Страхът на мъжете от обвързване. Истина?

Еми беше ми приятно,ЧАО.И после като почне да ти звъни истерично по телефона ,просто не му вдигай.

Какво значи "заявил"?
Действията се гледат, не думите.

На мен ми прави впечатление че едно време хората са държали най-вече на семейните ценности. Не изпитвам някаква носталгия по миналото, но тогава целта на хората е било да срещнат любим човек, да се оженят, да създадат дом, семейство. И е нямало оправдания, независимо професия, свободно време, финансови възможности. Сега всичко е толкова по-лесно но ценностите са толкова по-различни. Свободата се цени, свободното време, практикуването на хобита, интереси и не знам какво. Сакън да не им се наруши комфорта. И мислят че с едни голи писания и обаждания ще компенсират присъствието си. Оттам идва и несериозното отношение и нежеланието на много да се обвързват. Не искам да звуча отегчително и песимистично но това забелязвам доста пъти.

Всеки сам избира как да живее живота си. Никой нищо не дължи, ни свободно време, ни обещания. Ако го прави, то е защото наистина го иска.
Днес е много по-лесно да си тръгнеш, дори да си здраво закотвен, и слава богу.
Защо една връзка/брак трябва да продължи доживот, ако мотивацията отдавна се е изпарила.

Marilynn08 в миналото хората са били притиснати от обществото да правят определени неща, да живеят по определен начин. Днес това го няма.
 Но да, понякога свободата се изражда в свободия...

Ако нещо е само на думи, значи е въздух.

То и ММ ми заяви на първата среща, че ще остареем заедно, ама повече от година го наблюдавах и чаках да се “издъни”. Ми не успя и затова го взех..)

Мисля,че само женкарите не искат да се обвързват,другите си подбират обекта за сериозни взаимоотношения.
Това че с теб не иска сериозни отношения,не значи че с друга не би подходил сериозно.

Ама не е ли имало кекс ? Изобщо ли ?
Какви очаквания имаш за сериозно обвързвания тогава, не знам...

Наскоро коментирахме с мъжа ми този феномен.
Моето обяснение е, че преди животът е бил прекалено труден, за да може сам човек да оцелее. Природни катаклизми, войни, глад, болести... Затова и хората са се женили твърде млади, затова и са създавали по много деца, затова и са живеели в сплотени общности – за да се подкрепят и да си помагат.
Как би оцеляло едно сираче или една вдовица, та дори и самотен мъж – стар или болен, без подкрепата на роднини, съседи и др. близки?
Останало дете сираче? Някой роднина или съсед ще го приюти. Останала жена вдовица – веднага ще ѝ намерят нов мъж, който да се грижи за нея и децата ѝ. И т.н, и т.н.
Когато имаш партньор, който се грижи за теб, ти също се грижиш за него. И заедно се грижите за децата си. Защото, добър или лош, с него имаш повече шансове да оцелееш, отколкото без него. Затова и жените са търпели тормоза – не защото „какво ще кажат хората“, а най-вече защото сами трудно биха оцелели, особено децата им.
Докато днес животът ни е много облекчен. Болестите ги морим с лекарства, войни през последния половин век, поне на наша територия, няма, човек спокойно може да оцелее и сам, стига да има някакви доходи. Ще си купи и грижи, и защита, и здраве, и любов (разбирай секс) дори.
Днес сам човек може спокойно не само да оцелее, но и да си живее добре, за разлика от прадедите си. Оттам са и последиците – алиенация, обезценяване на семейните ценности, тотална безотговорност не само към партньора, но и към собствените потомци – нещо немислимо и строго порицавано от обществото само 2-3 поколения назад.
И по-зле ще става...

Дами, какви семейни ценности? Момчето е на 20 и малко.
Аз не бих се притеснявала за ценностите на сина ми, ако на 20 и малко не иска да се обвързва сериозно. Нито за ценностите на дъщерите ми, впрочем.

Айде да не правим изводи на едро.

На 20г може и още да не знае какво иска. Днес иска едно, преди седмица е искал друго, следващия месец ще иска нещо дето още не му е хрумнало. Въобще не става въпрос за страховете на мъжете и някакви генерални заключения за половината човечество. Обикновено жени се страхуват от обвързване, мъжете все ще ги тегли да се задомят за да има кой да им пазарува бирата и после да прибира масата. Но не всяка срещната жена ги хвърля в мечтания да си прекарат ако не живота то поне лятната ваканция заедно. Може да е бил по-импулсивен, да е гледал предния ден двойка да се целуват в телевизионен филм и да се е размечтал че това сте вие двамата, пък после да е гледал друг филм и да се е отказал. Не знаем какво му е минало през главата и не е нужно толкова да го мислиш. Старите ергени са много по-малко от омъжените мъже, това е истината.

Ясно различни неща сме чували моите баби и дядовци разказваха кой къде и с кого е изневерявал, масово е било. И се е знаело. Жените им са били наясно, но са мълчали и търпяли, защото при раздяла "какво ще кажат хората". Много от тях и бой са отнасяли, и психически тормоз, след като се родят децата - всеки в отделна стая и край на нормалните отношения.
А са се женили млади, защото такива са били традициите, не че много им се е женело. Пък и като са живеели с родители не са имали терен.
Предпочитам си нашето време, в което като видиш, че се получава, можеш да си тръгнеш.

Момчето от темата, ако срещне жена, в която е влюбен няма да мисли много. Просто не са един за друг. Не им е виновно времето.

Само така си мислиш. Хората винаги са били едни и същи, просто просто не са го изразявали толкова лесно, защото ги е било страх да не се изложат пред хората и да им тръгне лошо име. Били са притиснати да се женят , ако се разбере какви ги вършат младите, доста мъже са яли бой, а доста жени са гледали тихом-мълком да се омъжат за първия срещнаст, особено ако е имало неприятни ефекти от любовни истории. В момента се опитваш да убедиш сама себе си в разни неща и идеализираш едно време, което не познаваш. Какво мислиш, че преди не е имало такива случаи ли или че винаги всичко е било честно? Няма такъв филм - винаги е имало излъгани момичета, ето, има разли литературни класики, ча и фолклорни произведения - там животът си е описан доста добре. Представяш ли си какво щеше да те чака "едно време", ако вашите разберат, че имаш връзка без да сте поне сгодени? Скандалът щеше да е най-малкото. Така че радвай се, че живееш в сегашните времена, когато хората ценят свободата си! Какво искаш, според онези времена да го хванат и да го сгодят за теб насила ли?

Аз само не разбирам защо трябва да бъдат обвинявани хората, които са млади и въпреки това искат нещо по-дългосрочно, не говорим за брак и съжителство, говорим за едни по-стабилни отношения , при които да усещаш минималната сигурност,че когато звъннеш на другия, той няма да ти отвърне с въпроса "а, коя беше ти"?

Не, никой не те обвинява и мечтите ти са чудесни, но не си уцелила с кого да ги мечтаеш. Това е драмата.
Просто опитай пак, но с друг.