Ваканцията след ОСМИ клас - част 3!

  • 31 943
  • 757
# 135
Да си кажа и аз, че да не стане, че караме на парче сирене. Живея на Пиротска, до пазара Димитър Петков. На 2 минути има всичко, ама всичко (плодове, зеленчуци, млекарници, месарници, рибарски магазин, яйчар, баничарници, аванти, супермаркети) и това от рано сутрин до късно вечер всеки ден, дори и в пандемия, дори и по празници. Та когато каквото ни се дояде само обувам обувки и купувам. Затова и с нищо не се запасявам, запасите са на сергията Simple Smile
Виж целия пост
# 136
Мария, идеалния вариант и според моите разбирания 😉....и задължително с асансьор, че във ВТ старите кооперации по центъра са без асансьор и откачам, до 3 последен етаж  😁
Виж целия пост
# 137
Мария, при мен е същото - в радиус от 50 м има - 3 плод и зеленчука, 2 специализирани месарници, магазин за пилета( фермерски и т.н), млекарница, пицария, магазин за бельо, книжарница, магазин за вино, денонощно магазинче за алкохол и цигари, аптека, рибен магазин, ключар, железария, фитнес, 2 суши ресторанта, green deli, банков офис, химическо чистене, фризьорски салон, магазин за диетични стоки, магазин за хавлии и чаршафи, цветарски магазин, магазин за перилни препарати и битова химия. Познавам всичките търговци от магазинчетата.
Виж целия пост
# 138
Колко интересно
И аз живея до пазар, от повечето търговци на пазара ме е гнус, само от 2-3 взимам
Животът е шарен
Виж целия пост
# 139
Да, имаме 2 асансьора и нито едно стъпало до вкъщи. И колата е паркирана пред входа (откакто е зелена зона е голям рахат), та ако се налага нещо тежко отнякъде да купя и нося ми е идеално удобно. До преди година паркирах в покрития паркинг под блока, но много вдигнаха цените и го отказах, сега се чудя защо толкоз години си го причинявах, защото въпреки, че е под нашия блок, вратата към входа ни е заварена и бая заобиколно се прибирах. А около 15.09, 14.02, 08.03 и 24.05 беше супер труден достъпът, защото входа на паркинга е през пазара на цветя.
Виж целия пост
# 140
На мене точно това ми липсва- близостта до всичко. Имаме хубава месарница и други магазини, но нямаме аптека.
Виж целия пост
# 141
Пловдивчанка съм. Вече 15 години живея в малкото градче, на 30 км от София. Като изключим липсата на междуградски транспорт и цените в магазините (50% по-скъпи на софийските) ми е много добре. Спокойно е, почти няма хора. Няма я лудницата на големия град.

Обичаме да пътуваме, основно България и Сърбия. Не знам що така става, но все се въртим в или около Търново. Поне веднъж годишно. Има два града в България, където се чувствам съвсем на мястото си - Велико Търново и Приморско. На Царевец ходим винаги, когато сме в региона. Обожавам да си стоя там и просто да се наслаждавам на гледката. В София и Пловдив издържам по малко. Изнервям се от лудницата, блъсканицата.

С либето сме си намислили къде да живеем, когато евентуално се пенсионирам и аз. Остров Ла Гумера, Канарите. Хем, нали, част от Испания. Хем цените на имотите са по-ниски от повечето в България...
Виж целия пост
# 142
Надявам се да успея някой ден да намина през Доня.

Наде, в Италия има малки, стари села, в които кметовете продават къщи за без пари. Условието е, че си задължен определени години да живееш там. Целта е да се съживят изоставени места. Аз съм навита, но на този етап няма как да си оставим работата с ММ.
Виж целия пост
# 143
С либето сме си намислили къде да живеем, когато евентуално се пенсионирам и аз. Остров Ла Гумера, Канарите. Хем, нали, част от Испания. Хем цените на имотите са по-ниски от повечето в България...
Ама много хубаво предложение даваш. 😂
То човек сега с нетърпение да чака да се пенсионира, пък междувременно да учи испански.
За момента съм се уредила с "Hola amigo! Una cerveza por favor!" 😂
Виж целия пост
# 144
Аз искам да имам къща някъде, но съм по-скоро номад човек. На по-стари години бих искала да редувам пътувания по света, някакво време от годината на къщата, друга част в града. Само пари да имам, за всички тези желания 🤣
Виж целия пост
# 145
Всичко е до нагласа. Преди 10 години никой не можеше да ме изкара от града, преди 16 с удоволствие живях в София, после в Ташкент който е огромен. Мъжът ми имаше къща в САЩ, в която така и не стъпих, защото беше в предградие с хранителни стоки на 50 км и не само двор, а и гора имаше. Ама то като си правим планове, Господ ни се смее. Тук , Елена беше любов от пръв поглед, току-що окосени поля и аромат на билки, простор, който нямах в презастроената Варна, там не ми стигаше въздуха. И сега като отида, не мога да дишам, задушаваме от навалица, миризми на казани и автомобили .Изнервяме маневрирането между колоездачи, пешеходци, паркирали на тротоара коли и кучешки 💩 Квартала в който живяхме беше много хубав и уреден, на 15 минути пеша от морето. Аз съм израснала на центъра, в къща с двор, повечето къщи вече ги няма, моята Варна отдавна изчезна, стана бетонна. Има един център и парк , който също е пълен с коли и го застрояват.
Тук се будя от птици, шумолене на дървета, навсякъде е свежо, зелено. Сезоните са красиви, чисти. Пандемията върна много хора на село, тук здраво се ремонтира, купуват се имоти, Елена е пълна дори и зимата с коли от цялата страна.



Топли снимки, парят, парят ☺️
Виж целия пост
# 146
Шмърц, целогодишно температурите са в интервала 14 - 30 градуса. Перфектно за мен.
Виж целия пост
# 147
Доня, страхотен е регионът на Елена. ММ има семейна къща в центъра на ВТ. Ходим в къщи за гости - около Габрово, Априлци, Орешака, Търново...Ходим и по хижи. Надявам се да продължат магистралата от София поне до Търново,за да става по-бързо пътуването.
Виж целия пост
# 148
Всичко е до нагласа. Преди 10 години никой не можеше да ме изкара от града, преди 16 с удоволствие живях в София, после в Ташкент който е огромен. Мъжът ми имаше къща в САЩ, в която така и не стъпих, защото беше в предградие с хранителни стоки на 50 км и не само двор, а и гора имаше. Ама то като си правим планове, Господ ни се смее. Тук , Елена беше любов от пръв поглед, току-що окосени поля и аромат на билки, простор, който нямах в презастроената Варна, там не ми стигаше въздуха. И сега като отида, не мога да дишам, задушаваме от навалица, миризми на казани и автомобили .Изнервяме маневрирането между колоездачи, пешеходци, паркирали на тротоара коли и кучешки 💩 Квартала в който живяхме беше много хубав и уреден, на 15 минути пеша от морето. Аз съм израснала на центъра, в къща с двор, повечето къщи вече ги няма, моята Варна отдавна изчезна, стана бетонна. Има един център и парк , който също е пълен с коли и го застрояват.
Тук се будя от птици, шумолене на дървета, навсякъде е свежо, зелено. Сезоните са красиви, чисти. Пандемията върна много хора на село, тук здраво се ремонтира, купуват се имоти, Елена е пълна дори и зимата с коли от цялата страна.



Топли снимки, парят, парят ☺️

Четя постовете за живота в Елена и ми се прииска и ние да се преместим, макар да нямам идея от земеделие и да мисля, че е абсурд да се справим, предвид, че сме градски чада и леко ни домързява за повече активности. Една колежка също се преместиха там преди пандемията и трайно се установиха и загърбиха града - явно наистина усещането и връзката с природата взема превес.
Виж целия пост
# 149
Хаха, Доня сега ще вдигне цените на имотите в Елена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия