход идва от мъжа и много жени са в тази ситуация. Аз за себе си знам, че съм посветила няколко години на децата си и е време да помисля и за себе си и развитието си. Ще се опитам да бъда по-позитивна и честно казано, не ми се гледа повече назад. Тези дни си дадох сметка, че бременностите, бебешките истории, прохождането и т.н., вече минаха и занапред ме очакват все по-нови и хубави моменти.

А с мъжа ми поговорихме спокойно, което отдавна не го бяхме правили. Постигнахме някакво примирие, така да се каже. Вече решавахме да се разделяме, но той ме спря. Времето ще покаже как ще се развият нещата.

Радвам се, че сте успели да говорите. Аз вярвам в комуникацията. И наистина - хубавото предстои.

Анонимен, мачкането се състоеше в това, че те гледат детето ( тогава едно), за да мога аз да работя. Това означаваше да мълча и да нямам думата за нищо. Винаги съм казвала, че не всичко се купува с пари, за всичко останало има мастър кард. Моето голямото дете беше хиперактивно, буквално смилаше градината, чупеше, трошеше. Беше тежко. Аз съм на село, свекървата командва, влиза ти в спалнята, буквално не можеш гащите да си обуеш.
При мен така се стекоха нещата, неправилна преценка. Не сме били гаджета с мъжа ми, беше химия и секс, работех в чужбина, не знаех кой път да поема. Бях млада на 24 години.
Мъжът ми обаче е изключително стойностен човек и идеален баща. Той самият е от много здраво семейство. Аз съм от разбито семейство, но красавица, малко тип лигла, дето иска целия свят да се върти около нея. Просто семейния живот и отговорностите не ми понасят. Като ходя на работа съм друг човек. Има клюки, интриги, парцалки, обувки, социален живот.
Смятам, че аз съм проблемната, а не мъжът ми. Той реално ми търпи лигавщините, депресийте. Имах късмет и последните години дръпнах финансово. Аз реално съм сама на света и няма кой да ми помогне, от там донякъде ми е и тази неуравновесеност в характера. Аз реално искам деца и семейство, ама ако може и да съм мома. Мъжът ми също Не ми отстъпва и също се бори за свободното си време.
Общо взето едвам издържахме с малки и боледуващи деца.
Не се гордея със себе си, но бях завъдила и един любовник ( за много кратко), в опит да намеря себе си и щастието си. Реално единственият човек, с когото мога да живея е мъжът ми, но при неговите условия.
Мислех, че ще си изпусна детето. Беше ужасно проблемно ( голямото). Към днешна дата благодарение на мъжът ми до голяма степен е сравнително уравновесен, влезе в паралелка с приложно програмиране. Има мечти да учи в чужбина. Говори английски по-добре и от мен, дето съм работила в чужбина.
Каквото те интересува питай. Нищо не крия, от нищо не се срамувам.

Контеса, ама не всеки може да гледа чужди деца у дома си, аз не бих го правила, защото хем не искам, хем не мога. Твоя начин си е твой начин. За други жени е ужас на квадрат

Плюс това ти имаш задача да изгледаш едно дете, а гледане на 3 и повече е доста различно. Аз трябваше с моите 4, които са родени през 5-6 години да седя вкъщи 33 години по твоите разбрания, мерси съм на тая перспектива. Жълта книжка не ща.

Тука отказът да се наеме чистачка е най-малкият проблем. Една самотна майка в пъти по-добро положение от една мачкана от селски мачо жена, която трупа и замита под килима неудовлетвореност.

Именно. Анонимнота си е бетер самотна майка, но още по-зле, именно заради мунчото и токсичните отношения и среда, в която зорлем се бута да живее барабар с децата. Това е нещото което ми е непонятно - ако беше само тя, да си троши главата както ще, но да замесиш две невинни деца в тая отровна схема е егоистично и нередно. Пораженията върху тях в дългосрочен план ще са най-необратими. Но всеки си шета на акъла и живее с изборите си.

Хайде сега, преувеличавате. Страшно много мъже са подобни темерути. Освен това с две деца наистина е различно от с едно. Нещата явно понякога се влошават постепенно. Седенето вкъщи с години си е рисково винаги, не е ясно какъв мъж ти се е паднал, разбира се след време. То и да работиш пак е така, но тогава голяма част от деня ти минава извън дома поне.

Не съм виждала селски бек да стане джентълмен, не съм виждала и джентълмен да се изселскибеки. Тъжно е, защото Анонимен изглежда интелигентна мацка и ми е чудно как се е насадила на тия пачи яйца. Май е вярна приказката, че влюбените оглупяват.

Ох бе хора, със сигурност мъжът й е казал, че той ще се грижи за нея и децата. Тя да не се тревожи. И подобни... като е влюбена, защо да не повярва.