Ваканцията след ОСМИ клас - част 5!

AIR,снощи с песен си легнах,тая сутрин пак ти ме забавляваш:joy:
Добро утро

Добро утро!

Аз се завърнах от Диви Родопи, беше доста трудно да се движим без път и пътека, направо през горите, но въпреки надраното, удареното и пришките по краката, беше много зареждащо да видя планината по този начин:

Резервати Мантарица и Беглика:







Гледката вчера сутринта от палатката:

Elwing, честит петнайсетгодишен! С усмивка и късмет да върви през живота, много здраве и широк път!

`ТуиГ, гледам спорт много спорадично. Написала си това, което си мислех. Не знаех какво да гледам - уреди ли, движения ли, композиция ли. Ако не изпуснат уред, според мен всичко им е точно. Другото, което ми направи впечатление, е че в почти всички съчетания музиката нямаше нищо общо с ритъма на съчетанието. Имат едни задължителни елементи, които трябва да направят и няма никакво значение каква музика върви. Живея със спомена от това как изглеждаше художествената гимнасктика от времето на Нешка Робева
В момента Илиана Раева е по Нова. За първи път се радвам да я гледам и слушам. Каквато и да е, основно за мен е страшен кич във всяко отношение, тя има голяма заслуга за този успех и заслужава да бъде поздравена. Има качеството да прави сплотен и успешен екип.
Реакцията на рускините няма смисъл изобщо да се коментира. Жалкарки.

air, прочетох всичко и веднага си визуализирах твоя и на туиг скиците.
доп. И на Аманда индивидуалиста

Няма ли  и за девойки  подобна веселба?

Явно си живея със спомена за гимнастиката от времето на Нешка Робева. Има нещо страдалческо в тази жена, като всеки успех да е изстрадан, мислен в нощите, сънуван в дните. Илиана Раева е друг тип,но също ми харесва. Давам си сметка, че много отдавна не съм гледала художествена гимнастика. Фигурното пързаляне дали е останало същото, дава ли онази емоция, която даваше преди години от съчетание на музика и разказ на телата?
Air, Аз не мога да проумея колко много се е променило голямото ми дете. От хлапак, който разнасяше бръмбари рогачи и змии, както сега прави брат му, в младеж, който мърмори, че сме го завели на място с много насекоми. Успокоявам се, че е временно и в един момент ще се върне към желание за по- диви преживявания. Важното е да сме му показали, пък той ще си прецени

Citron еха, все едно се пренесох във рицарското време.

Gadamer, вълнуващи преживявания надушвам от снимките. Като сливане с природата ми изглежда, въпреки че палатките не са ми страст.

Насекомите могат да бъдат голям проблем за хора с алергии. Имам си два броя алергични вкъщи.

Тц, с Тренинг бях аз 😜от началото на шести клас, до към 11-и, когато окончателно се разпаднаха.
Повечето мачове от '94 ги гледах в общежитията във Винса-а, трети курс съм била тогава. Еуфорията наистина беше голяма и общежитията ехтяха. Иначе по футбола се запалих още през далечната '82, когато за първи път гледах Световно първенство с баща ми. Май спрях да гледам, когато се родиха децата. Отначало нямаше кога, после пък взе да ми става безинтересно и установих, че 90 минути ми идват много. В моя защита мога да кажа, че вече дори и за филми не ми стига търпението. Така като се замисля, едни книги ми останаха.

И да продължа дискусията за спорта и да кажа как е при малкия в гимнастиката. При нас таксите са ниски - 40лв на месец. Все си говорим, че трябва да се увеличат, но се притесняваме дали хората ще могат да ги плащат. Има финансиране от федерацията и от общината, но то отива за заплата и осигуровки на треньорите и дори не стига. Поне наем за зала не плащаме. Зимата парното работи и е топло. Плащаме само консумативи, но ако се превиши някакъв лимит, спуснат от общината. Ако всеки клуб трябва да си поеме всички разходи плюс наем, просто трябва да спрем да съществуваме. Няма как да издържим. Основният им треньор е от сутрин до вечер в залата през учебно време. През пролетта имаше един период само моят син беше преди обед на тренировки, но треньорът му си беше там с него. За магнезий събираме пари. Каишки всеки си купува - по 52 евро са тези, които аз поръчвам. Трябват за халки и за висилка, различни са. От федерацията дават само на националите, но недостатъчно и не на която фирма искаш. Съответно нашият национален състезател при мъжете си ги купува сам. Аз му ги поръчвам. Последно му взех през ноември по два чифта от вид и сега ми каза, че има нужда от нови, старите за кофата. Така че при игра на високо ниво, един чифт каишки е за 3-4 месеца. То и производителите така си пишат по етикетите.
За екипи събираме пари. За състезания - хотел, такси - също. Лагерите си ги плащаме ние. Добре че във Варна можем да спим безплатно, а когато са в София, на Раковски, също не плащат за стаите. Остава само храна и път.
Общо взето гледаме кой каквото може да помага на отбора. Аз купих раници за отбора миналото лято, една майка беше купила анцузите преди две години, друг татко им купи тениски зимата. За състезания се придвижваме основно с коли. Разни дребни неща за залата си правим или купуваме сами. За нови уреди трябва да се молим на федерацията. Скъсаха ни се халките през пролетта. От федерацията ни казаха, че тази година нови няма как да получим. Един татко ги ремонтира. Въобще положението е мама миа. А в нашия клуб е най-добре представилият се младеж на Европейското през декември. Вече е при мъжете и сега стана шампион на страната. При юношите и момчета старша 4 момчета обраха над 20 златни медала на Купата и на Държавното. Няма друг клуб в страната с толкова много медали колкото вземат нашите. Ние сме с най-малката зала в страната. Дори нямаме квадрат, имаме само пътека. Нямаме трап за прескока и пътеката. Делим залата и с художествената гимнастика. Обаче се работи много сериозно и сега и в миналото. Не случайно за последните близо 50 години от Търговище са излезли страшно много национални състезатели.
Преди 3 години залата беше затворена за ремонт. Уж щеше да е за 3 месеца, проточи се година и половина. През това време положението беше всеки да се спасява както може. Ние се подслонихме в бившата столова на едно училище, където можеха да тренират колкото да не е без хич. Имаха само кон и успоредка, на която не можеха да правят махове до стойка, защото таванът беше нисък. Тогава ходеха на доста лагери, за да могат да пипнат халки, висилка и да скачат прескок. И въпреки това нея година станаха шампиони в отборната надпревара.

Художествена гимнастика не съм гледала поне 10 години, а бях голяма почитателка. Дори не изгледах олимпийското съчетание. Някак с времето съдийството ме отказа от следенето на този спорт. Виж, фигурното пързаляне продължава да ми е любим - интересувам се от всичко като състезания и участници, имам фаворити, гледам съчетания в разни канали, следя ги и в социалните мрежи. За мен ФП продължава да носи много емоция.

Според мен, Илиана Раева внесе друг стил на работа, ограничения има, но не ги кара да се чувстват като престъпници и няма психически натиск, а по-скоро амбициране, самочувствие и увереност, при Робева нещата бяха със силно комунистически оттенък - без значение, какво ти коства, всичко в името на партията...

След сутрешното интервю на предложения за вътрешен министър, някакси хем ми се иска, хем не ми стиска да чуя евентуалната образователна министърка.

Аз викам да се напише едно отворено писмо до г-н Трифонов с молба да си прибере вересиите и отдолу да бъде подписано със "Суверенът".

И да издигнем кандидатурата на Суверена- Дидева!
Ще уцели поне с нея, ако не с другите.

Щеше да уцели той, ако беше събрал истински експерти, а не псевдо. То крясък, то чудо. Прав беше да ги крие.

А за горката Дидева помислихте ли?
Как си я представяте в такова правителство? И изобщо в някакво правителство?
Но пък като сив кардинал в дълбока сянка....евентуално може.
Мен предложената кандидатура не ме притеснява особено, стига да не се напъва да се изживява като специалист в образованието. Всъщност работата я вършат други хора. Обикновено движението на кадри е до ниво зам. министър. Надолу по веригата хората са едни и същи от доста години.

Такива ценни кадри не бива да се опетняват политически. А експертни министри отдавна няма. Те са лица. Работата е ясно, че я вършат кошерите и пчелите в тях.

Да идва сряда и да приключва първото завъртане на рулетката в парламента.

Наборът замина на тренировъчния лагер и ще го видя чак в неделя. Очертава се много яко изкарване, тъй като този път се включва конкурентен клуб, бивши наши състезатели и съдии, абе - стари муцуни, с които сме преживявали уникални състезания и безпаметни купони след тях.