Приятели - казвате ли им истината, дори и да боли.

  • 4 994
  • 199
# 165
И май стигаме до момента, в който осъзнаваме, че моята истина може да не е обективната истина. Ето, авторката ми се обиди, когато споделих как съм възприела нейния първи пост. Може да има право, но това не променя факта, че така ми звучи.
Виж целия пост
# 166
Аз бих казала на самия мъж. След което прекъсвам контакт и с двамата. Правила съм го с приятел мъж и новоизлюпената му половинка. По принцип мислех, че му е под нивото във всякакво отношение, но си мълчах и се мъчех да съм добронамерена, да поддържам разговор. Е, тя си показа нивото точно в личен разговор - първо се оплаква от нещо, предложих й решение, оплакването обаче продължи, премина в ти каква си, че да ми казваш на мен и завърши с хита ти искаш да ми вземеш мъжа. И аз ококорих очите People Eyes Та тогава ù обясних личното си виждане къде е тя, къде е той и им пожелах щастие и дотам бях с контактите. Последната ми информация беше, че имат две деца - преди десетина години.
Виж целия пост
# 167
Някои бъркат откровената простащина и липса на възпитание с истината.
Виж целия пост
# 168
Специално в тази тема се посочи с пръст авторката и се изкрещя, че приятелите така не правят.

Темата беше за казвате ли истината, не за приемате ли истината. Оказва се все пак, че на много хора им е кеф да дават, но не и да приемат, обаче те пак си раздават истината, пляс в лицето, а отстрещната страна да му мисли, важното е да не ти се случва на тебе Satisfied

Така де, на авторката ѝ се каза истината в лицето, но се оказва, че не може.
Защото не ни е приятелка ли?
Виж целия пост
# 169
Аз пък мисля, че във форума почти всичко е уместно да се коментира, щом на питащия му е полезно. Нали се пита без имена и обяснение за кой говорим.
Питаш, отговарят ти, правиш си изводи, евентуално правиш корекция в поведението и продължаваш нататък.
Е ако може да обясниш добре какво питаш и да ти издържат нервичките на изневиделица появилите се интерпретации на въпроса. Hug

Хубаво, може да пита, да представи схематично нещата, но не е само това. Отблъскващото е, че при описанието на нещата прозират едни такива неприятни отношения към приятеля - високомерие, презрение, подигравка. Нещо като "вижте ме аз колко съм умен, а той е тъп, че се занимава и не вижда". Това не е загриженост за приятеля, а виртуално унижаване и демонстриране на собствено превъзходство и желание за контрол, че и възмущение как този приятел предпочита да не е под нашия контрол и не слуша, и не се съобразява, и поставя другите на по-предно място.
Виж целия пост
# 170
Близък приятел поиска мнението ми, преди години. Пряко ме попита-да или не. Познавам го добре. Искаше потвърждение на решението си. Срещайки се с жената, ми се изпари всякаква тактичност. Сред логореята и буйната амбиция за бъдещето им го видях, като на кадър- самотен или утешен в алкохол или седативи. Казах му пряко, пълна противоположност сте. Още сме си доверени приятели. Връзката им бе обречена и без моята намеса. Ревнива материалистка с интелигентен идеалист, с критерии. Няма начин.
Виж целия пост
# 171
Никога, ама никога не бих имала желанието да приема прехвърлянето на чужда отговорност за даден избор върху себе си. Няма как да ме питат най-добрит еми приятели да или не. Това означава, че нямат собствено мнение и прехвърлят отговорността на мен. Винаги съм искрена и честна, но никога не се изказавам категорично за наклон на везните в нечий чужд живот. Това е лично негова работа. Аз мога да дам мнението си или да помогна.  Другото не е моя работа.
Виж целия пост
# 172
А къде е разликата между това само да си дадеш мнението и направо да дадеш наклон?
Виж целия пост
# 173
Огромно. Казваш аз така смятам, моето мнение е субективно, аз съм външен човек, не съм в теб, в главата ти, но ти трябва да вземеш решение и направиш своя избор сам/сама. Всеки трябва да може сам да поема отговорност за живота си.
Виж целия пост
# 174
Това звучи така, все едно разликата е в това да кажеш малко по-засукано ти си знаеш Simple Smile То е ясно, че сме отделни личности със свое виждане и т.н. Щом се допитва човекът, значи нещо се пропуква в неговото виждане - как да знам дали като си дам личното мнение, което не е като неговото, дали няма да ме обвини в даване на наклон?
Виж целия пост
# 175
12 страници, сигурно вече сте в друга тема. Отговарям на първия постинг. Моята истина си я реализирам в моя живот, другаде място няма. За чуждите, нито номерът на обувките им ще ми пасне, че да имам правилното усещане, нито сутиенът, нито гащите, следователно не, не им казвам "истината". Слушам ги само и подкрепям, ако искат и аз мога.
Виж целия пост
# 176
Това звучи така, все едно разликата е в това да кажеш малко по-засукано ти си знаеш Simple Smile То е ясно, че сме отделни личности със свое виждане и т.н. Щом се допитва човекът, значи нещо се пропуква в неговото виждане - как да знам дали като си дам личното мнение, което не е като неговото, дали няма да ме обвини в даване на наклон?
Едно е да си подкрепящ, да изслушаш човека и да си кажаш ти ако си какво ще направиш. Друго е да кажеш, бе махай го тоя/тая, бягай с 200. Всеки, който се смята за Бог, нека. Но после си го получава обикновено. В собствения си живот. Wink
Виж целия пост
# 177
Ето, авторката ми се обиди, когато споделих как съм възприела нейния първи пост. Може да има право, но това не променя факта, че така ми звучи.
Не съм се обидила, обясних, че не искам да се намесвам в нечий живот, камо ли да дирижирам, и попитах къде прочетохте такова нещо. Като няколко пъти съм написала, че не питам как да постъпя, тъй като съм решила, че няма да казвам нищо, а попитах просто как реагират другите в подобна ситуация.
Аз пък мисля, че във форума почти всичко е уместно да се коментира, щом на питащия му е полезно. Нали се пита без имена и обяснение за кой говорим.
Питаш, отговарят ти, правиш си изводи, евентуално правиш корекция в поведението и продължаваш нататък.
Е ако може да обясниш добре какво питаш и да ти издържат нервичките на изневиделица появилите се интерпретации на въпроса. Hug

Хубаво, може да пита, да представи схематично нещата, но не е само това. Отблъскващото е, че при описанието на нещата прозират едни такива неприятни отношения към приятеля - високомерие, презрение, подигравка. Нещо като "вижте ме аз колко съм умен, а той е тъп, че се занимава и не вижда". Това не е загриженост за приятеля, а виртуално унижаване и демонстриране на собствено превъзходство и желание за контрол, че и възмущение как този приятел предпочита да не е под нашия контрол и не слуша, и не се съобразява, и поставя другите на по-предно място.
Ти наистина в големи филми се вкарваш, мисля, че и други са ти го казвали. Не е учудващо, че все влизаш в спор във форума и никой не те подкрепя, а после се чудиш защо така се държат. Не знам дали имаш приятели и въобще как те търпят, ако и с тях все така гледаш да си налагаш мнението и преиначаваш винаги нещата. В супер филм се вкарваш, но не вкарвай и над, моля те. Става досадно, като чета измислените неща, които пишеш.
Виж целия пост
# 178
На моя приятел доста хора му казаха да не се занимава с мен, че ще го боли главата, той им каза да си.... Е, наистина с мен го боли главата, ама не е питал сульо и пульо какво мислят. Такива, дето питат приятели и роднини харесват ли половинката им, са ми супер смешни.
Виж целия пост
# 179
Преди близо 30 г. обща приятелка каза на съпруга ми да бяга от мен, докато може. Явно не е успял да избяга навреме. Приятелката после се оказа използвачка и над 20 г. е вън от живота ни.
Всъщност, познати имаме много, но най-добри приятели сме си само двамата и това ме радва още повече, четейки подобни на тази теми, защото осъзнавам колко сме прави.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия