Щастливи ли сте в брака си?

  • 8 163
  • 111
# 30
Нямаме брак,но от 10 год. сме заедно.Приемам го като брак,макар да не съм обвързана официално с този човек.Щастлива съм и се надявам,че и занапред ще бъде така. kiss
Виж целия пост
# 31
ЪХъ.......щастлива съм.............. двамата сме ръбати, а има приказка, че два ръбати камъка брашно не мелят..... с времето ставаме все по- щастливи
Виж целия пост
# 32
Предполагам отговорите зависят от това в какво настроение са отговарящите Simple Smile
Ако снощи е имало скандал с половинката, бих казали, че не са щастливи или че в общи линии..
Когато всичко е наред, всеки е щастлив. И е логично след като си с този човек и не мислиш за раздяла, хубавото да надделява над лошото и да се казва: "Щастлив/а съм".  Трудно се правят генерални изводи, освен ако щастието ти не се гради на колко скандала имате седмично, записвате си ги и всяка неделя теглите чертата, отброявайки резултат.

Човек трябва най-вече да е разбрал, че преди споделеното щастие има едно друго. Постигне ли го, следващата стъпка не е толкова трудна. И няма нужда от статистики.
Виж целия пост
# 33
аз съм щастлива от живота си изобщо /с едно изклюение, ако можеше да съм на килограмите си от преди време, а не двойна/ щастлива съм и в брака си. прекарвам повечето време от деня със съпруга си. Скандали не сме имали, но често спорим, аз съм от дървените философи, затова.
Виж целия пост
# 34
Да, чувствам се щастлива Hug
Виж целия пост
# 35
... логично след като си с този човек и не мислиш за раздяла, хубавото да надделява над лошото и да се казва: "Щастлив/а съм". 

Имах предвид личното щастие, не споделеното.
Чувството, че си недосегаем, свръх човек.
Скандалите не винаги са признак на неразбирателство, понякога, зависи от темперамента, може да се окажат благотворни. както и да е.
Въпроса не беше свързан с обичайното битие - пари, скандали, ежедневие. А дали някой е успял да запази онова усещене, което ни прави по-добри, по-силни, по-красиви, по-усмихнати, ЩАСТЛИВИ  :>
Виж целия пост
# 36
Да мога да кажа че сме щастливи.Всяко семейство преминава през трудности но след като се справяме ръка за ръка дано и за на пред да е така Peace
Виж целия пост
# 37
Да мога да кажа че сме щастливи.Всяко семейство преминава през трудности но след като се справяме ръка за ръка дано и за на пред да е така Peace

Peace
Виж целия пост
# 38
Щастлива съм,да.Понякога много,друг път по-малко,но като цяло съм щастлива.
Виж целия пост
# 39
Предполагам отговорите зависят от това в какво настроение са отговарящите Simple Smile
Ако снощи е имало скандал с половинката, бих казали, че не са щастливи или че в общи линии..
Когато всичко е наред, всеки е щастлив. И е логично след като си с този човек и не мислиш за раздяла, хубавото да надделява над лошото и да се казва: "Щастлив/а съм".  Трудно се правят генерални изводи, освен ако щастието ти не се гради на колко скандала имате седмично, записвате си ги и всяка неделя теглите чертата, отброявайки резултат.

Човек трябва най-вече да е разбрал, че преди споделеното щастие има едно друго. Постигне ли го, следващата стъпка не е толкова трудна. И няма нужда от статистики.
Зависи! Wink
Аз например се опитвам да си представя животът си без него и направо ми става болно.Колкото и да съм ядосана,не бих искала да живея без него. Naughty
Виж целия пост
# 40
Щастието не е константна величина.
Понякога съм щастлива, направо летя и съм изпълнена с обич към съпруга ми, а друг път си мисля, че бракът ми е грешка и ми се иска да си тръгна от него.
Виж целия пост
# 41
Да.

И ще плагиатствам Lennie - чувствам се намерила!
Виж целия пост
# 42
Щастието не е константна величина.
Понякога съм щастлива, направо летя и съм изпълнена с обич към съпруга ми, а друг път си мисля, че бракът ми е грешка и ми се иска да си тръгна от него.

И аз така.
Виж целия пост
# 43
Щастлива съм!Имам прекрасен човек до себе си,обичам го,той мен-също,живеем в разбирателство,много весело и спокойно в същото време!Приятели сме,любовници,родители също!Обожаваме детето си,вървим в една посока-това е!
Виж целия пост
# 44
Да,определено.Аз живея със съпруга си от 6 години и въпреки че често влизаме в пререкания и се цупондрим един на друг мога да заявя ,че за първи път ми се случва да обичам така един мъж.За тези 6 години не само че любовта ми към него не е намаляла а с радост мога да кажа че се чувствам влюбена в него така както в началото.Не мисля че и при него е така,той май е малко привикнал към мен(ама по принцип е много резервиран емоционално),ама хайде сега да не претендирам чак толкова.Като цяло се обичаме и сме щастливи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия