Ревнив домашен любимец?

  • 4 209
  • 75
# 15
Назидателния тон е неприятен, но поне малко е на място.
Прави впечатление, че след всички адекватни съвети вие продължавате да се чудите как да създадете по-голям комфорт на кучето си и нито за миг не помислихте как ще създадете комфорт на себе си и бъдещото си дете.
/като се изключи също така не съвсем правилната идея да изпратите кучето някъде си в първите месеци след раждането. Едва ли не сте се замисляли каква драма ще е това за едно невъобразимо разлигавено същество./
Вместо да обмисляте колко приятен кът ще й създадете с играчки и т.н., обмислете как малко ще я стегнете от към възпитание. Изисква се усилие и от Вас и от мъжа ви и дори от всички други, които ви посещават.
Изобщо не коментирате възможността да спрете да й давате храна от масата /правите го и Вие и мъжа Ви и сигурно и други близки/, приемате за нормално да се лигави и да ви препречва пътя, като тръгвате за работа, приемате за нормално да не Ви пуска да си легнете, приемате за нормално да се нуждае непрестанно от Вашето присъствие. Не е нормално! Това не е бебе! Това е куче в зряла възраст и е време да му посочите вие мястото му в това семейство, защото то няма да се сети само.
Имам куче и аз не я храня от масата, когато свекърва ми дойде й дава и ме вбесява, защото "виж как ме гледа" е мен не ме гледа и бързо разреших тяхната драма, като когато не сме сами в къщи по време на хранене кучето не е в стаята, в която се храним. Ооо да и кучето не протестира, защото знае, че щом шефа - аз каже "сега ще стоиш в коридора" няма шанс да се стои някъде другаде. Ако веднъж аз кажа "марш в коридора" и след 5 минути тя влезе и аз съм ОК това ми гарантира, че кучето вече грам няма да вярва и да разбира какво искам. Освен кучето имам и 2 котки и морско свинче и дете на 6 и се справям с всички тези некоординирани същества вече от 2 години насам. Дали мога да си позволя да ми се лигавят и да ми се разпореждат те кой къде ще спи, с кого ще играе, кога ще яде и кога не и т.н.
Решението си е Ваше, но помислете дали избирате себе си и семейството си или комфорта на една глезла?
Виж целия пост
# 16
Какво точно прави, когато "не ви пуска" навън или в спалнята?
Виж целия пост
# 17
Предполагам, че в случая за леглото - ръмжи и се зъби /така беше написано/.
В случая пред вратата - навярно подскача и настоява да я вземат и нея и се тръшка.
Това обаче се приема, като нормално поведение.
На леглото нежно заобикаляме звяра, като му оставяме максимално място и се скатаваме някъде в ъгъла, за да не ни ухапе.
Пред вратата правим поредица от разсейващи действия - играчки, подкупи храна и докато не гледа се измъкваме по терлици.

Аз бих:
На леглото - хванала ръмжащия нагляр за врата, защото и да ме ухапе няма да ме изяде един дребосък. Ще го изхвърля от леглото и ясно ще разбере, че не се страхувам, по-силна съм и не ми пука за неговото настроение
Пред вратата - директно избутвам нахалника без увещания и си заминавам.
Може да не съм права и да съм крайна, но не търпя дори деца да ми се качват на главата, та камо ли кучето да ми се лигави.
Виж целия пост
# 18
Предполагам, че в случая за леглото - ръмжи и се зъби /така беше написано/.

Аз бих:
На леглото - хванала ръмжащия нагляр за врата, защото и да ме ухапе няма да ме изяде един дребосък. Ще го изхвърля от леглото и ясно ще разбере, че не се страхувам, по-силна съм и не ми пука за неговото настроение
Пред вратата - директно избутвам нахалника без увещания и си заминавам.
Може да не съм права и да съм крайна, но не търпя дори деца да ми се качват на главата, та камо ли кучето да ми се лигави.

Това ми хареса!  Когато си знаят кой е шефа и че са на дъното на йерархията, това ги успокоява и спомага за добрата дисциплина. Наясно са с положението, няма противоречиви сигнали. За тях е решаващо да си знаят мястото и за всичко да помолят, а не да изискват. И аз освен кучето имам две котки и дете, ами никой не се лигави.По някога се пробват, но ги отказвам. Иска се постоянство. Тогава успяваш да отгледаш образцово куче, не плюшен изрод.
Виж целия пост
# 19
Абсолютно съгласна, кучето не е ревниво, а разлигавено. Моите и двете си простят от масата, но знаят, че при мен не минава. И като им се каже да си лягат, макар и неохотно тръгват към стаята. В спалнята не се влиза. Просто като не трябва да се прави нещо, се казва не и точка.
Виж целия пост
# 20
След като съм дошла тук да потърся съвет, не намирам поведението му за нормално, нито пък бих се поколебала да избера комфорта на бъдещото си дете и своя пред комфорта на кучето. А относно това да бъде далече през първите месеци - няма да е на непознато място, а там, където прекарва по цяло лято с роднините на мъжа ми, в момента също е там от няколко месеца, заедно с него, такива са обстоятелствата. Търся варианти за превъзпитание, но не бих се поколебала и за миг да взема и крайни мерки, ако по някакъв начин нарушава комфорта на детето. И понеже съм толерантен и учтив човек, очаквам някой пак да ми скочи. Simple Smile
Виж целия пост
# 21
Не ТИ скачаме.
Лично аз се опитам да те нахъсам.
Давай, вземай мерки още от сега.
Много важно обаче е да ангажираш и другите. Мъжа си и роднините му в мисията. Много е важно всички да сте на еднозначното мнение, че е дошъл края на лигавщините. Никой от вас не бива да мисли, че това е жестокост. Не е жестоко, вие пак си го обичате животинчето.
Все едно да се каже, че е жестоко да събудиш 7 годишно дете в 6,30 и да му кажеш да се стяга, че трябва да ходи на училище. Не е приятно, но някои неща са необходими.
Виж целия пост
# 22
Ще взема мерки, разбира се. За това съм съгласна, че всеки трябва да участва и да има единен метод на възпитание. В случая се изтърва контрола, защото нямаше общ метод за обучение, а си играехме на доброто и лошото ченге (в случая аз бях лошото ченге), а когато мъжът ми се прибереше вечер от работа, тогава си показваше магариите.
Виж целия пост
# 23
Ами остава да убедите всички членове на семейството какво трябва да се прави, да обясните, че е важно и заради присъствието на детето. Самото обучение не трябва да е само от ваша страна, пък другите да правят каквото си искат и да чакат резултат.
Виж целия пост
# 24
Предполагам, че в случая за леглото - ръмжи и се зъби /така беше написано/.
В случая пред вратата - навярно подскача и настоява да я вземат и нея и се тръшка.
Това обаче се приема, като нормално поведение.
На леглото нежно заобикаляме звяра, като му оставяме максимално място и се скатаваме някъде в ъгъла, за да не ни ухапе.
Пред вратата правим поредица от разсейващи действия - играчки, подкупи храна и докато не гледа се измъкваме по терлици.

Аз бих:
На леглото - хванала ръмжащия нагляр за врата, защото и да ме ухапе няма да ме изяде един дребосък. Ще го изхвърля от леглото и ясно ще разбере, че не се страхувам, по-силна съм и не ми пука за неговото настроение
Пред вратата - директно избутвам нахалника без увещания и си заминавам.
Може да не съм права и да съм крайна, но не търпя дори деца да ми се качват на главата, та камо ли кучето да ми се лигави.
Чудя се за какво са Ви тези домашни любимци?! Дано не се отнасяте така и с детето!
Виж целия пост
# 25
Ще взема мерки, разбира се. За това съм съгласна, че всеки трябва да участва и да има единен метод на възпитание. В случая се изтърва контрола, защото нямаше общ метод за обучение, а си играехме на доброто и лошото ченге (в случая аз бях лошото ченге), а когато мъжът ми се прибереше вечер от работа, тогава си показваше магариите.
Не искам да съм песимист (и по принцип не съм такъв в живота Grinning), но мисля, че ще е по-трудно да убедите родата да ви слуша, отколкото да превъзпитате кучето.
Ние сме с лабрадор (лабката от профилната ми снимка) - осиновихме я обучена и не сме имали проблеми (освен в началото тестваше малко границите и правилата, че са голяма лакомия лабчовците). Обаче да убедиш роднини защо не може да яде кокали, пържени калмари и все гледа гладно и жално... трудна работа. Свикнаха да не я хранят (поне в наше присъствие, а и рядко се виждат), но с доста приказки и обяснения.

То и с възпитанието на децата е така, 2мата родители трябва да са на едно мнение и по-възрастните роднини да се съобразяват.
Виж целия пост
# 26
Ще взема мерки, разбира се. За това съм съгласна, че всеки трябва да участва и да има единен метод на възпитание. В случая се изтърва контрола, защото нямаше общ метод за обучение, а си играехме на доброто и лошото ченге (в случая аз бях лошото ченге), а когато мъжът ми се прибереше вечер от работа, тогава си показваше магариите.
Ползвайте услугите на авторитетен треньор,ама заедно със съпруга Ви отидете. Друго си е чужд човек (професионалист) да има страничен поглед-понякога на нас ни убягват сигнали,или сме пристрастни и неглижираме ситуации. Искрено Ви желая да се справите с предизвикателството навреме и да очертаете граници,които ще се спазват,в името на мира и спокойствието. В противен случай ще е поредното сладурче за подаряване ,от което ще страдате и вие и животното. Успех и пишете как върви напредъка Simple Smile
Виж целия пост
# 27
Малииий какви страсти от женските власти Wink
meanwhile - да стегне кучката е работа за Вашия съпруг. Който, ако е мъж на място, ще и покаже мястото без много шум. А после ще се възцари мир и любов и семейна хармония. Каквито няма в колектив "управляван" от жени, които си оспорват алфа самеца. Grinning
Виж целия пост
# 28
За съжаление, ролята на мъжа в семейството се падна на мен отдавна, той си пада малко идеалист и мечтател, леко инертен и самовглъбен Grinning Забелязала съм, че допуска и приятелите му да му се качат на главата, както и колегите. Иначе го харесват, защото е кротък, а пък аз съм черната овца в колектива, защото не си кютам. Grinning
Виж целия пост
# 29
Откъдето и проблема...спорите коя да му се качи на главата.
Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия