Уж всичко е наред, но бебче още няма....

Започва се със спермограма и с цветна снимка на тръбите и хормони.
Чак след това се преценява кое е наред и кое не.

Точно!Аз отидох при втория репродуктивен с една папка изследвания и човека ми каза"тук освен една торба пари за глупости ,друго не виждам".Пуснахме хормони на 3-5 ден,спермограма,цветна снимка и по негова преценка диагностична лапароскопия,където и лъсна проблема.И за два месеца бяхме толкова напред,колкото за година не бяхме мръднали.Две бременности и едно инвитро по-късно станахме родители .

Ако може да споделите при кой специалист ходихте?

Д-р Александрови младши и старши във Варна .

От март месец миналата година идвамата сме под стрес (семейни проблеми, но не помежду ни). Имам аборт 2019г. в 17 г.с.

И ние бяхме в същото положение, но ни отне 2 години, докато стане. Психологическата нагласа е по-важна от мерене и следене на овулация. Наличието на овулация само по себе си не означава, че всичко е ок, има много фактори, които трябва да се вземат под внимание, включително спермограмата на мъжа, стресови фактори, тежка и напрегната работа, наличие на скрити инфекции и т.н.. При нас се получи, когато се бях отървала от една напрегната и тежка работа с нощни смени, когато си оправих режима за сън и почивка, хранех се здравословно и приемах мултивитамини. И най-вече се получи, когато вече бях спряла да го мисля толкова. Не ме питайте как съм се чувствала, когато всичките ми познати изведнъж родиха накуп, докато аз правех неуспешни опити, бях се озлобила срещу целия свят и се бях отчаяла, че на мен ми има нещо, а дефакто всичко си ми е било в ред. Постоянно ми се привиждаха бременни, всяка втора буквално беше бременна по улицата през тези две години. Откакто забременях, ми се струва, че съм само аз. Голяма част от решенията идват от психологическата нагласа и изместването на фокуса. Иначе не отричам факта, че трябва да се направят адекватни изследвания, аз направих всичко, което ми беше препоръчано, мъжът ми също си направи изследвания.

Има цивилизовани държави, в които част от политиката за насърчаване на раждаемостта е да изпращат млади двойки на почивка, така съм чувала. Мои познати са забременявали след години неуспешни опити точно, когато са били някъде на почивка, наслаждавали са се на времето заедно и са били спокойни. Това не значи, че ако има някакъв обективен здравословен проблем, който пречи на забременяването, той да бъде игнориран. Понякога заекът изскача от неочаквано място, затова е важно и да се идентифицира източника на проблема. Другата крайност също не е за препоръчване - познавам хора, които имат вече по няколко спонтанни аборта и в същото време не търсят причината и са се пуснали по принципа на най-малкото съпротивление. Отчуждиха се един от друг, но продължават да живеят под един покрив като съквартиранти. Затова човек трябва да е информиран и да си направи едни адекватни изследвания, като същевременно не се фокусира само върху неуспешните си опити и отрицателните тестове за бременност, и да не забравя, че животът е красив сам по себе си и че трябва да му се наслаждаваме. Докато аз се фокусирах само върху това, че не ми се получаваше, пропуснах много ценни моменти, които са ми били дар от Бога, сега отчитам това като минус.

Здравейте , не знам дали въпросът ми е за тази група, но се надявам някой да ми отговори. Опитваме се за бебче. Но въпросът ми е влияе ли овулационното кървене на забременяването , аз мисля , че не , но ако някой е имал такова , моля споделете ? Благодаря

ЗДРАВЕЙТЕ. Спермограмата на мъжа ми е отлична. Единственото, което си мисля, че е проблем е големият стресов период, който преживяваме покрай семейните проблеми, защото и при двама ни всичко е наред.

Много е вероятно. Когато организмът е под стрес, стресовите хормони казват на тялото, че сега не е точният момент за забременяване. През тези 2 години, когато не можех да забременея, работех изключително тежка работа - с 12 часови смени, психическо напрежение, недоволни клиенти, големи отговорности, бумащини и кофти колеги. Прибирах се абсолютно разнебитена от работа, с подут корем от кофти храната, която ядях на работа, не усещах краката си от умора, звъняха ми в извънработно време да ме занимават, отчуждихме се с мъжа ми по онова време, имахме период на несигурност дали ще останем заедно, къде ще живеем, а и в семейството ми не всичко е било наред. Така че отчитам, че при мен стресът определено е имал роля, както и нездравословната храна.

А какви изследвания са ви правени?
Хормони, цветна снимка?
На база на какво ви казаха, че всичко ви е наред? Нищо не пишете по въпроса.

Здравейте момичета! Нова съм и се надявам на приемственост, за което благодаря предварително!
На 36 години съм и в средатана миналият месец започнах АРТ терапия, след хормонална стимулация и пункция на 13. 08.21 ми беше извършен ЕТ на 1Е бластоцист. Днес си направих тест уринен и беше отрицателен, развали ми се адски настроението, отделно имах и леко кафеникаво течениеи болки, като пред МЦ. Кръвния тест ми е на 25.08,чудя се дали има въобще някакъв шанс да бъде положителен! Някой може ли да ми вдъхне кураж и надежда!? Живея в чужбина с мъжът ми, толкова ми е самотно... Пожелавам на всички здраве и успех!

Здравейте и от мен!От 6 месеца с мъжът ми пробваме за второ ,но не се получава.Бях на лекар преди да започнем с опитите ,уж всичко е наред.Но през последните 3 месеца цикъла ми идва когато си иска един път на 17 ден,другия месец на 23 ден.Преди.да започнем с опитите бях като часовник.на 28 ден.Забравих да спомена че съм почти на 36 г