Ваканцията след ОСМИ клас - част 3!

  • 31 942
  • 757
# 210
Ред, да ти е живо и здраво момичето.
Много теми сте подхванали. Аир, да те питам защо се мъчиш във ВТ? Не можеш ли да се преместиш в Южна България, явно и там имаш роднини.
Аз съм кореняк софиянка. И родителите ми са оттук, и техните също. Никога не съм имала село и ми е непонятен селският живот. Не мога да си представя да живея на друго място освен София. Обичам града си. ММ е от Стара Загора и градът се развива изключително добре. Определено има живот в него.
Още нещо исках да пиша ама забравих. Като се сетя. Утре може би.
Виж целия пост
# 211
Ред, цветно и слънчево да е на малката червенокоск!

И аз съм като мони. Никога не съм живяла извън София, ваканциите и тях все в София, пукнат роднина на село нямаме, от което доста страдах като малка. Другите на село при баба, а аз или на Паренсов, или в Южния парк. Майка ми, с нейните мечти от филми за вила, купи преди 10+ години и сега само се помайваме как да не отидем. Зазимяваме я в първия възможен момент около октомври и около май ходим за първи път максимум веднъж в месеца. Не е моето. Добре, че поне намерихме човек, който да коси преди да отидем. Това е една бездънна кофа за работа и пари. Все нещо трябва да се поправя, а ние ходим за 2 дни. Нито работа вършим, нито си почиваме.
Единствено домати за готвене затварям, че ми е лесно и ползвам доста и през година лютеница. Компоти, сладка и други купувам чат-пат. Не ядем много.
Виж целия пост
# 212
Аир, да те питам защо се мъчиш във ВТ? Не можеш ли да се преместиш в Южна България, явно и там имаш роднини.
Имам, да (реално и на баща ми, и на майка ми родовете са в ЮБ), но в градчето, където е баба, съответно къщата, определено не искам, защото реално там си е като село, нито за мен ще е добре, нито за синковеца. Работата ми е в Търново - много си я харесвам (да, военнослужеща съм, но във Военния университет, което е коренно различно от военнослужеща в поделение - микроклиматът е друг, комуникацията между колеги е друга) и тук живея в наследствен апартамент. Погледнато от чисто битови и практични подбуди, ВТ ми е по-удобно и без сътресения. Родителите ми са тук...Приела съм, че животът ми сега е в Търново, не страдам от този факт, но и никога няма да го харесам или възхвалявам, само защото ми е роден. Може би преди време, още като се разделихме с бившия, трябваше да остана и да си организирам живота с детето, сама в Пловдив. Но пък за времето си и тогавашните обстоятелства (сама с дете на 2 г и без родители там), взех най-правилното решение за връщане тук... Може би някога 😃...Нещото, което искам най-силно, е синковецът да не остава в Търново. Моят живот минава вече (пък и годините ми между 20 и 30 минаха в Пловдив 😉), но на него му предстой и не искам да се ограничава с такъв в "старата столица"...
Виж целия пост
# 213
За децата светът вече е малък. Около мен всички пътуват непрестанни, моята дъщеря също. Премести се от Стара Загора, а гаджето й от чужбина Simple Smile. Засега учат там, ама след време не се знае, там, София, чужбина или където и да е, дори селце в България. Не са ограничени, а и с техните професии ще могат да работят и на терен, и административни дейности навсякъде.
Виж целия пост
# 214
АIR, той е луда глава. Ще отиде или ще остане там, където му е приятно. Не го мисли.
Моето мнение е, че често хората залагат много надежди на промяната на местоживеенето. Смятат, че ако се преместят в друг град, държава, тип населено място, нещо из основи ще се промени. Ако го правиш на зряла възраст, ти вече си човек с изградени навици, с култура на общуване, имаш си някакви стереотипи, по които създаваш връзки с другите. Не откривам някаква огромна промяна у хората, които смениха населеното място или държавата. Пак са си същите. Едни са доволни от избора, но те си бяха  доволни и усмихнати хора и тук, други продължават да мрънкат от разни неуредици. По-лесно е физически да се преместиш, отколкото да пребориш демоните вътре в теб. Не е необходимо да се възхвалява мястото ,в което живееш, важното е да си го приел. Навсякъде има неудобства. Хората се различаваме по това доколко тези неудобства ни влияят на цялостното възприемане на живота.  Ако успеем да се върнем към света от времето преди пандемията, нищо не би трябвало да ни спира да правим опити да си намерим местенце и чрез промяна на мястото, в което живеем.  Ако изпитваме такава нужда, но си мисля, че не в това е основата на неудовлетвореността.
Виж целия пост
# 215
Аманда, чудесно си го казала!❤ Изключително ми е приятно да те чета. Излагаш тезите си с  мекота и задълбоченост.
Между другото,  кога да търся книгата на пазара?🙂 Ако може, с афтограф❤

Зазу, каак е малкото човече?
Бързо да му минава!🧙‍♂️
Виж целия пост
# 216
Ей, днес мернах - Зазу, надявам се всичко е наред при вас и малкият вече се е успокоил! ❤️
Виж целия пост
# 217
Все пак работя с доста хора, има си хора, особено някои млади, които с лекота се местят Simple Smile Вероятно по различни причини Simple Smile
Виж целия пост
# 218
Все пак работя с доста хора, има си хора, особено някои млади, които с лекота се местят Simple Smile Вероятно по различни причини Simple Smile
Има, да, хора, които просто без проблем сменят местонахождението си, може би са по-гъвкави от млади. Имам близка, на 45 напусна Бг и се премести в Англия. Сама. Много трудно й е било, но издрапа. Изкара ЮК паспорт, кандидатства за работа в Швейцария и сега е там, на 54г. Пак сама. Изцяло учи нов език и изобщо... Но, това не е за всеки. Извън това, че си се устроил добре, иска бая топки и смелост, а не всеки ги има. Аз по-мога да се преместя, но мъжа ми например дори в София не иска, камо ли в чужбина, а имаше възможност, а и нужда в някой момент. Ако ще от глад да умира, абсурд да живее другаде. Даже и да живее 4 дни, а на петия да е вкъщи, не иска. Аманда,а, виж при вас това не е проблем. Разбира се, друго е и да са големи децата, тогава е по-лесно и по-малко отговорно.
Ето в САЩ си се местят ей така, не им пука, включително и българите. Явно ние сме по-консервативни някак си, но като си живеем у нас. 😅😅
Виж целия пост
# 219
Ред, да ти е здрава именячката. 
Ние днес се понапътувахме. И то из завойчестите родопски пътища, а на мен ми става лошо  на завои. Едвам оцелях, но беше интересно, освен час и половина път из завоите до Чудните мостове и на 5км от там да ти кажат, че пътят е затворен(а ние сме ходили там, но си загубихме книжката с печатите)Rage, но като цяло беше интересно и приятно. Вместо това се качихме на връх Снежанка(е, с кола, но ни е първият връх Bowtie)
Виж целия пост
# 220
liani, без снимки не се признава пътуването😛
В Родопите завоите са сериозно изпитание за вестибуларния  апарат.
Виж целия пост
# 221
Как с кола до Снежанка?  С лифт може, ама не се сещам път да има дотам.
Виж целия пост
# 222
Аз не ставам за емигрант. Мъжът ми е пътувал и работил по целия свят, само на полюсите не е бил. За това и лесно се адаптира в България. В Ямайка ме хвана такава депресия, че вече и на снимка не искам да я гледам. У дома си е най-добре.
Виж целия пост
# 223
И аз така. А и не ми се започва от нулата на нова място. Освен това съм забелязала, че като се позадържа в някоя държава повече и местните порядки започват да ми лазят по нервите. Тука поне си ги знам негативите.
Виж целия пост
# 224
Ще ме пропиете, ей! За втора поредна вечер ми доставяте удоволствие да ви чета на чаша вино. Blush
Е, то (виното) вероятно си е от моята вътрешна нагласа, но и вие допринасяте за подходяща настройка. Simple Smile

Доня, с какво точно се занимава мъжът ти?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия