Невротични родители

  • 4 695
  • 33
# 15
Такова отношение не бих търпяла от абсолютно никого. Ни родители, ни деца.
Вероятно са с някаква психопатия отгоре на възрастовите изменения, което ни най-малко не ги оправдава за поведението им.

На твое място изобщо не бих се занимавала с тях. Двама са, здрави, прави, да се оправят.
Виж целия пост
# 16
Аз се присъединавм към съветите които и други дадоха - за здравословна дистанция.
И най-вече, с цел да съхраниш себе си и своето психично равновесие, не си слагай много техните думи и действия, не ги приемай навътре по начин, който да те наранява. Казал нещо - махаш с ръка и не го мислиш, даваш напред.
Ослушвай се кога от какво имат нужда, чувай се с тях да проверяваш как са, и така..

Дълги години и аз премислях и осмислях всяка дума и действие, и си го изживявах дълбоко по начин, който само ми вредеше.
Осъзнах, че няма смисъл да си го причинявам, че това ме разболява и трови, краде ми спокойствието, което и без това е крехко в този труден живот.
Виж целия пост
# 17
Родителите са като огледало, не по-различно се държим с децата си (повечето от нас).
Аз пък не се отказвам да “превъзпитавам”, защото не смятам, че съм длъжна да удовлетворявам пряко едни или други  очаквания, които изпълват ежедневието на хората около мен. Имай предвид, че много хора това и си искат - цял живот разочарование. Ако им липсва, успешно се презареждат с негативизъм.
Виж целия пост
# 18
Здравейте, ще съм благодарна на тези от вас, които са били в подобна ситуация и са намерили решение, да го споделят.

Ще се опитам да съм кратка.
Майка ми и баща ми са добри хора, но постепенно се превръщат в много неприятна тежест (въпреки че мноого отдавна не живеем заедно, те са на по 70г). Ще се опитам да опиша накратко.

И двамата са невротични, не се понасят един друг и не понасят никой друг. Имат тикове, развиват някои мании (трупане на вещи, ходене на определени пейки в парк и никои други, следване на някакви си техни модели, излизането от които ги побърква).
Постоянно се карат, като всеки един от тях се оплаква от другия на мен и то със злоба.
Това е така от десетилетия, но постоянно става все по-нетърпимо.

При майка ми навлизането в менопауза преди 20 години се отрази много зле - от няколко десетилетия е все едно тийнеджърка с много тежък пубертет : злоба, истерии, постоянно вменява чувство на вина на другите и постоянно иска другите да поемат отговорност - дори за това, че е омъжена за мъжа си, щото той и е най-черния на света. Все ние, останалите, трябва да я "защитаваме" от него, защото той "ще я разболее".
Баща ми е горе-долу същата работа, но би-полярен: от отнесен и отвеян, истерясва и агресира, и после пак отнесен.

Всеки намек да се грижат по-здравословно за себе си, да се движат, да ядат по-хубава храна, а не полу-фабрикати - е посрещнат пак със злоба и истерии.
Имам брат, но той ги е игнорирал напълно (поне така изглежда), съответно него се отказаха да се опитват да го контролират на всяка крачка, аз все още се опитвам да им помагам. Макар че имам чувството, сигурно е грях, че на моменти се опитват насила да се разболеят и се овесят на някой на врата. Не знам дали има решение на това нещо, цял живот им е такъв характера, но с възрастта става просто много тежко.

Търся съвети и идеи.
Не искам да ви обнадеждавам, всичко ще с задълбочава и всикчко ще е още по-зле. Колкото и да е тежка ситуацията, те поне са двама и се подкрепят по техен си начин. Те са стари, нямат стимули, които да ги задвижнат както преди, не работят , та те са се закрепили и това е техният начин да живеят уж пълноцено. При мен проработи донякъде жена-гледач, която гледаше само майка ми, но с нея тя беше по-спокойна и уравновесена, нямаше изблиците на злоба и неприязън, но накрая характера си оказа думата. Пожелавам ви успех Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 19
Казали са го и останалите - няма да се оправи нищо, по-зле ще става. Засега са двама и си го изкарват един на друг, ужасът настъпва, когато единият си "иде'. Тогава надживелият обсебва, което дете успее. Майка ми донякъде успешно прихвана и мен, и брат ми (52/61 годишни...). 
Виж целия пост
# 20
Моите сами осъзнаха, че трябва да пият - мента, глог, валериан. Пият си по някое хапче. Моите са по-възрастни, осъзнават, че ако ме тормозят, няма кой да ги погледне и започнаха да се въздържат, поне пред мен. Строявам ги седмично и така до следващия път. Всеки има свой телевизор и си гледат предаванията. На татко купих от "умните часовници", много помага, има градинка на терасата и кътче. С възрастта, нещата са по-добре, при мен, но аз се научих да не им се "връзвам".
Добавям, че винаги може да има изненади - купих хлебопекарна, тя се оказа ябълката на раздора. Всеки искаше да работи с нея. Накрая разпределихме ролите, майка пълни хлебопекарната, а татко вади хляба.
Виж целия пост
# 21
Авторке, моите родители са в 2те крайности. Майка ми е невротична, но с нестихващи амбиции, баща ми - обратното и са на 75г. Тегаво е да ги гледаш от страни определено и е натоварващо като не се разбират.
Но - права си да искаш промяна в здравословното състояние. Диетата и движенеито оказва ефект, че и на психиката. Ефекта е по-скоро сериозен.

Майка ми поне ме слуша и контролира бащата. Така че откъм тази гледна точка поне при мен нещата са отлични. Аз ги пращам при др. Емилова. Много добре им се отразява на здравето и там са много по-спокойни, защото не се занимават с ежедневните домашно-селско-дворни задължения и по-малко се карат.
Виж целия пост
# 22
Като човек с токсични родители и баба и дядо от една страна (напълно изкукали близо 80 годишни). Дистанция! Колкото се може по-малко разговори и приказки. Файда няма. Баща ми е в тежка критическа - само внучета и бебенца са му в главата. Нито го интересува, че нямаме пари нито че аз имам проблеми които ми пречат да забременея. Всеки път едно и също навърта като развалена плоча. Имам чувството, че си говоря с някой малоумен. Не го интересува, че в момента се опитваме да си стъпим финансово на краката, бебето трябвало да го хвърлим на свекърите, а той щял да му се радва по скайпа??? Нали понеже аз съм в Германия, а той в България.
Виж целия пост
# 23
А когато те се държат лошо с теб, ако ти се държиш по същия начин с тях, не се ли усещат? Например искат да си гледат филма, събираш си багажа, палиш си колата и си тръгваш. Сетне като ти звъннат след няколко дни им казваш, че не им звъниш да не им пречиш на филма или да не ги събудиш нещо от тоя сорт, белким се усетят, че прекаляват и да започнат от чиста любезност да се сдържат. Съчувствам ти, съхрани се себе си, защото ако имаш и деца трябва да се запазиш, за да не ги подлагаш на същите сцени. Възрастен човек не можеш да промениш.

Отделно си мисля, те може просто да се уморяват и затова да си полегват, не е задължително да са жлъчни и сърдити.
Виж целия пост
# 24
Аз не, че ги оправдавам, но наистина това да си стар е ужасно. Надали и те се чувстват добре за себе си. Мисля, че е трудно да приемеш, че животът ти почти е приключил, супер много си се изменил, не само физически... как да си мил и щастлив? Не знам аз каква ще съм като остарея, честно казано за мен това е ужасно наказание и се надявам да не стигам дотам.
С моята баба също е много трудно някой път. Тя като малко по-млада беше по-буйна, все нещо викаше и се караше. Сега е по-кротка от тази гледна точка, но постоянно мрънка и се оплаква и все лошата страна на нещата гледа. Наистина може да ти стопи нервите и психиката с ежедневните оплаквания. А, напоследък и много забравя, та съвсем. Все притеснение и нерви.
Та си мисля, че техните истерии са заради това. Може би се чувстват и ненужни, без смисъл в живота. Сигурно са и в депресия. Честно казано не знам какво може да се направи. Надали биха искали да посетят психолог. Единственото, което можеш ти да направиш е да спазваш някаква дистанция, просто за да се самосъхраниш. На тях не можеш да им помогнеш насила, нали знаеш?
Виж целия пост
# 25
Не очаквах толкова много отговори и малко се обърках. Благодаря много, ще чета и преосмислям.
Те се държат така съвсем не от сега, цял живот е било същото (обсъждане на другите колко са тъпи/смотани, изискване на максимум от децата, сбъркан перфекционизъм), но не така шокиращо - а в някаква по-малка степен.
Ежедневното натякване как не могат да се траят и е МОЯ отговорност да реша проблема (как - нямам идея) е ужасно.

При мой познат беше същото - постоянна омраза и напрежение между родителите. Но единият като почина, другият го страда още и даже полу-обожестви. Години минаха и обожествяването продължава и става все по-култово!! Все едно преди не е имало непоносимост.


Писнало ми е и не знам откъде ще намеря търпение, защото те няма да се поправят. Като цяло задънена улица.

Виж целия пост
# 26
Не е задънена улица. Дистанцирай се.
Виж целия пост
# 27
Техните оплаквания и мрънкания един от друг са всъщност начина им да изразят привързаността си един към друг, колкото и странно да звучи. Няма да ги промениш на тези години, но спри да "им се връзваш". Изслушваш майка си да се оплаче и толкова. Без да я жалиш и да си мислиш колко е зле, не е, просто има хора, които обичат да си мрънкат. Нека си вършат обсебеащите неща, какво ти пука на една и съща пейка ли ще сядат или не. Възрастните са така, нарушиш ли им рутината, става страшно, точно като бебетата.
Приеми ги такива, каквито са, колкото и да мрънкат, просто не го изживявай ти толкова трагично.
Виж целия пост
# 28
Че аз, дето съм далеч по-млада, се усещам как напоследък се дразня, ако ми се наруши комфорта, камо ли те. Всички си имаме някаква комфортна зона и ако излезем от нея, сме кисели и криви. Замисли се дали и за теб не е така.

Прагматични съвети да намалиш конфликтите - купи на всеки тв в различна стая, оставяй ги да си ходят на която пейка желаят, да трупат вещи и изобщо да си правят техните неща.
Имай предвид, че перфекционизмът води до трайно неудовлетворение, което в даден момент се преражда в озлобление, заради нереализацията му. Те са на години и нямат шанс да постигнат вече каквото и да е в живота.
За лекар - пробвай с невролога, защото е по-"сериозен" лекар от психолога и може да има тежест. Ако ще и мента, глог и валериан да предпише.
Виж целия пост
# 29
Откъде накъде дъщерята ще се меси в живота на родителите си? Не го разбирам. Те са си семейство, заедно са от кой знае колко години, имат си техните взаимоотношения и техния житейски ритъм.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия