Кога връзката е изчерпана?

Никой не спори за това. Но детето има двама родители. Едно от нещата, което би изчерпало тотално връзката ми е да видя, че не се интересува от детето си. Освен от храна, покрив и 5 минути игра, децата имат нужда от пълноценна връзка.

Добре, де, като толкова много работи и собствен бизнес има, защо не си наемеш една жена да идва да ти чисти два пъти седмично. Не знам в кой град си, но едва ли ще е повече от 50лв за седмицата. Като има доходи, да те облекчи и да плаща за чистачка. Така за теб ще остане само пазаруване, готвене и децата. Голямото дете не ходи ли на градина, май към 5-годишно написа, че е. Така ще остане само едно дететнце през деня, едно пазаруване и готвене. От време на време може и гледачка да си вземах за два-три часа да гледа малкото, докато другото е на градина, а ти ще отидеш в Мола или на масаж или каквото там ти харесва. Аз от такъв мъж, който толкова много работи и само пари го интересуват, това ще очаквам. Ако не може да го осигури, значи самочувствието му на големия бизнесмен е въздух под налягане и бързо, бързо може той да се окаже сринатия психически като види, че не ти покрива изискванията. Ама трябва да ги имаш тези изисквания и да си ги заявяваш.

Maiathebee, откакто сме с две деца съм повдигала въпроса за детегледачка почасово или само за 2-3 дни в седмицата, колкото да се облекча малко. Той ми е отказвал, било допълнителен разход. За почистване бях извикала една жена за по-основно почистване, което не можех тогава да направя сама с децата(прозорци, балкони и т.н.) и той не прие идеята добре. Можело аз да го върша това и било излишно да се дават пари.

Иначе, да, голямото дете ходи на градина, но сега лятото си е вкъщи. Наесен и малкото ще тръгва, и се надявам да ми стане вече по-лесно. Ще си търся и работа.

Philomena, знам че не е нормално държанието му, но когато години живееш така, губиш представа за нормалността. Вече това, което се случва у дома ти се вижда нормалното.

Bianka, знам че трябваше да помисля по-рано и да не се стига до там, че да стана зависима от мъж. Сега си давам сметка за много неща. Аз лично мечтаех за кариера и независимост, но като срещнах голямата любов, се размечтах за семейство и деца.

Слънце и луна, така е, трябва да се радваме на моментите с децата. Но с едно дете е песен, с две малки - много трудно. Първите ми две години майчинство, когато бях с едно дете, ми бяха много хубави. Имах свежи сили, занимавах се много с детето и нямах почти никаква нужда от помощ. Но след раждането на второто, нещата рязко се усложниха. И заради малката разлика и липсата на почивка между майчинствата, не издържах психически. От любяща и грижовна майка се превърнах в изнервена и депресирана такава. Много мечтаех за две деца с малка разлика, но не си дадох сметка, че при това положение, за да ми е по-леко, ще ми трябва и активна помощ от бащата. Той отдавна ме видя, че започвам да откачам, казвала съм му го, но отказа да ми помогне. Имал достатъчно ангажименти и не можел и с това да се занимава. И стигнах до там, че периодично изпадам в дупки и не ми се става от леглото, нямам желание за нищо, нищо не ме радва. От една страна децата, за които постоянно трябва да мисля и за всичко разчитат на мен, а от друга - студен и неразбиращ мъж. Чувствам се като в капан, от който няма излизане.

Анонимна, ти мисли за себе си сега.

Аз съм минала през развод, но не по битови причини и никога не съм хамалувала много много из къщи. Може би понеже си знам, че не съм по домакинството, още щом се омъжих първия път, почнах да казвам на мъжа ми, че един ден ще трябва да намерим някого за почистването. Винаги му казвах - "не знам как се чисти добре, нямах идея, че пердетата се перат, аз не съм научена да чистя. Обичам да готвя, нямам време да чистя." Не че не съм го правила и чистенето, но наблягах, че друг човек много по-добре ще го свърши това конкретно. Така после имах и детегледачка, и жена да ми помага с чистенето. Но аз се презентирам като недобра домакиня още отначало. Така после няма реално никакви проблеми. Затова много се чудя защо жените се пънат да са перфектни домакини и чистачки. Не е полезно това.

Да кажа, че никога не съм се омъжвала за богат мъж, та да речеш да сме имали много излишни пари. Просто не виждам начин да се работи, да се гледат деца и да се домакинства и всичко това перфектно. Трябва помощ някъде, аз предпочитам да е за чистенето и гледането на децата. Но пък това мъж да ми каже - не може, ще го правиш ти - не знам как ще посмее. Хич не е лесно да вършееш сама! Отстоявай си правата! Само не знам какъв е пътя към типа мъж като твоя...не го познавам, но ти си го знаеш.

Помисли си какви хубави моменти ви чакат занапред, с поотраснали деца. Къде ходите четиримата и къде заедно си изкарвата добре? С децата или без тях можете ли да идете някъде, как да се възобнови връзката ви, възможно ли е според теб?

Оф, тези провинциални, пишман бизнесмени. Дето и на една чистачка не могат да платят. Другата възможност е да го кефи да се чувства доминиращ и да има някакво садистично удоволствие да те гледа така. Ако е вярно второто, очаквай всякакви мръсни номера, когато решиш да почнеш работа.

Сега е момента да зададеш въпроса:  "На мен ли държиш повече или на парите?" При положение, че си се запътила с бодри крачки към депресията, е време да кажеш, че пари ще се дават  - или за дом. помощница или за лекарства. Той да си прецени дали децата имат нужда от здрава майка или от пари.
  Ако и това не ти помогне - замисли се за какъв мъж си се омъжила.

А не си ли задавате въпроса дали може да намали работата според желанията на жена си? Щото при мен е невъзможно, същите проблеми сме ги имали и при нас. На мен би ми било много по-готино да работя по-малко, да прекарвам време с децата, но самата ми работа изисква друго, особено пък последната година когато се случи особено трудна. Нямам против да спра, това и мисля да направя следващите години, но това не става от днес за утре, нито пък може да се постигне с изнудване.
Между другото това с чистачка го опитахме, искаше ми за 3 часа да се почесва повече пари от колкото плащах на работниците си тогава за 8 часов работен ден и тежка хамалска работа. Жена ми сама я изгони.

rf22, не на мене тия. Познавам истински заможни мъже, с много работа и подчинени, намират си време за децата и семейството. Моят бивш и той все с работа се оправдаваше, все това казваше като ни се появиха проблемите - Аз също предпочитам да съм си с вас, ама имам много работа хихи, само дето работата ни беше обща и как пък аз все си бях с децата, нали, като работя колкото него?

Жена ти е изгонила чистачката - мега глупава постъпка от нейна страна! Като иска, да си чисти сама, а ти да си работиш до безкрай, но не ни го рекламирай това за перфектното семейство. Изразът "да се почесва" по отношение на жена, която помага с почистване е отвратителен. На мен такива жени са ми безкрайно ценни и аз много ги уважавам. И чистят по-добре от мен.

Зависи много, има различни работи, все пак не всички сме едри бизнесмени с по няколко стотин/хиляди работници, къде може по цял ден да си джъткаме с джиповете. Нито пък сме разни офисни фирмички с няколко служители и с работа основно пред компютъра. Производството си е съвсем друга бира, не се сравнявайте с него.
За чистачката, определено си беше дразнещо тогава, няма да го коментирам. Жена ми се справя добре и сама, така си преценихме. Ако е било толкова нужно, щяхме да си наемем такава.

Ама разбира се, винаги е по-добре жената да чисти вкъщи! И на мъжа често му се струва, че нали така, като може безплатно, защо да е пък платено???? Ама че жена ти се уморява от това - нищо, почесва се само... време е българинът да разбере, че жена му не трябва да се претрепва на всички фронтове.

Е аз не се ли уморявам? Може би си почивам по цял ден на бг-мамата? Тя така е преценила, все пак не е нужно всеки ден да се чисти по 4-5 часа. Като се подредят нещата и организират правилно, времето стига.

Защо се бъркате в неща, които не ви засягат? Той каза, че ДВАМАТА така са преценили, не той сам. Аз липно не желая никой да ми влиза в къщата и да ми чисти. Както и майка ми, независимо колко сме заети.

Защото темата тръгна от жена, която е преуморена, но мъжът й не проявява разбиране. Влезе мъж и коментира как той изкарва парите и двамата с неговата жена са преценили да нямат чистачка, даже жена му я изгонила..?! Просто това мъжко мнение идва не на място в темата и аз го оспорвам

Стрина, ти като с две малки породени деца вкъщи си чиситш сама, тогава ела се похвали Сам всеки може

Ама как така не искал да плаща за чистачка като не му се чисти Или плаща на чистачка или чисти заедно с теб. Като няма време и много работи - плаща. Една като не става, друга ще се намери. А това пък - аз искам, ама той отказва, хич не го вдявам как става. Аз да искам нещо, аргументирано, нужно, улесняващо и тн. /нали не говоря за обувки и кремчета по 500лв/, а нещо, което наистина ми трябва, а мъжа ми да ми откаже... ами то мира няма да има, докато не стане. Тоя мъж май не знае, че щастлива жена = щастливо семейство. Трябва да го научиш.
Като каже еди кое е мръсно - ох, мило, нямах време покрай децата, възможно ли е ти да го почистиш, ще се отблагодаря по-късно... Ох, мило, трябва ми прахосмукачка-робот, понеже не искаш чистачка, остави ми тия дни 1000лв да поръчам или ми остави 50лв да платя на чистачката... ох, мило, тия чанти са много тежки, ела с колата до магазина да ги пренесем или ми купи кола, за да пазарувам сама... ех, мило, днес нямах време да сготвя, че с децата бяхме на басейн, какво искаш да поръчам... И тн. .  Аз ли да те уча как да си действаш мъжа.. като се прави на големия бизнесмен, ами действай го като за такъв.
А това, че някоя си жена имала чистачка ама решила да я изгони и сама да си чисти, си е нейн проблем. Явно е оот ония маниачки дето само чистене им е в главата. Ама на жена, която хич не я кефи да чисти, ще й дойде перфектно и все ще си намери добра чистачка.

Рф, аз приемам, че понякога е невъзможно да се промени работния график без да се смени работата (което не винаги е опция), но надявам се осъзнаваш, че дори да разбира това, жената все пак ще й е болно от самотата и липсата на подкрепа. А когато мъжът не се старае да разбере, компенсира някак си, не оценява нейния труд и не влиза в нейното положение, започват да се натрупват огорчение, отчуждение, неприязън... Ето например ти, явно нямаш възможност да си вкъщи, но имаш свободно време да пишеш във форуми. Което значи, че не си съвсем извън контакт - тоест, можеш да отделиш някакво време да звъннеш на жената, да й пуснеш съобщение, дори няколко стикера със сърчица и целувки през ден да й пратиш, пак ще я зарадваш. Но ако избереш да не го правиш, тази жена ще бъде не просто сама, а и самотна.

В случая на анонимната, мъжът работи много, но в същото време не изглежда заработеното до улеснява нея, за да компенсира липсата му. Вие с твоята жена сте се разбрали, така ви е добре, проблем няма. Но с анонимната нещата не са така. Нейният я е оставил сама с две деца, цупи се и критикува труда й, но отказва хем да помогне, хем да използва малко средства друг да й помогне. Тя изнемогва и страда. Каква е ползата като го няма толкова време да изкарва пари, като те не се харчат в нейна полза? Или може би той си мисли, че като я смачка и не й остави и минута да си поеме дъх, няма да й хрумнат други идеи? Не става така, това са комплексарски истории.

Аз ако се навия някога на толкова зает мъж, ще очаквам моето време да е максимално свободно от излишни натоварвания, за да имам време да обръщам внимание на деца, на себе си, да направя така, че на него да му е готино за малкото време, в което сме заедно, да ме види усмихната, направена, вкъщи прилежно, уютно, подготвено за него, да му обърна внимание, да му се порадвам... а не аз скапана и изнемогваща, да го посрещам претрепана, а той да ми се мръщи и цупи, как не съм избърсала еди къде си. Ми не, мерси. Като ще се прави жертва, да си заслужава.