Великобритания - тема {89} Лятно-Морска-Не локдаунска

  • 46 782
  • 759
# 180
Аз бих предложила първо да се огледате извън Лондон , естествено ако има възможност за това ..мисля , че е много по спокойно за отглеждане на деца
За себе си бих казала , че ако не беше детето , досега да сме се прибрали в Бг отдавна .. лесна работа
ама не бих го причинала на детето , поне не сега .. Обожавам страната си , както вече писаха - но не и държавата и неспазването на малоумните закони
Тук всичко е уредено толкова добре , да оплакваме се , че е трудно да достигнеш до лекар специалист , ето сега ще лекуваме трета сливица и отсега съм се хванала за главата .. първо по телефона , дадоха спешен час , понеже е дете , та после ще я препратят към специалист
Училището -ах песен .. поне до 6клас де.. за мен е много по лесно отколкото в Бг , имам прекрасна база за сравнение с децата на приятелки , които сега са първи и втори клас - нищо общо !!
Отделно детето ми се чувства много по свободно и щастливо тук .. липсват и баба и други роднини , но няма как ..
Август месец в Бг я прегледа семейното джипи - демек видя и гърлото , чу гърдичките и отсече - марш на лекар да махат сливицата .. без прегледи , без изследвания ..
Та сега ще я видят тук , както си е по техния ред
Aз да се оплача че съм от седмица със страхотни болки в стомаха , от спешното ме изписаха със омепразол и да спазвам диета за гастрит .. никога не съм имала проблеми със стомаха , и ся съм в небрано лозе .. отделно от тез хапчета не ми минава , а бе откъде излезе тва чудо , ужас
Виж целия пост
# 181
Мимито, един непоискан съвет. След секциото бях с ужасен стомах, болка, 4 дена нищо не бях яла, защото умирах от болки. Изписаха ми еспумизан и дуспаталин, още на първия прием почнах да се храня. Не знам дали ще помигнат в твоя случай, аз съм със здрав стомах и никога не ме беше боляло така.
Виж целия пост
# 182
докторът препоръча и течен гавискон , ужасно отвратителен е , ама пия
ще пробвам и еспумизан и дуспаталина , само да ги има свободно в буутс
благодаря
Виж целия пост
# 183
За стомах аз пия ментов чай и капки от мента има в Буутс и хелт магазините. Аз имах проблем със стомаха преди една година, изследваха ме и откриха хелиобактер, успешно го излекувах след няколко седмици. Питай джипито да ти пусне изследвания.

 TeoYo, ако имате желание децата ви ще познават българските роднини и страната. Не е далеч, на 3 часа път е и вие ще пътувате и на вас ще ви гостуват. Имам познати, които почти всяка ваканция са в Бг, преди Ковид много често родителите им пътуваха до Лондон. Децата им говорят много хубав български и познават страна, за разлика от моите, но ние не пътуваме често.
Виж целия пост
# 184
Teo Yo, колкото хора толкова и мнения. На мен ми се струва, че следва да го решите това вие семейно без оглед кой какво ви казал, защото в крайна сметка при всеки човек нещата се получават различно и се възприемат различно. Та аз акъли в тая насока не давам.

Моя е в новото училище.....брей 1 час закъснение на пустия му автобус. Ядосаха ме, лошото е, че май не дават точно време нито за прибиране, нито за взимане.. ориентировъчно е. Разбирам, че са доста деца в тоя автобус, има задръствания и не знам още какво, но час закъснение от посоченото ми се вижда много за пръв ден. Ще видим натам как ще е.....
Виж целия пост
# 185
Чета ви и си мисля как ми се иска да мога да кажа същите неща като вас. Ние ли попаднахме на място, на което се чувстваме чужди, сами, не знам. Абсолютно сами сме, детето освен в училище, други приятелчета няма. Като се прибирем в Бя грее. Сама ми каза Мамо, искам да живеем в България, може ли? Не знам, не знам.
Виж целия пост
# 186
Деми, нашата е на кантар. Иска са ходи в английско училище с българските си приятели 🤣🤣. На път за насам и тя пита защо трябва да живеем в Англия. Ами, защото ние сме родителите и тези решения се вземат от нас. Когато един ден тя стане достатъчно отговорна или се сдобие с пълнолетие и може сама да се издържа, ще взема решения. Да, животът ни в България също е ок, поносимо е, докато не ни се налагат срещи с държавата за разни неща. Честно казано в нас мъжът ми е с твърдата позиция децата да учат тук. Аз съм по-склонна да се поддам на емоцията и да искам да се върнем там. На моменти и аз се питам защо, не си само ти.
Виж целия пост
# 187
И на мойте много им хареса в България, но големия се задушаваше от прекаленото много хаос и народ..... хората не разбират такива като него там, включая роднините и се почват едни опити да го променят. И той при всеки подобен опит си търсеше куфарите и викаше, че си отивал на еърплейн..... много пъти искаше да си ходи, на него в Англия си му е баш. Няма хаос, всичко е по определен ред и няма много хора край нас да го натоварват.  В Бг бягаше да се усамотява на кея на морето ( задушаваха го тия чадъри на плажа гъз до гъз) , а после на село при животните по цял ден не го виждахме. Види ли сбирка на маса е духнал и чак за сън влизаше в къщата.



 Малкия много добре му се отрази обаче..... той се срамуваше от непознати, а там се поотвори, поседя с други хора, поотлепи се от мен, набра увереност.  Но като цяло на мен БГ ми е чуждо вече, не ми е дом..... сигурно, ако стегнем багажа и се върнем с времето това усещане ще премине, но от сегашното ми положение точно така я усещам. Аз реално там не съм имала зрял живот..... много ранна възраст духнах и много време мина. То ние дори и самия апартамент дето живеем не сме сменяли много дълго сигурно 8 години вече..... та не сме по промените.
Виж целия пост
# 188
Чета ви и си мисля как ми се иска да мога да кажа същите неща като вас. Ние ли попаднахме на място, на което се чувстваме чужди, сами, не знам.
Различни сме и имаме нужда и харесваме различни неща, не че мястото Ви е лошо 🤗
20 години сме вече в тази страна, дойдохме с 4 годишно дете. Първите години само съм си задавала въпроса, дали в България не е по-добре. А от как родих и второто, преди 16 години, вече знаех къде за нас е по-добре. Но имам познати, които така и не свикнах и се прибраха.
Дано всеки намери най-подходящото място за себе си и семейството 🤗
Най ми тежи това, че не сме близо до родителите си. С първото дете, първите 4 години много ми помагаха, та в това отношение бях разглезена. И аз като забременях се притеснявах, дали сама ще се справя с двете деца 🤪
Виж целия пост
# 189
Аз и вкъщи не мога да разчитам на помощ кой знае каква от родители. Това не ми е фактор, за добро или зло.
Иначе хора сме, нормално да сме различни, а и в различни обстоятелства попадаме понякога. Само ще кажа,че 99% от познатите ми в България дават бъбрек за частни уроци, курсове и не знам какво още, за да изнесат децата си зад граница след гимназия. Та.... и животът там не е панацея.
Виж целия пост
# 190
Абе и там има хора добре живеят и за навън не помислят. Всичко е много относително, свят шарен, важно е човек да е доволен с решението си.
Виж целия пост
# 191
Ла Катрала, и при нас същото с малкия. На отиване рев в самолета, на връщане бяга на летището като изтърван. В самолета беше спокоен, закачаше се с хората, абе направо не беше същия. Отвори се, добре му дойде срещата с много хора. Отделно от това за месец оправяне на бакии почти не съм го виждала 🤣. Не се оплаквам де, ама бях като с денонощни бавачки. Но той се социализира, имаше контакт с хора извън нас в семейството и промяната е видима. Дано не се изгуби сега като се върнахме.
Виж целия пост
# 192
И моето момиченце се посоциализа в България и страшно хареса морето и плажа. Но все още не можем да я оставим сама с бабите и дядовците. Чудя се как ли ще свикне на ясла. С нас е много общителна- говори, пее и дори се шегува по неин си начин, но с други хора си гълта граматиката.

Относно отглеждането- още не знам. Първо дете ми е,  раждано тук и гледано до сега по време на пандемия.
Виж целия пост
# 193
Даже не съм го питала. Имаше сутрини, не успявах кафето да си изпия. Даже не беше станал преди да изляза. Да ти кажа, оправят се. Всички оцеляха 🤣.
Не знам защо, но пореден път имаме толкова работа в България, че колкото и време да стоим, все не можем да я свършим. Сега катонсе замисля, не сме правили кой знае какво, обаче все търчахме нанякъде да вършим нещо.
Виж целия пост
# 194
Къде е добре човек да отгледа децата си всеки пречупва през неговата си призма и съвет не може да се даде.
Аз лично смятам, че сравнено с БГ предпочитам детето ми да расте тук. Сравнявам с децата на приятелки  на същата възраст в БГ, Швейцария, Швеция и Дания, категорично родната ми страна е на последно място, а по лични предпочитания ОК на първо.
Градината е скъпа да, но и това време минава и се забравя. Аз съм много доволна и от градината и училището до сега.
Тео имате време да решите кое е вашето място, да мине всичко нормално, да си гушне дечицата пък ще решите. Ако имате възможност опитайте първо извън Лондон, ако все още ви се иска нещо друго свят широк, а и вие сте млади Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия