Това е темата която аз знам, може и да има по-обща, но не съм търсила: https://m.bg-mamma.com/?topic=627889
Виж целия пост
Февруарчетата наши,вече батковци и каки
- Публикувана: 10 авг. 2021, 23:00 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2022, 20:37 ч.
# 512
15 март 2022, 18:41 ч.
Това за писмото го правих чак след пет шест години,наистина помага и облекчава,когато ти идва отвътре тогава го напиши,аз лично го изгорих месеци след написването,така го почувствах.
Виж целия пост
Скрит текст:
Майка ми боледува две години от рак,някак си след първата операция като се върна пак и се примири и отчая,та в някаква степен го очаквах и не беше пълен шока.Иначе да на 18г. я погребах,първото мъртво тяло което виждах през живота си.Но това не беше тя,болеста я беше променила.Отказвах да я помня такава,снимките и са моя спомен.Последвалите години опитвах какво ли не да притъпя мъката,единствено времето помогна при мен.Така че момичетата са прави не си дебелокожа,просто още си в шок.Давай израз на емоциите си,не мълчи и трупай като мен всичко,по трудно става преодоляването и приемането на неизбежното.Аз с години я сънувах все жива и се надявах да не се събудя,да я видя още малко,отказвах да приема че я няма.Съжалявам че и аз ви натоварих.
# 514
15 март 2022, 19:06 ч.
Да, да, пропуснах тук да се похваля, родих преди две седмици и се гледаме вкъщи 
Ами ето това е кръговрата на живота, едни си отиват, други идват, но ей такива хубави моменти трябва да ни крепят и затова си заслужава всеки миг 
Иначе нас бебешката рутина ни подхвана вече. От два дни я морят по-силни колики нощем, а така ми се ще малко повечко да дремна...ама и това ще мине
Виж целия пост
Ами ето това е кръговрата на живота, едни си отиват, други идват, но ей такива хубави моменти трябва да ни крепят и затова си заслужава всеки миг Иначе нас бебешката рутина ни подхвана вече. От два дни я морят по-силни колики нощем, а така ми се ще малко повечко да дремна...ама и това ще мине
# 515
15 март 2022, 19:11 ч.
Ееее, хайде да ви е честита малката госпожица! Да расте здрава и обичана с много помагащ голям батко 💕
Виж целия пост
# 516
15 март 2022, 19:22 ч.
Вече, моите съболезнования!
Съжалявам че в един пост ще пиша, но явно че си е кръговрата на живота...
Честито алмондче! Бъдете здрави и щастливи, семейство бадемови!
Тук сме като едно голямо семейство, или поне аз усещам така групата!
Виж целия пост
Съжалявам че в един пост ще пиша, но явно че си е кръговрата на живота...
Честито алмондче! Бъдете здрави и щастливи, семейство бадемови!
Тук сме като едно голямо семейство, или поне аз усещам така групата!
# 517
15 март 2022, 20:34 ч.
Честита да малката бадемка!
Жива и здрава!
Лещичка
Виж целия пост
Жива и здрава!
Лещичка
Скрит текст:
Много е неравностойна борбата с рака. Вуйчо ми се бори, но в чужбина, за жалост неуспешно 6-7г някъде.
Мен винаги ме е било страх от гробища, погребения. Винаги съм се чудил как не ги е страх хората да пипат мъртъвците. съм се по американски му, как може да ходят ей така и децата да си водят на гробове, да си седят. Сега вече разбрах. Няма такова спокойствие, каквото изпитах да стоя сама там. Сякаш и той е с мен. Ще прочета книгите в предните постове.
По диагонал сякаш мярнах, че душата напуска тялото, в някакви статии. Та сега сякаш това ме вълнува, къде мога да я "намеря" тази душа негова.
Интересното е, че питаше майка ми за големия ми син до последно. Той е на 4 и се надявам макар и задочно, поне да помни дядо си. Партия си бяха. Малкият за жалост няма никакъв шанс.
Надявам се да е знаел, колко го обичам.
Мъчно ми е, че не отидох в болницата да го видя. Седях отвън, но той беше категоричен, че не иска да го виждам така - абокати в двете ръце, нон стоп системи и разни апарати му вкараха ампули, преливане на кръв...прикован към леглото. Уважиха му решението, само, защото буше важно неговото психическо спокойствие и знам, че щеше да се разстрои ако вляза при него против волята му.
Мен винаги ме е било страх от гробища, погребения. Винаги съм се чудил как не ги е страх хората да пипат мъртъвците. съм се по американски му, как може да ходят ей така и децата да си водят на гробове, да си седят. Сега вече разбрах. Няма такова спокойствие, каквото изпитах да стоя сама там. Сякаш и той е с мен. Ще прочета книгите в предните постове.
По диагонал сякаш мярнах, че душата напуска тялото, в някакви статии. Та сега сякаш това ме вълнува, къде мога да я "намеря" тази душа негова.
Интересното е, че питаше майка ми за големия ми син до последно. Той е на 4 и се надявам макар и задочно, поне да помни дядо си. Партия си бяха. Малкият за жалост няма никакъв шанс.
Надявам се да е знаел, колко го обичам.
Мъчно ми е, че не отидох в болницата да го видя. Седях отвън, но той беше категоричен, че не иска да го виждам така - абокати в двете ръце, нон стоп системи и разни апарати му вкараха ампули, преливане на кръв...прикован към леглото. Уважиха му решението, само, защото буше важно неговото психическо спокойствие и знам, че щеше да се разстрои ако вляза при него против волята му.
# 518
15 март 2022, 21:40 ч.
Ох, мила, искрени съболезнования за загубата ти. 😥
Бъдете силни!
Виж целия пост
Бъдете силни!
Здравейте, момичета,
Предварително се извинявам, защото постът ми е на неприятна и тъжна тема, но имам нужда да споделя, и ако случайно има някой тук преминал през това ми е нужна подкрепа.
Днес се навършват две седмици откакто загубих баща си.
Предварително се извинявам, защото постът ми е на неприятна и тъжна тема, но имам нужда да споделя, и ако случайно има някой тук преминал през това ми е нужна подкрепа.
Днес се навършват две седмици откакто загубих баща си.
Скрит текст:
Много ми е странно, тъжно и не мога да повярвам. Ядосвам се на лекарите, което не му обърнаха внимание и състоянието му се влоши. Ядосвам се какъв челен сблъсък имахме със здравната система и неорганизация в нашата скапана държава. Ядосвам се, че той беше зле, а не искаха да го приемат в болница, дори да да плащаме ние за това, а не нзок. Ядосвам се какво преживя майка ми И баба ми (неговата майка) да го гледат така безпомощен докато чакат да дойде линейка. Накрая с дърпане на много конци и молени на услуги успяха да го приемат в болница тук, в София. Попаднахме на страхотен лекар, който се бори със зъби и нокти за него. Татко успя да се подобри, но за съжаление точно 7 дни по-късно издъхна в болницата, в ръцете на майка ми. Истински шок, защото имаше подобрение в състоянието му.
И въпреки че бях на погребението, видях го, говорих му, сбогувах се, времето не ми стигна. Не мога да повярвам. Тежко ми е, много. Чудя се кога ще започне да намалява тази болка. Никога не съм предполагала, че ще намирам покой и успокоение да седя сама на гробището, на гроба му и понякога да му говоря.
Много ми е мъчно и не знам как да се справя. Уж децата ми отвличат вниманието, но не винаги дори през деня успявам да забравя. Постоянно си припомням как мм ми каза за смъртта му, как тичам в болницата, погребението.
Едно единствено хапче си позволих, в деня на погребението, защото кърмя.
Може би консултация с психотерапевт би могла да помогне.
Имам нужда да говоря за него, но почти нямам с кого. Мм го изживя също доста тежко, с него говоря.
Не мога да повярвам, че децата ми няма да си спомнят дядо си и той няма да ги види как растат....
И въпреки че бях на погребението, видях го, говорих му, сбогувах се, времето не ми стигна. Не мога да повярвам. Тежко ми е, много. Чудя се кога ще започне да намалява тази болка. Никога не съм предполагала, че ще намирам покой и успокоение да седя сама на гробището, на гроба му и понякога да му говоря.
Много ми е мъчно и не знам как да се справя. Уж децата ми отвличат вниманието, но не винаги дори през деня успявам да забравя. Постоянно си припомням как мм ми каза за смъртта му, как тичам в болницата, погребението.
Едно единствено хапче си позволих, в деня на погребението, защото кърмя.
Може би консултация с психотерапевт би могла да помогне.
Имам нужда да говоря за него, но почти нямам с кого. Мм го изживя също доста тежко, с него говоря.
Не мога да повярвам, че децата ми няма да си спомнят дядо си и той няма да ги види как растат....
# 519
15 март 2022, 23:20 ч.
Верче, цял ден се чудя какво да ти напиша. Моите съболезнования!
Родителите ми бяха в много тежко състояние (и двамата) в период, в който не си бях стъпила на краката и имах голяма нужда от тях. Реално бяхме готови за най-лошото. Помня, че имах буца в гърлото и не можех да издам звук, а толкова имах нужда да крещя, да чупя.
Според мен дай воля на всички емоции, не пази нищо в себе си, защото в дългосрочен план няма да ти се отрази добре. Идеята за психолог лично аз я приемам. Мисля, че ако говориш с някой страничен човек ще е по-добре.
Виж целия пост
Родителите ми бяха в много тежко състояние (и двамата) в период, в който не си бях стъпила на краката и имах голяма нужда от тях. Реално бяхме готови за най-лошото. Помня, че имах буца в гърлото и не можех да издам звук, а толкова имах нужда да крещя, да чупя.
Според мен дай воля на всички емоции, не пази нищо в себе си, защото в дългосрочен план няма да ти се отрази добре. Идеята за психолог лично аз я приемам. Мисля, че ако говориш с някой страничен човек ще е по-добре.
# 520
16 март 2022, 08:39 ч.
И аз загубих любимия си баща преди 2 години..Най-голяма ми опора, най-добрия ми приятел!Загубих опората под краката си,загубих силата и куража си,който ми даваше всекидневно.
Не минава,при мен се задълбочава.Болката е по-силна отвсякога,а липсата още повече.
Свикваш..,с времето се учиш на това.Нямаш избор,има други хора,за които ти си опората и най-добрия приятел.Вдигаш гордо глава,бършеш сълзите,преглъщаш буцата в гърлото и просто продължаваш.Така сме устроени,да се борим,да сме силни..
Кураж
Бъди тази,която той би искал да си- щастлива, силна и усмихната!
Виж целия пост
Не минава,при мен се задълбочава.Болката е по-силна отвсякога,а липсата още повече.
Свикваш..,с времето се учиш на това.Нямаш избор,има други хора,за които ти си опората и най-добрия приятел.Вдигаш гордо глава,бършеш сълзите,преглъщаш буцата в гърлото и просто продължаваш.Така сме устроени,да се борим,да сме силни..
Кураж
Бъди тази,която той би искал да си- щастлива, силна и усмихната!
# 521
17 март 2022, 02:12 ч.
Благодаря, момичета!
Стелмо
Някак откакто се прибрах вкъщи преди няколко дни, завъртя ме забързаното ежедневие, съвсем не мога да го повярвам. Сякаш не се е случило и като си отида ще го видя. В отрицание съм.
Виж целия пост
Стелмо
Някак откакто се прибрах вкъщи преди няколко дни, завъртя ме забързаното ежедневие, съвсем не мога да го повярвам. Сякаш не се е случило и като си отида ще го видя. В отрицание съм.
# 522
17 март 2022, 06:34 ч.
Моите съболезнования, Верче! Тежка загуба е това. Аз също вярвам в клишето, че времето лекува или ще притъпи болката. Пожелавам ти обичта на семейството ти да върнат усмивката ти.
Виж целия пост
# 523
27 март 2022, 21:23 ч.
Момичета да ви питам и вас ,ползвали ли сте спрея на Avene? Предпазва ли,слънцето е доста силно детето вече има тен на носа 😄
Виж целия пост
# 524
28 март 2022, 16:00 ч.
Аз продължавам да залагам на бочко и след силно слънце ранисептол или пантенол.Имам и едно детско на гарниер с алое,общо взето с това го мажа.Моят за седмица става черен направо,баща му е същия.Вчера бяхме на пикник,въобще не очаквах такова силно слънце и не беше намазан.Снощи го намазах след баня и днес вече е кафяв на къси ръкави и в лицето.
Виж целия пост