), но имаше ефект. Да ми е жив и здрав, порастна голям и отговорен мъж и оценява всеки подход , който сме приложили към него, без да го оправдаваме в неговите грешки, които можеха да бъдат много по големи и трагични. Той можеше да бъде на мястото на едно от двете деца в сериала. Но понякога не всичко е в ръцете ни, просто съдба- злощастна. Трудно ми е да гледам сериала. Свърши ли? Оф, а сега гледам тийзър и за 'Съдия"! Май ще ги направя 13.
и Пепелче
, и мен нещо започна да ме отказва Джемал от сериала "Игра на моята съдба". И аз се оказах не малко, доста злопаметна за човешката глупост. Наистина си е така - първо се амбицира да има това хубаво момиче, а после я заряза насред пътя с две малки деца. Но сега като вижда, че до нея има стабилен човек и зор да си я върне обратно, но да видим дали ще има смелост да се изправи срещу Хелин и да й каже, че има бивша жена, в която все още е влюбен (това не го вярвам, по скоро да докаже нещо на себе си от инат) и тогава да ми излиза с тези насълзени кравешки очи. 
. Това е приятелката на Кадир, сестрата на Онур. А в този сериал се казва Кюбра. Тук е подстригана на каре. И като слезна на долния етаж попита една жена (Зейнеп Тууче Баят, в сериала се казва Шахика) дали има боклук и техния да хвърли, а дядото като я видя с късата рокля й направи забележка да се облече прилично. Все пак щеше да се събира цялото семейство на трапезата за Курбан байрама. Та дадоха Сервет с нея. А майката на момичето е една скромна женица с кърпа (Мюневер), която благодари на свекъра си, че не ги е оставил на улицата, когато мъжът е довел втора жена ( по турска традиция, характерна за Анадола се нарича "кума"). Та така. В дома на Емир Сарухалъ картинката е страхотна, нали? Всички под един покрив. Да ти е познато, случайно от други дизита? Примери бол, но повече във филми със сюжети от турския югоизток. Но като се замисля и в Измир има много придошли кюрди, заза и араби- бежанци от последно време, така че е възможно да се среща това явление на две жени под един покрив.

Може би защото някак ми уравновесява нещата на фона на двата особено драматични, единият епичен исторически, които гледам и Братчетата, който уж е младежки, ама не съвсем, но още го влача. 
Но атмосферата, посланията, даже цветовете някак асоциирам с него. 
Споделих го и в групата за Боран и Айбюке. Направо ме върна сериалчето в студентско време, когато една такава тайфа приятелки си мечтаехме, споделяхме, правехме бели
, даже да тъгуваш по любовта беше готино, защото се споделяше с приятелки.
И подкрепата от тях бе назаменима. Нямаше нищо по-хубаво от това да се разнищват любовните истории с приятелките. 
Едно възпалено сухожилие ме залепи за дивана, ще мине.
На мен ми е интересно точно различни мнения да чета.
Нека е клише, на мен добре ми идва. 
Препоръчани теми