Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа ... през август

Имам навика да пиша статуси (в другата социалка), които споделям само със себе си. Може би най- интересните ми статуси....  Не ги  споделям, не за да  пощадя нечии чувства, не съм такъв човек 😉 По- скоро не желая  да афиширам житейската си философия с фейсбукското народонаселение. Но в известен  отрязък от време, подозирам, че някой ( един конкретен някой) се възползва от секретните ми размисли и страсти. Или иначе казано- влиза контрабанда в профила ми… И не, не ме гони параноята, но не ми се обяснява… Та, снощи бях в „подходящо“ настроение и  по късни доби, написах послание за този „НЯКОЙ“. Хубаво послание… с подходящи епитети и психоанализ, който да  преследва „НЯКОЙ“ в земния му  път. Споделих го само със себе си. И о, небеса, Санта Лучия и Свети Патрик, днес съм осъмнала разприятелена с кой? Естествено, че с „някой“!
Бррр, побиха ме ледени тръпки, смених паролата и мислех, че съм приключила с обитателите на психодиспансера! Уви, установявам преди малко, че вероятно снощи са ми хакнали  и пощата! Влизано е в нея от конкретна дестинация… Местообитанието на НЯКОЙ! Какво съвпадение, а 😉  Сега, разбирам, че някои хора, лошо ги е ухапал щъркела и са разплискали тотално легена, коритото, басейна, морето… разбирам, че са нещастни и мразят  саможивническия си живот, щото никой, ама никой не ги иска, понеже превръщат всичко, до което се докоснат в отрова и жлъч …
Аман от изтрещели кукувици!  Такива, незабавно и наложително требе  да си намерят някой да ги оправи… в библейския смисъл, ако се налага  нека си  си платят за саможертвата, че перманентната   липса на секс явно води до ментални увреждания..
Мога ли да си направя нов имейл и с него да влизам в онази социалка? Не ми се иска да си трия стария профил, той ми е нещо като мило дневниче и не искам да го загубя. Чувствам се така, сякаш някой е газил с кални ботуши в душата ми.